Решение № 9457 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2016 г.

Решение № 9457 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 35 от 9.05.2016 г. по административно дело № 264/2015 г. на Административен съд - Г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Х. П. от гр. Т., с която е оспорено Експертно решение на НЕЛК № 1042 от зас. № 184 от 23.11.2015 г., потвърдило Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Т. В." гр. Г. № 2490 от зас. № 136 от 29.07.2015 г. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Н. Х. П. от гр. Т.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде постановено решение по същество, с което декларираната злополука да бъде призната за трудова. Ответниците по касация ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Т. В." гр. Г., Районно управление "Социално осигуряване" гр. Г., Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Г. и Агенция за хора с увреждания гр. С., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Г., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Г. е експертно решение № 1042 от зас. № 184 от 23.11.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2490 от зас. № 136 от 29.07.2015 г. за липса на причинна връзка по повод трудова злополука. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Н. П. П. (наследодател на жалбоподателката) е работил като шофьор на товарен автомобил по сметосъбиране и сметоизвозване към О. Т. въз основа на сключен с работодателя безсрочен трудов договор № 16 от 29.07.2005 г., първоначално с "Н. Т." ООД, впоследствие преназначен с допълнително споразумение към трудов договор № 265 от 20.11.2006 г., с месторабота в О. Т.. На 12.04.2013 г. при изпълнение на служебните си задължения Н. П. е работил по събирането и извозването на смет от кв. Боевци - гр. П., където около 9.00-10.00 часа получил остри болки в гърба, поради което е хоспитализиран в МБАЛ "Т. В." гр. Т. за лечение, с установено нетравматично увреждане - остър инфаркт на миокарда, по която причина е откаран и настанен за лечение в кардиологичното отделение на МБАЛ "Д-р Т. В." гр. Г., откъдето впоследствие е приведен за лечение в Клиника по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение към МБАЛ "НКБ" ЕАД гр. С., където на 24.04.2013 г. е починал. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд Г. е обосновал теза, че разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 и на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, на които се е позовал органът на медицинската експертиза според които при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, като при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка и съответно е съставен аутопсионен протокол, поради което и ТЕЛК съобразно чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 2 от НМЕ се е произнесла с частично решение по отношение "причинна връзка - трудова злополука", като не е приела наличие на такава, в която насока впоследствие е и решението на НЕЛК - С., с което по същите съображения и на същото основание е потвърдено ЕР на ТЕЛК. От съдържащите в приобщените като доказателства по делото медицински документи - епикризи, лично здравно досие, аутопсионен протокол, издадени от съответните компетентни медицински органи, по несъмнен начин се е установило, че Н. П. е страдал от доказана патологоанатомично "Генерализирана коронарна атеросклероза, която е патологоанатомичния субстрат на исхемичната /коронарна болест/ на сърцето с клинична изява миокарден инфаркт, което не е внезапно възникнало събитие, по която причина попада в обхвата на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, съобразно която не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболявания от каквото и да е естество. вкл. хронична исхемична болест на сърцето /във всички клинични форми, включително и миокарден инфаркт/, атеросклероза, високо кръвно налягане и пр. ", поради което НЕЛК не приема причинна връзка - "трудова злополука", между болестта довела до смъртта на лицето и обстоятелствата на пострадването и условията на труд. Съдът е приел, че в случая при издаване на експертните решения на органите на медицинската експертиза са изследвани всички данни, релевантни за спорния въпрос относно наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, включващи функционалната и причинната връзка. Не могат да се приемат доводите на касатора, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО предвижда разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука. При спазване на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО. В разглеждания случай е съставен протокол № 5 от 5.03.2014 г. за разследване на злополуката, в който са отразени обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на осигуреното лице. При аутопсията е установено повторен инфаркт на миокарда; многоклонова коронарна болест; ИБС, тромбоза на дясна коронарна артерия състояние след PCI+STENT RCA; Подостър миокарден инфаркт; Операция: ACB x 2 + LVAD; ретромбоза на дясна коронарна артерия; периоперативен миокарден инфаркт на лява камера; остра левостранна сърдечна недостатъчност; тежък белодробен оток; левокамерен сърдечен отказ; генерализирана атеросклероза. Обективизирани са заболявания на сърдечно-съдовата система, от които следва, че заболяването е причинено от множество рискови фактори, които въздействат продължително във времето и не са пряко свързани с работната среда. Административният съд е извел обоснован и материално законосъобразен извод, че в случая се касае до обостряне на симптомите на съществуващи заболявания, а не до "внезапност" на увреждането, свързано с работата, както изисква разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, за да се приеме, че се касае до трудова злополука, противно на твърдяното от жалбоподателката, че наследодателят й не е страдал от никакви заболявания и причините за инфаркта са проблемите, създадени му от работодателя. От приобщеният към делото по надлежния процесуален ред доказателствен материал е видно, че установеното нетравматично увреждане - остър миокарден инфаркт, причинило смъртта, макар и настъпило по време на работа, извършвана от осигурено лице, не е във функционална връзка с изпълнението на трудовите функции, т. е. няма причинна връзка между изпълняваната трудова дейност и настъпилия неблагоприятен резултат, и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт. Както правилно е приел съда, в случая няма внезапно увреждане на здравето на Н. П., а причината за възникването на миокардния инфаркт, довела до естествената смърт на лицето, е повторен инфаркт на миокарда, в резултат на многоклонова коронарна болест и на съществуващия атеросклеротичния процес в напреднала фаза с доказани патоанатомични атеросклеротични промени на коронарните съдове. Предвид изложеното решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в оспореното ЕР на НЕЛК. Визираното експертно решение, с което не е призната причинна връзка по повод трудова злополука, е издадено при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,