Решение № 11588 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МИЛККОМ ООД, със седалище в гр. Луковит, подадена чрез пълномощника адв. А. Асланян от Софийска адвокатска колегия (САК), против решение 670 от 28.03.2024 г., постановено по адм. дело 222/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. 01-2600/654817 от 06.06.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и търговецът е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Счита, че решението е трябвало да бъде постановено при излагане на мотиви, основани на цялостен и всестранен анализ на установените факти и обстоятелства посредством събраните доказателства. Според касационния жалбоподател, съдът се позовал формално на допуснатите две съдебно-икономически експертизи. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез юрк. З. Захариева в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Ловеч е било образувано по жалба на МИЛККОМ ООД срещу решение 11/311/00885/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6548#17 от 06.06.2022 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, точка 8. 1 и т. 4. 4, б, "б" във връзка с т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор 11/311/00885 от 29.10.2014 г., както и на основание на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 и 3 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от ЗУСЕСИФ, на оспорващото дружество е определена финансова корекция в размер на 31 452, 28 лева. Съдът от фактическа страна установил, че между Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/ и "МИЛККОМ" ООД е сключен договор 11/311/00885 от 29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ /л. 51 и следв. / с първоначално определен размер на безвъзмездната финансова помощ 209 681, 88 лв., представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект с 11/311/00885 от 15.05.2013 г., за който е представен бизнес план по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г. /л. 25 и следв. / със сума на инвестицията 365 357, 85 лв. с предмет "Изграждане на къща за гости в с. Дъбен, община Луковит". Със заповед 374188/20.06.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата на проверката 28.06.2019 г., на кандидата "МИЛККОМ" ООД/ относно заявление с УИН 11.15.0513/39626. Проверката била извършена на 14.06.2019г., като констатациите били обективирани в изготвен контролен лист /л. 110 и следв. делото/. В него било отразено, че за 2015 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000, 00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 0 лв.; за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000, 00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 3 041, 67 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000, 00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 46 367, 12 лв.; за 2018 г. при заложени в бизнес плана приходи от 132 000, 00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 39 082, 58 лв.; за 2019 г. /в периода от 01.01.2019 г. 31.05.2019 г. / при заложени в бизнес плана приходи от 132 000, 00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 16 422, 06 лв. С уведомително писмо с изх. 01-152-2600/81 от 01.07.2019 г. на ДФЗ, дружеството било уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в контролния лист. С уведомление с вх. 01-152-2600/81 от 19.07.2022 г. на ДФЗ, дружеството изложило подробни възражения по констатациите от проверката. С писмо с изх. 01-2600/6548 от 28.10.2019 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), с които след извършена допълнителна административна проверка било установено неизпълнение на заложеното в бизнес плана работни места. С писмо вх. 01-2600/6548 от 14.11.2019г. МИЛККОМ ООД подал възражение срещи писмото за откриване и издаване на АУПДВ с приложена справка за наетите лица на трудов договор. Възражението било прието за неоснователни и бил издаден АУПДВ с 11/311/00885/3/01/04/01 от 16.03.2020г., който е бил отменен с решение 12838 от 15.12.2021г. по адм. д. 5503/2021г. на Върховен административен съд бил отменен. С оглед решение на Върховен административен съд, било издадено процесното решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Административният акт е мотивиран, че с договора за отпускане на финансова помощ с 11/311/00885 от 29.10.2014 г. и представения и одобрен с него бизнес план са залегнали финансови показатели на базата на които проектът бил определен като допустим. За три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г., установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично бил в размер на 22,35% от заложените приходи. Съгласно бизнес плана било предвидено разкриването на 3 работни места за първите три години, като от извършена допълнителна административна проверка се установило, както следва: за 2016 г. 1 заето лице; за 2017 г. 2 заети лица и за 2018 г. 3 заети лица. Средно за трите пълни финансови години е определена заетост в размер на 71,30% спрямо заложеното в бизнес плана. Така на основание чл. 3, ал.1 от Правилата била определена една обща финансова корекция в размер на 31 452, 28 лева, което вземане представлявало окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта. Съдът приел, че с жалбата са направени възражение, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според оспорващото дружество, Правилата за определяне размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ са неприложими и органът не следва да се позовава на тях, доколкото същите не са били приети към датата на сключване на договора за подпомагане. В жалбата се посочило също, че липсва и конкретна клауза от договора, която да задължава бенефициера да постигне определен процент от заложените финансови или количествени показатели в бизнес плана, както и че инвестиционният проект бил променен, но бизнес планът не е бил коригиран и съобразен с намаления обхват на помощта и нейното редуциране. Според оспорващото дружество, независимо от по-ниските постъпления от заложените в бизнес плана, проектът е отговарял на критериите за жизнеспособност и устойчивост, определени в Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Излагат се съображения, че за изпълнение на дейностите в къщата за гости са използвани служители на дружеството. В жалбата се твърди още, че не е налице финансово отражение на твърдените нарушения. В хода на съдебното производство, съдът назначил съдебно-икономическа експертиза и допуснал допълнително такава. В първата СИЕ, вещото лице е посочило, че средно аритметично изпълнение на приходите за периода 2016 - 2019 г. е 29, 69 %. В заключението експертът е изложил и че сумата на дисконтираните парични потоци за първите 5 години от бизнес плана е 267 432, 79 лв., сумата на инвестицията е 209 681, 88 лв., а нетната стойност на инвестицията е 57 750, 91 лв. Вещото лице е посочило още, че ако през 5 - тата година се реализират приходи от 108 240, 00 лв., колкото са коригираните приходи с 18 %, то нетната настояща стойност при реализиран проект на стойност 209 681, 88 лв., според жалбоподателя, за период от 5 години е NPV>0. NPV отразява ефекта на времето върху очаквания паричен поток през периода на инвестицията. Вещото лице е направило и изчисляване на нетна настояща стойност /NPV/ при реализирания проект на дружеството на стойност 209 681, 88 лв. за период от 10 години /10 годишен бизнес план/ по зададени параметри от жалбоподателя. В депозираната СИЕ вещото лице е дало и заключение, че средната цена за настаняване в туристически обекти "къща за гости" в отделните населени места в община Луковит за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. е била съответно 21 лв., 23 лв., 25 лв., 27 лв. Вещото лице е изчислило и процента на пълняемост/заетост на легловата база в туристическите обекти "къща за гости" в отделните населени места в община Луковит за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. Според експертизата, данни за заетите лица съгласно декларираните в НАП трудови договори общо за дружеството и в частност за заетите в субсидираната дейност са, както следва: през 2015 г. - 22 лица - всички по код по НКПД - 0111 "Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена". През 2016 г. - 27 лица - всички по код по НКПД - 0111 "Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена". През 2017 г. - 31 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 "Хотели и подобни места за настаняване" и ЗЗ лица по код по НКПД - 0111 "Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена". През 2018 г. - 36 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 "Хотели и подобни места за настаняване" и 34 лица по код по НКПД - 0111 "Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена". През 2019 г. - 34 лица, от които 2 лица по код по НКПД - 5510 "Хотели и подобни места за настаняване и 32 лица по код по НКПД - 0111 "Отглеждане на зърнени /без ориз/, бобови растения и маслодайни семена". През горепосочените години е поддържано социално и здравно осигуряване на собственика/управител на дружеството. При проверката в счетоводството на "МИЛККОМ" ООД е предоставена справка, приложена към експертизата, на работници на дружеството от другите му дейности, полагали труд в обект "Къща за гости" при възникнала необходимост: през 2016 г. - 6 души от януари до ноември "благоустрояване на имота, барбекю, басейн, сауна, ограда"; през 2017 г. - 2 лица за почистване на обекта и едно лице за дребни ремонти на обекта; през 2018 г. - 2 лица за почистване на обекта и 2 лица за дребни ремонти; през 2019 г. - 2 лица за почистване на обекта и 3 лица за дребни ремонти; 3 лица от м. март 2017 г. до м. октомври 2019 г. са били заети с озеленяване и поддръжка на зелените площи. На поставените от ответника въпроси вещото лице е отговорило с устанвоените констатации в решението за налагане на финансова корекция. С допълнителната СИЕ, вещото лице дало заключение, че показателите за ефективност /365 357, 85 лв., съгласно представения бизнес план от "МИЛККОМ" ООД; 299 545, 85 лв., съгласно одобрените за финансиране дейности, съгласно сключения между "МИЛККОМ" ООД и ДФЗ договор 11/311/00885 от 29.10.2014 г./ надвишават показателите за ефективност на инвестицията на реализирания проект, изчислени от ДФЗ при анализа на предложения за финансиране проект. Според заключението, при отчитането на даден бизнес план се вземат предвид постигнатите стойности на всички показатели, от които той е формиран. Според съда, административният акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът не е спазил ангажиментите, поети със сключения с ДФЗ договор за финансова помощ и не е изпълнил заложените в от бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Изложени са мотиви, че след като бизнес плана е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложените в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. От заключението на вещото лице по допуснатите съдебно икономически експертизи /СИЕ/ съдът е установил, че дружеството не е изпълнил заложените финансови показатели, на базата на които проекта е определен като допустим и е сключен договора. Приел за неоснователни възраженията в жалбата на жалбоподателя. По отношение на процента на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за трите проверявани години, установил че данните от заключението на вещото лице и представените справки от НАП в хода на административното производство съвпадат. Направил извод, че създаването на нови работни места, трябва да е пряко с подпомаганата дейност по договора за БФП, а не използването на работници по вече съществуващи трудови правоотношения, обслужващи други дейности на дружеството. За пълнота изложил мотиви и за давността, която не била изтекла. Посочил, че единственото релевантно обстоятелство след сключването на договора, в рамките на мониторинговия период е дали се изпълняват задълженията досежно заложеното изпълнение на стойностите за приходи от дейността, вкл. и за предвидената заетост. Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и съдържанието на касационната жалба, с която е сезиран, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, поради формалното и избирателно обсъждане на заключенията на съдебно-икономическа експертиза и допълнителната съдебно-икономическа експертиза, без извършване на цялостен анализ на останалите доказателства по делото съобразно с наведените възражения за незаконосъобразност на акта в първоинстанционната жалба. С първоначално подадената жалба, са направени възражения, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съдът не е извършел преценка дали същите представляват съществено нарушение. По делото е представен контролен лист (стр. 110-131 от делото) от който се установява, че проверката е осъществена на 14.06.2019 г., а съгласно заповед 374188/20.06.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ Плевен е разпоредено извършване на проверка да е с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата на проверката 28.06.2019 г. От контролния лист се установява, че проверката на място била осъществена в присъствието на брата на кандидата и негова съпруга без присъствието на кандидата. Кандидата бил уведомен за констатациите, като с писмо вх. 01-152-2600/81 от 19.07.2019г. МИЛККОМ ООД е направил възражение. В същото изрично е посочено, че броят на нощувките не е отчетен правилно, защото ДФЗ, отразил броя на заетост на стаите, а не броя на нощувките, които са повече: за 2016г. били 73 за продукта/услугата нощувка със закуска; за 2017г. били 1749 за продукта/услугата нощувка със закуска; за 2018г. били 1702 за продукта/услугата нощувка със закуска. В подкрепа на твърденията си представил справки за месечни вноски по туристически данък (л.138-141 от делото). При постановяването на обжалваното решение, гореописани факти и обстоятелства не са съобразени с останалият доказателствен материал по делото и не е извършена проверка дали това възражение е разгледано от административния орган. Следва да бъде отбелязано и че не са били предмет на изследване от вещото лице в съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Тези доказателства следва да бъдат разгледани и обсъдени от съда, тъй като могат значително да променят определения размер на финансова корекция от ДФЗ. С подадената първоинстанционна жалба, е направено това възражение неправилно ДФЗ приел, че е налице неизпълнение на бизнес плана заради не постигане на заложените приходи, без да отчете реализирания брой нощувки и процентът на съответствие със заложените в бизнес плана показатели и по него липсва произнасяне. В случая, съдът е приел за неоспорени фактическите констатации на органа за твърдените нарушения на нормативни или договорни задължения, без да се съобрази с изричното оспорване, направено в хода на административното производство и с първоинстанционната жалба на фактическите твърдения изложени в административния акт. Предмет на спора в настоящото производство са конкретните стойности на изпълнение/неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за икономическа жизнеспособност така и дали тези стойности са основание за налагане на финансова корекция в определения от ДФЗ размер. В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна, като не е проверено какви са били заложените в бизнес плана на жалбоподателя приходи от нощувки за трите проверявани години, какви са действително реализираните приходи за същия период и във връзка с това какво е средноаритметичното изпълнение на тези показатели. По този начин съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, въвеждаща принципа на служебното начало, задължаващ го да извърши необходимите процесуални действия и да изясни в случая въпросите относно степента на изпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на касационния жалбоподател. В тази връзка, за изясняване на спора от фактическа страна се изискват и специални знания, каквито съдът не притежава. Независимо че страните в производството са поискали да бъде изготвена съдебно-икономическа експертиза, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, както и цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Алинея 4 на последната норма изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос предмет на производството. По отношение на посоченото нарушение за изпълнение на одобрения бизнес план за трите финансови години, съдът просто е възприел направеният от органа извод, без да изложи собствени мотиви, което също е нарушение на процесуалните правила. Предвид липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, за касационната инстанция не става ясно кои факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел за релевантни и кои не по отношение на нарушенията от решението. Затова може да се обоснове изводът, че с процесното решение е нарушен и принципът за равенство, регламентиран в чл. 8, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, като не е изяснил спора от фактическа страна и не е оказал процесуално съдействие на страните, при което е осуетил възможността на административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта, и тази на дружеството да докаже възраженията си срещу наложената му финансова корекция, административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд - Ловеч за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни делото от фактическа страна с оглед изложените по-горе мотиви и указания, като при необходимост може и да назначи съдебно-икономическа/съдебно-счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото Административен съд Ловеч следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,