Решение № 5497 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител, срещу решение 4092 от 03.12.2024 г., постановено по административно дело 50/2024 г. от Административен съд Благоевград в частта му, с която е отменена негова заповед РД09-150/25.02.2022 г., с която е одобрен окончателен специализиран слой Физически блокове, Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2021 г. в частта ѝ, в която извън този слой са останали следните чати от имоти, намиращи се в землището на гр. Белица, общ. Белица: 4,624 ха от БЗС 03504-885-8-2; 0,451 ха от БЗС 03504-978-1-1; 5,55 ха от БЗС 03504-982-2-3; 2,488 ха от БЗС 03504-982-5-1 и 1,465 ха от БЗС 03504-982-3-2 и преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Допълнително от съдържанието на касационната жалба се установява, че в същата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди също, че решението е практически неизпълнимо, тъй като липсва конкретка. Ответникът по касационната жалба А. Р. С. в представени от процесуален представител писмени отговор и становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Вярно е, че при постановяване на решението съдът е формирал изводите си за релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и най вече на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, но това не води до извод за основателност на наведения от касатора довод за пресъздаване на погрешни разсъждения на вещото лице. В тази насока следва да бъде посочено, че експертизата е приета от съда на проведеното на 21.11.2024 г., не е била оспорена от страните, при което правилно съдът е ползвал установените със специални знания факти и обстоятелства по делото. При установените по делото факти, че макар в части от имотите да има наличие на оголени камъни, чакъл или нежелана растителност същите са мозаечно разположени и при всички парцели има следи от пашуване на животни, които не освен това не се оспорват конкретно делото е установено, че посочените имоти, отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. При това доколкото вещото лице за да изготви експертизата се е запознало с приложените по делото доказателства, извършило е справка в МЗХГ и собствено дешифриране на самолетните снимки от 03.08.09.08.2021 г. твърденията, че данните от това заснемане не са съобразени от съда са неоснователни и недоказани. Противно на твърденията в касационната жалба настоящият състав намира, че решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на събраните в хода на производството доказателства, които не са оспорени. Правните му изводи са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като са изложени подробно и аргументирано. Доводът, че решението е неизпълнимо, на първо място не попада в касационните основания, посочени в чл. 209 АПК, а освен това липсват конкретни доводи защо това е така и на последно място буди недоумение предвид посочените в решението конкретни фактически и правни изводи, които макар и да не отговарят на изводите на органа след извършена дешифрация на ЦОФК са задължителни за него след влизането на решението в сила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при органа следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в това производство в размер на 1100 лв., представляващи заплатено от него възнаграждение за един адвокат, като настоящият състав намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение