Решение № 6687 от 6.7.2022 г. на ВАС, III о.

Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение 4513/7.07.2021 г. по адм. дело 6746/2019 г. по описа на Административния съд - град София в частта, в която е осъдена да заплати на Д. Димов обезщетение в размер на 4183, 89 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г.-6.11.2014г. вследствие извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземането на решение за обявяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 15 лева за държавна такса и 372, 19 лева за адвокатско възнаграждение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Димов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване в обжалваната част, прие следното: . Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. Димов, с която срещу Българската народна банка е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 9555 лева за имуществени вреди, настъпили в периода 25.06.2014 г. - 16.12.2014 г., през който ищецът не е имал достъп до средствата си, депозирани в "Корпоративна търговска банка" АД. Вредите произтичали от бездействието на Българската народна банка да спази срока по чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО за изплащане на гарантирания размер на депозитите от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, изтекъл на 25.06.2014 г., при което вместо на тази дата, гарантираният размер на влоговете на ищеца бил изплатен на 16.12.2014 г. Административният съд установил, че на 08.02.2012 г. Д. Димов сключил с "Корпоративна търговска банка" АД анекс 77663 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка BG 79 KORP 9220 4410 4274 02 в евро, при условията на преференциален безсрочен депозит, с олихвяване веднъж годишно на 31 декември и размер на лихвата от 7.5 %. Съгласно чл.9 от анекса сумите по банковата сметка следвало да бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като изплащането им следвало да започне не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на Българската народна банка за отнемане лиценза на банката. На 12.11.2012 г. Д. Димов сключил с "Корпоративна търговска банка" АД анекс 88150 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка BG 09 KORP 9220 4410 4274 01 в евро, при условията на преференциален безсрочен депозит, с олихвяване веднъж годишно на 31 декември и размер на лихвата 7.5 %. С писмо 4098 от 20 юни 2014 г. изпълнителните директори на "Корпоративна търговска банка" АД уведомили Българската народна банка, че търговската банка изпитва известни проблеми с ликвидността, които водели до затруднения в изпълнението на паричните й задължения към вложителите. Искането е мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите, които желаели да получат в брой или чрез превод паричните средства по техните сметки. За оздравяването на банката е поискано поставянето й под специален надзор. С друго писмо от същата дата "Корпоративна търговска банка" АД уведомила Българската народна банка, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Със същото решение били назначени квестори и било спряно изпълнението на всички задължения на банката. С решение 82/30.06.2014 г., считано от 01.07.2014 г., Управителният съвет на Българската народна банка намалил лихвените проценти по депозити до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният процент за банковата система без този на "Корпоративна търговска банка "АД по депозити, договорени за ползване след предизвестие, е 2,59 %. С решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка продължил действието на всички мерки, наложени с решение 73/20.06.2014 г. и решение 82/30.06.2014 г. до 20.11.2014 г. Въз основа на докладите на квесторите и внесените от тях финансови и надзорни отчети към 30.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка установил отрицателна стойност на собствения капитал на "Корпоративна търговска банка" АД в размер на 3 745 313 000 лева, определен според Регламент (ЕС) 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, поради което търговската банка не отговаряла на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) 575/2013 г. С решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД, издаден с решение 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен Фонда за гарантиране на влоговете в банките- С решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките определил изплащането да започне на 04.12.2014 г. в девет обслужващи банки. На 06.11.2014 г. Д. Димов бил уведомен за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лева, в която се включвали и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД. Не било удостоверено каква част от сумата представлява главница и каква начислената върху главницата лихва. Предоставена е информация за конкретно начислените по сметките на ищеца договорни лихви, както и данни за лихвените проценти за периода 25.06.2014 г. - 01.07.2014 г. в размер на 7, 50 % и за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. 2.74 %. С решение 664/22.04.2015г. по търговско дело 7549/2014г. по описа на Софийския градски съд е обявена неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка" АД, с начална дата 06.11.2014 г. С решение 1443/03.07.2015г. по търговско дело 2216/2015 г. по описа на Софийският апелативен съд решението на Софийския градски съд било отменено в частта относно датата на неплатежоспособността на банката, която била определена на датата 20.06.2014 г. От правна страна съдът приел, че предявеният от Д. Димов иск е частично основателен. Административният съд счел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска поради неизпълнение на изискването на чл. 204, ал.1 АПК за предварителна отмяна на акта, като се позовал на приетото по т. 143 и т. 146 от мотивите на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, според което такова изискване не може да се противопостави на принципа за ефективност, тъй като прилагането му в конкретния случай би затруднило прекомерно възможността за възмездяване на вредите от незаконна административна дейност. Съдът посочил, че Българската народна банка е надлежният ответник в производството независимо че не е административен орган по смисъла на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Процесуалната легитимация на Българската народна банка произтичала от разпоредбата на чл.205, ал.1 АПК, според която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Българската народна банка била натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите - чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. Тя била компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, §1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. Централната банка разполагала с властнически правомощия по отношение на търговските банки и управлявала националната схема за гарантиране на депозитите, като била компетентна да установи неналичността на депозитите съобразно чл.1, т.3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Отговорността на централната банка можела да бъде ангажирана за вреди, произтичащи от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Задължението за поправянето на вредите съществувало във всички случаи, в които държава членка нарушава правото на Европейския съюз, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава отговаря за обезщетяването на вредите (решение от 25 ноември 2010 г. по дело С-429/09, т. 46). С оглед тълкуването по решение от 26 януари 2010г. на Съда на Европейския съюз по дело С-118/08 ( т.35 и т. 36) административният съд направил извод, че исковете за възмездяване на вредите от нарушения на правото на Европейския съюз и исковете за търсене на отговорност от държавата за вреди от незаконна административна дейност имат идентичен предмет. Предявеният иск следвало да се разгледа по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз. Административният съд направил извод, че Българската народна банка не е изпълнила чл.1, т.3, подточка i и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО. Съгласно член 3 от Директива 94/19/ЕО, че всяка държава членка поема задължение за въвеждането на една или повече схеми за гарантиране на депозити. Държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 евро, в случай че депозитите са неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, §3 от директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съдът посочил, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията, въведени с Директива 2009/14/ЕО, били транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона - ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С изменения на Закона за гарантиране на влоговете (ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г.,) е бил въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО. При въвеждането на разпоредбата на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в националното законодателство била създадена уредба, според която изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи" се приравнява на установяване на неплатежоспособността на институцията, поради което течението на срока по чл. 10, §1 от Директива 94/19/ЕО, както предвижда чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ (в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г.), тече от датата на решението на Българската народна банка за отнемането на лиценза за банкова дейност на търговска банка. Съгласно т. 69 от решението по дело С-571/16 на Съда на Европейския съюз член 1, §3 и член 10, §1 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Неточно били транспонирани разпоредбите на Директива 94/19/ЕО, според която компетентният орган трябва да се увери, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция и в рамките на пет работни дни след това заключение, да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно Директива 94/19/ЕО след приемането на решение за неналичност на депозитите Схемата за гарантиране на депозитите трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни . В решението си от 20.06.2014 г. Българската народна банка констатирала, че "Корпоративна търговска банка" АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, което означава, че е установила неналичност на депозитите. Поради това в петдневен срок централната банка следвало да издаде изричен акт, въз основа на който да започне изплащането на предвидените обезщетение. Разпоредбата на чл.1, т. 3, подточка i) о чл.1, т.3 буква i). има директен ефект и представлява правна норма, която предоставя права на частноправните субекти. Като не е приел такова решение, управителният орган на Българската народна банка е нарушил правото на Съюза. Според направената от административния съд преценка, допуснатото нарушение на правото на Европейския съюз е съществено. Нарушените норми на член 1, точка 3, подточка i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19 съдържали ясни и прецизно определени императивни срокове, без право на преценка на компетентния орган относно тяхното спазване, поради което не се установявал извиним характер на нарушението или евентуална грешка при прилагане на правото. За вложителите в банките било от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок, по-дълъг от установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на правото на собственост на ищеца. Между допуснатото нарушение и възникналата вреда съществувала пряка причинно-следствена връзка. Първоинстанционният съд направил извод, че тогава, когато са изпълнени условията за ангажиране на отговорността на държавата, тя е длъжна при спазване на националната правна уредба в областта на отговорността да поправи последиците от вредата, причинена на частноправния субект от нарушението на правото на Съюза (т.116 от Решение по дело С-501/18). При наличието на всички елементи, необходими за възникване на имуществената отговорност на ответника, на ищеца следвало да се присъди обезщетение за причинената му имуществена вреда. Законната лихва представлявала нормативно установеният размер на обезщетението за забавено изпълнение на парични задължения, поради което кредиторът не трябвало да доказва размера на претърпените вреди. Съдът отбелязал, че Българската народна банка дължи обезщетение за времето от момента, в който ищецът е трябвало да получи достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, или от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Срокът от пет работни дни, в който Българската народна банка била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г., изтекъл на 27.06.2014 г. Ако Българската народна банка беше взела решение по чл. 1, §3, подт. i) от Директива 94/19 в петдневния срок или най-късно на 27.06.2014 г., при срок от 20 работни дни за изплащане на депозитите, считано от 30.06.2014 г., ищецът би получил достъп до депозита си най-рано на 25.07.2014 г. Решението за обявяване неналичността на депозитите било взето от Управителния съвет на Българската народна банка на 06.11.2014 г. с което била открита процедурата по изплащане на депозитите. След тази дата Българската народна банка не била в нарушение, поради което на ищеца не се дължала законната лихва за забава за времето от 6.11.2014 г. до 16.12.2014 г., когато депозитът му бил изплатен заедно с начислената върху главницата договорна лихва. С тези мотиви административният съд осъдил Българската народна банка да заплати на Д. Димов обезщетение в размер на 4183, 89 лева за имуществена вреда заедно заедно със законната лихва от 17.06.2019 г. - или от датата на предявяването на иска. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 9555 лева, ведно със законната лихва, предявеният иск бил отхвърен. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. В касационната жалба на Българската народна банка се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че е налице противоправно бездействие на орган/длъжностно лице на Българската народна банка, че няма настъпила имуществена вреда, както и причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие и твърдяната от ищеца вреда. Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че Българската народна банка не е била компетентна да издаде акт за установяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, тъй като чл.1, т.3 буква i). от Директива 94/19/ЕО не определя компетентния за изпълнението на разпоредбата орган. В съображенията по директивата изрично се отбелязвало, че всяка държава членка е свободна да определи органа, който следва да установи неналичност на депозитите. Отсъствала национална правна норма, с която на банката се възлага приемането на решението по чл.1, т.3 буква i) . С приемането на Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., се определят единни правила относно пруденциалните изисквания за институциите, които оперират на пазарите на банкови и финансови услуги. Според определението в чл. 4, §1, т.40 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., компетентен орган означава официално признат от националното право публичен орган или структура, които са оправомощени от националното право да упражняват надзор върху институциите като част от действаща надзорна система в съответната държава членка. Такъв орган в държавата е единствено Българската народна банка. Административният съд законосъобразно е приел, че Българската народна банка е легитимирана да отговоря по предявения пред административния съд иск с оглед статута й на централна банка. Статутът, който тя има по Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на §40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012, който е осъществява надзор за спазването на пруденциалните изисквания от кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.). Това изрично е посочено и в разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.). Съгласно § 1а (нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015г.) от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции този закон въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.). Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, приемайки че разпоредбите на директивата по отношение на сроковете за изплащане на гарантираните депозити не са въведени пълно и точно в националния закон, като срокът за това е изтекъл. За времето от 30.06.2014 г. до 14.08.2015 г., когато е внесено изменение в Закона за кредитните институции, разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. не е била транспонирана в националното законодателство. Текстът на чл.23, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, (отм.), който предвижда, че изплащането на гарантираните депозити е поставено в зависимост от решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза на кредитната институция, противоречи на чл.1, точка 3, буква i от Директива 94/19/ЕО. С решението от 20.06.2014 г. за поставяне на Корпоративна търговска банка АД под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност Българската народна банка обективно е констатирала, че депозитите на вложителите в тази банка са неналични, макар да не е приела такова решение. С оглед на тази преценка относно финансовото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД Българската народна банка е трябвало да обяви, че депозитите са неналични, прилагайки правото на Европейския съюз, чиито предписания не съответстват на тези на националния закон. Като не е издала решението за обявяване на депозитите за неналични и не е уведомила Фонда за гарантиране на депозитите в банките за откриване на процедурата по изплащането им в указания в Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. срок, неприлагайки норми с вертикален директен ефект, Българската народна банка е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за което следва да носи имуществена отговорност. С оглед принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право, всяка публична институция е длъжна да извършва преценка за съответствие на националното право с правото на Европейския съюз и да прилага правото на Европейския съюз, без да може да се позове на неточно или непълно транспониране в случаите, в които въпросите се уреждат с промяна на националното законодателство въз основа на приети директиви. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, за ищеца е възникнала имуществена вреда в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с допуснатото от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз. Българската народна банка е била длъжна да изпълни задълженията, които произтичат от правото на Европейския съюз, което надделява над националното право. В този смисъл са съображенията в решението от 25 март 2021 г. по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз, според които "...Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда...." В случая тези условия обективно са осъществени. Поради допуснатото съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Българската народна банка, при пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, ищецът не е могъл своевременно да разполага със сумата, възлизаща на гарантирания размер от влога му. Имуществената вреда възлиза на изтеклата върху влога законна лихва за периода 25.07.2014 г. - 6.11.2014 г. Ищецът не носи доказателствена тежест за установяването на размера на пропуснатите ползи, както поддържа касационният жалбоподател, при положение, че претендира обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Разпоредбата на чл.86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане, каквото по същността си е увреждането от незаконна административна дейност на държавата и общините, длъжникът се смята в забава и без покана. Административният съд е установил действителния размер на вредата и е присъдил сумата 4 183, 89 лева, като е приспаднал от претендираното обезщетение начислената върху вложената от ищеца сума договорна лихва за съответния период. Касационният жалбоподателя неоснователно възразява, че, считано от предявяването на иска, на ищеца незаконосъобразно е присъдена законна лихва върху законната лихва, изтекла върху вложената от него сума в течение на исковия период. По това оплакване следва да се отбележи, че административният съд всъщност не е присъдил на ищеца законната лихва върху определена сума, представляваща главница, а обезщетение за имуществени вреди, чийто размер е изразен посредством размера на законната лихва . При отсъствието на соченото касационно основание решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Касационната инстанция намира, че административният съд неправилно е отказал да присъди на Българската народна банка разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Административният съд незаконосъобразно се е позовал на §6, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приемайки, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. В действителност, и според предходната редакция чл. 10 ЗОДОВ (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.), е възможно присъждането на разноски на ответника, в които се включва и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, тъй като обективно не е създадена нова правна уредба, а нова редакция на нормативния текст относно отговорността на разноски по делата, заведени по този закон. Тъй като административният съд се е произнесъл по искането на Българската народна банка за присъждане на разноски само в мотивите на съдебния акт, касационната инстанция не може да се произнесе, като сама присъди дължимата сума. Оплакването в касационната жалба на Българската народна банка следва да се възприеме като молба за допълване на решението в частта за разноските, която следва да се изпрати на административния съд за разглеждането й. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд