Решение № 41 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2020 г.

Решение № 41 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 180 от 28.08.2020 г., постановено по административно дело № 61/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали е: 1) отменена заповед за налагане на санкции № РД-21-348 от 09.12.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали, в частта й по т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10, с които, за извършени нарушения на установените изисквания за работа с първични медицински документи и тяхното правилно изготвяне и попълване /по т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 и за извършено нарушение на реда и условията за предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК /по т. 10/, на "Амбулатория за първична медицинска помощ – Индивидуална практика - д-р Р. Начева" ЕООД гр. Кърджали, на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 418, ал. 1, чл. 402, ал. 1 и чл. 403, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (НРДМД-2018), са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на 50 лева за всяко едно от нарушенията; 2) отхвърлена жалбата на "Амбулатория за първична медицинска помощ – Индивидуална практика - д-р Р. Начева" ЕООД гр. Кърджали, против заповед за налагане на санкции № РД-21-348 от 09.12.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Кърджали, в останалата й част; 3) осъдена Районна здравноосигурителна каса – Кърджали да заплати на "Амбулатория за първична медицинска помощ – Индивидуална практика - д-р Р. Начева" ЕООД гр. Кърджали, направени по делото разноски, в размер на 187.95 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Кърджали, в частта му, с която точки, 4, 5, 7, 8 и 10 от издадената от него заповед за налагане на санкции са отменени. Касаторът обосновава теза, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда доводи за законосъобразност на отменената частично с него заповед. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на санкции и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Ответникът по касация "Амбулатория за първична медицинска помощ – Индивидуална практика - д-р Р. Начева" ЕООД гр. Кърджали, действащ чрез повереника адв. Белева, в писмено становище аргументира неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено в оспорената му част, като му се присъдят и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: "Амбулатория за първична медицинска помощ – Индивидуална практика - д-р Р. Начева" ЕООД гр. Кърджали е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договор № 090120/09.05.2018 г. с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и допълнително споразумение № 5 от 06.02.2019 г. към този договор, по силата на които извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, разписани в договорните клаузи. Със заповед от 25.09.2019 г. директорът на РЗОК – Кърджали е разпоредил пълна медицинска проверка на лечебното заведение по изпълнението на индивидуалния договор и допълнителното споразумение, резултатите от която са обективирани в протокол от 18.10.2019 г. В протокола са отразени две групи нарушения: 1) осем нарушения на установените изисквания за работа с първични медицински документи и тяхното правилно изготвяне и попълване; 2) три нарушения на реда и условията за предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. Изпълнителят на медицинска помощ е оспорил шест от констатациите на проверяващия екип в писмено становище, което ведно с доклада по него на проверяващите длъжностни лица е изпратено на Арбитражната комисия при РЗОК - Кърджали, която на 15.11.2019 г. е разгледала възражението му, като е взела решение да потвърди оспорените констатации от извършената проверка. Последвало е издаване на оспорената пред Административен съд – Кърджали заповед на 09.12.2019 г., с която директорът на РЗОК – Кърджали е възприел и възпроизвел изцяло констатациите от протокола от 18.10.2019 г., като на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от ЗЗО и чл. 418, ал. 1, чл. 402, ал. 1 и чл. 403, ал. 1 от НРДМД-2018 е наложил на проверения изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ 11 санкции "финансова неустойка" в размер от по 50 лв. за всяко едно от изброените в нея 11 нарушения. За да уважи частично сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна в частта й по точки 4, 5, 7, 8 и 10. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието, че по отношение на посочените в предходното изречение точки от административния акт изводите на органа за извършени нарушения в тези случаи са опровергани, което изключва налагането на санкции за извършването им. За описаното нарушение в т. 4 от заповедта, състоящо се в това, че на 06.02.2019 г. д-р Начева в амбулаторията си в гр. Кърджали е издала на здравноосигурено лице рецептурна бланка /бл. МЗ-НЗОК № 5 А/ на база амбулаторен лист по незаверен в РЗОК МКБ код 10 /есенциална първична хипертония/, в хода на първоинстанционното производство е доказано, че рецептурната книжка на хронично болния е заверена в РЗОК и МКБ-кодът не е прекратен, в каквато насока са и нормативните изисквания. По отношение на визираното в т. 5 от административния акт нарушение /в рецептурна бланка е вписан номера на вече невалидна рецептурна книжка на хронично болния/ е установено от съда, че здравноосигуреното лице в нито един момент не е притежавало повече от една валидна рецептурна книжка, и че към момента на издаването на рецептурната бланка то е разполагало с валидна рецептурна книжка, а същевременно в амбулаторния лист, въз основа на който е издадена рецептурната бланка, е посочен правилно валиден номер на рецептурна книжка на хронично болния. Решаващият съдебен състав е посочил в тази връзка, че в случая е налице явна фактическа грешка, поради което съгласно чл. 402, ал. 1, предл. 2 от НРДМД-2018 не следва да бъде налагана санкция. Досежно посочените в т. 7 и т. 8 от заповедта нарушения на установените изисквания за работа с първични медицински документи и тяхното правилно изготвяне и попълване, съдът е установил, че такива не са извършени от лечебното заведение, на което са вменени, защото при издаването на 08.10.2018 г. от д-р Начева в амбулаторията й в гр. Кърджали на рецептурни бланки образец "МЗ-НЗОК № 5 А" в рецептурната книжка на здравноосигуреното лице в съответствие с изискванията на т. 7 от Указание за работа с рецептурна книжка на хронично болния, общопрактикуващият лекар е вписал предписаните продукти за всеки един отрязък поотделно, а на отделен ред е записан всеки лекарствен продукт. За твърдяното нарушение в т. 10 от заповедта на реда и условията за предписване на лекарства по чл. 49, ал. 2 от НРДМД-2018 /едновременно изписване на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ код) и дублиране на предписанията в рамките на срока на изпълнение на рецептата/, първоинстанционният съд е приел, че то е неналично, защото на 02.10.2018 г. д-р Начева в амбулаторията си в гр. Кърджали с две отделни рецептурни бланки на лекуваното лице са предписани едновременно не повече, а точно три лекарствени продукта за едно заболяване, а на 11.10.2018 г. е предписан четвърти лекарствен продукт на същото здравноосигурено лице и за същото заболяване, но това лекарство нито е изписано едновременно с първите три, нито се дублира с което и да е от тях. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт (в една част – по отношение на 5 точки) и изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, поради което последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Както правилно е посочил съдът, в обсъжданите случаи санкционираното лечебно заведение не е извършило вменените му от издателя на процесната заповед нарушения, което на свой ред изключва налагането на санкции за тяхното извършване. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил частично оспорената пред него заповед, Административен съд – Кърджали вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част (в останалата си част не е обжалвано) трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а неоснователно се явява и своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото, защото за производството пред първата съдебна инстанция вече са му присъдени (съразмерно на уважената част от жалбата), а за производството пред касационната инстанция не е доказано действителното извършване на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,