Решение № 2709 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2011 г.

Решение № 2709 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Груп строй-М" ЕООД моли да бъде отменено решение № 149/11.04.2011 г. по адм. д. № 478/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 800608/26.02.2009 г. на ТД на НАП-Враца като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Груп строй-М" ЕООД против РА № 800608/26.02.2009 г. на ТД на НАП-Враца, с който за периода м. 10 - 12.2006 г. и м. 2, 5 - 6 и 12.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Скорпион-Д" ЕООД, "Орион-ЗШ" ООД, "Вики трейд 1" ЕООД и "Пик 2000" ЕООД в общ размер 34 040 лв. и са начислени лихви, начислен е допълнително корпоративен данък за 2006 г. 15 404,99 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) с лихви и 6750,09 лв. за 2007 г. с лихви на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16 ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в обжалвания ревизионен акт. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител и не са налице условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК за овластяване на актосъставителя от органа по чл. 134 ДОПК. Видно от РА и РД за ревизираните периоди не са издавани ДАПВ или АПВ, за да е налице хипотезата на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, нито е налице влязъл в сила предишен ревизионен акт за същите периоди. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за 2006 г. на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), а за 2007 г. - на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на СМР не са осъществени, както и фактурираната доставка на стоки. Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че фактурираните доставки не са осъществени. Неоснователен е доводът на касатора, че за да възникне и се признае право на приспадане на данъчен кредит не е необходимо да е налице осъществена доставка. Доводът противоречи на чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) и ч л. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, които изрично изискват да е осъществена доставка, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Обоснован е изводът на съда, че събраните доказателства установяват извършване на фактурираните СМР от ревизираното лице, по договорите, по които е изпълнител, а не от посочените подизпълнители. Законосъобразен е изводът на съда за правилно определен допълнителен корпоративен данък в РА за 2006 г. и 2007 г. Изводите на съда се подкрепят от приетото заключение на счетоводната експертиза. Неоснователен е доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. В съответствие с процесуалните правила съдът е изключил от доказателствата по делото оспорените протоколи за приемо-предаване на извършени СМР по спорните фактури, за които не са представени доказателства в откритото производство по оспорването им. Независимо от това съдът е обсъдил приемо-предавателните протоколи наред с останалите доказателства по делото и обосновано е приел, че не са достатъчни, за да се приеме, че описаните в тях СМР са извършени от посочените подизпълнители, които нямат осчетоводени разходи за извършване на услугите и не са представени доказателства с чии материали са изпълнени фактурираните СМР. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да се повтарят в настоящото решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,