Решение № 281 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г.

Решение № 281 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. А., Н. К. С., А. С. С., Г. С. С., В. К. А. и самостоятелна касационна жалба на М. Г. Б., М. И. В., Л. С. С., В. С. К., Р. П. С., Д. П. С., Г. П. С. и Е. К. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 20.07.2009 г. по гр. д. № 2828/2007 г., допълнено с решение от 23.07.2010 г. по същото дело в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато правото им по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен срещу Т. В. Т. и П. Г. М. да изкупят 45/180 ид. части от правото на собственост върху нива от 2.440 дка, IV категория, находяща се в строителните граници на П., м. "В. ", имот пл. № *, кад. лист № 344 по кад. план на [населено място], кв. Л. от 1956 г. като встъпят в правата на купувача по н. а. № 003,том I, рег. № 352, дело № 003 от 15.01.2004 г. и платят цената на имота на П. Г. М. в размер на 2500 лв. С определение № 93/10.02.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел произнасяне по допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. Касаторите поддържат, че в обжалваната част решението на въззивния съд е недопустимо, тъй са обжалвали с въззивна жалба решението на първоинстанционния съд само в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от тях по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС иск за нива от 0.750 дка, находяща се в строителните граници на П., м. П., имот пл. № *, кад. лист № 319,но не и в частта за имот пл. № *. Молят в тази част постановеното от въззивния съд решение да бъде обезсилено. Ответниците по касационна жалба не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е прието, че са налице предвидените в чл. 33, ал. 2 ЗС предпоставки както за имот пл. № * по кад. лист № 319 по кад. план на [населено място], кв. Л. от 1956 г. с площ от 0.750 дка, така и по отношение на имот пл. № *, кад. лист № 344 по кад. план на [населено място], кв. Л. от 1956 г. с площ от 2.440 и след отмяна на решението на първоинстанционния съд са уважени исковете и за двата имота. В частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е постановено изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на 45/180 ид. части от имот пл. № *, кад. лист № 344 по кад. план на [населено място], кв. Л. от 1956 г. постановеното от въззивния съд решение е недопустимо. Въззивният съд разполага с правомощие да се произнесе само в очертаните от въззивната жалба предели. В случая след като въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение е подадена само в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС иск за имот пл. № *, кад. лист № 319 по кад. план на [населено място], кв. Л. от 1956 г., въззивният съд не е разполагал с правомощието да отменя първоинстанционното решение и в частта по предявения иск за изкупуване на идеална част от имот пл. № *, както и да уважава така предявения иск, след като волята на предявилите иска лица във въззивната жалба е била изразена по категоричен начин-към момента на подаването й те не са желаели настъпването на предвидените в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС последици по отношение и на имот пл. № *. Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК в обжалваната част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение