Решение № 4668 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2017 г.

Решение № 4668 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Г. срещу Решение № 589 от 31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 11745 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 2-734 от 18.10.2016 г., издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че не е бил вербуван и не е осъществявал сътрудничество към Държавна сигурност в качеството на съдържател на явочна квартира с псевдоним "П.". Иска отмяна на решението на съда и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен атакувания административен акт. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Г. срещу Решение № 2-734 от 18.10.2016 г., издадено от Комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, закона/ът). С обжалваното решение на АССГ, жалбата на Г. е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че на основание чл. 25, т. 3 от закона, във връзка с представените на Комисията доказателства, приложени по делото: Картони обр. 4-3 бр, Картон обр. 6; Регистрационен дневник и писмо вх. № 3695/09.11.1990 г. за унищожаване с Протокол рег. № V-III 56 от 30.10.1990 г., е постановен оспореният от касатора пред АССГ административен акт. Съгласно посоченото в него Г. е вербуван от о. р. В. Г. на 12.11.1982 г., регистриран е на 23.11.1982 г., а осъщественото сътрудничество е към Държавна сигурност - С. в качеството на съдържател на явочна квартира. Г. е подлежал на проверка за принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА като лице, заемало публична длъжност като кмет на кметство А. до 10.10.1990 г. Съдът е приел, че административното решение, предмет на проверка пред него е издадено от компетентен орган, при условията на обвързана компетентност, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съобразил е, че документите, на които се е позовал административният орган, са от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 от закона, Г. не е оборил доказателствената сила на нито един от представените с преписката документи, приети по делото като доказателства. В резултат е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съставът на АССГ е извършил дължимата служебна проверка досежно законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно предписанието на чл. 168 АПК и крайният му извод за неговата законосъобразност се споделя от настоящия състав. В касационната жалба Г. преповтаря част от фактическите си твърдения, че не е бил вербуван от горепосочения оперативен работник и не е давал съгласието си за ползване на жилището му като явочна квартира. Поддържа, че видно от документите, въз основа на които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от закона, в тях не се съдържа нито един документ, който да изхожда от него, или да е подписан собственоръчно, поради което следвал извода, че документите са изготвени без неговото знание и съгласие, като всички тези обстоятелство са игнорирани от първостепенния съд при постановяване на обжалваното решение. неправилно било и позоваването от страна на решаващия съд на документи, които са унищожени. С оспореното пред първоинстанционния съд решение е обявена формата на сътрудничество на Г., съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА - секретен сътрудник. В приложеното по преписката негово досие се съдържат предвидените от закона документи, удостоверяващи принадлежността му към органите по чл. 1 от закона. Специалният закон предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените органи. По изрично изразената законодателна воля принадлежността се установява въз основа на документи, в частност по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА относно спорната хипотеза. Доколкото изброяването по чл. 25 от закона е алтернативно, наличието на някой от визираните документи (вкл. тези по чл. 25, т. 3, които не носят подписа на вербувания) е основанието Комисията да обяви принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Като е съобразил това, правилно съдът въз основа на наличните доказателства от досието на Г., които съставляват основание за постановяване на решение от Комисията в издадения смисъл, е отхвърлил жалбата. В действията си по проверка и взимане на решение въз основа на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Правомощието на Комисията по чл. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено само до установяване и обявяване, тоест констатиране принадлежността на лицата по чл. 26 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Комисията обявява принадлежността към органите по чл. 1 от закона при наличие на съответните документи, при съобразяване на легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а не на реалната конкретна дейност на лицата. Вярно е, че при проверката, извършена от комисията, не са намерени документи, които са написани саморъчно или подписани от жалбоподателя, както и разписки за получени от него възнаграждения. Законът, обаче, урежда и хипотезата на чл. 29, ал. 3, в която попада разглежданият случай. Комисията е задължена да обяви принадлежност на лицето и тогава, когато имената и псевдонимите му съществуват в справочните картотеки или в регистрационните дневници на съответните служби. Макар в решението си комисията да не е отбелязала, че липсват други данни по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, нарушението не е съществено, тъй като липсата на други данни се извежда на основата на изброените в решението документи, намерени за лицето. Неоснователно е и оплакването, че съдът необосновано е градил изводите си върху документи, които са унищожени. Съгласно горецитираната разпоредба, за установяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица в качеството им на секретни сътрудници се изисква собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Липсата на данни за това кога лицето е снето от действащия оперативен отчет не опорочава оспорения административен акт, тъй като това не е съществен реквизит. По изложените съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,