Решение № 8182 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София /ГДИН/, чрез юрк. Н. Драганова срещу Решение 543 от 22.01.2024г., постановено по адм. д. 10143 по описа на Административния съд София-град за 2023 година, в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на И. В. Й. сумата от 4000 лева, като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили от административен акт - Заповед Л-2918/18.08.2021 г. на главния директор на ГДИН за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че са недоказани регламентираните в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на административния орган. Конкретните доводи в жалбата са за неправилен извод за наличието на претърпени неимуществени вреди от ответника. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и се претендират разноски. Ответникът И. Й., чрез адв. Велинова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, доколкото за лицето съществува друг ред по ЗМВР да търси обезщетение Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Пред Административен съд София-град е предявен иск от И. Й. с правно основание чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, в следствие отменена Заповед Л-2918/18.08.2021 г. на главния директор на ГДИН за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Претендираните неимуществени вреди се изразяват в накърнен обществен престиж, обида, разочарование, срам, безпокойство и потиснатост и др., подробно описани в исковата молба. От фактическа страна, съдът е установил, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. Й. е отменена като незаконосъобразна с Решение 7205 от 29.11.2022 г. по адм.дело 5895 от 2022 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 6034 от 07.06.2023 г. по адм.дело 1252 от 2023 г. по описа на Върховен административен съд, с което е реализирана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Приел е също, на база събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, че от нея са претърпени неимуществени вреди душевни страдания, уронване престижа и достойнството на И. Й. пред колеги, близки и приятели. За установено е счетено, че незаконното уволнение е довело да страдания, трудности, чувства на потиснатост и ниско самочувствие за целия процесен период от датата на уволнението до датата на отмяната му. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът е съобразил събраните писмени и гласни доказателства , като е установил обективното състояние на ответника. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищеца, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчита се както характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на ответника. По възражението на прокурора от ВП, че за ищецът е съществувал друг ред за обезщетение - Вярно е, че във всички нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР, се урежда правото на работника или служителя да получи ограничено по размер обезщетение за ограничен период от време. Това е така нареченото обезщетение за принудителна безработица и то покрива оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период. Житейски възможно е обаче от уволнението да бъдат причинени както други имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността на държавата по посочения текст е с принципно широк обхват и не може да бъде ограничавана. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк.дело 2/2021 г. на Върховен административен съд. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника по касационната жалба в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действмително направени резноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,