Решение № 6120 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2010 г.

Решение № 6120 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Мачуков от гр. Бургас против Решение № 570 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1813/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-09-1636/10.12.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД" АА"), с която на основание чл. 171, т. 1, б. "г" и т. 2, б. "г", вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", до решаване въпроса с отговорността, но за не повече от 1 месец и "временно спиране от движение на лек автомобил марка Ауди 80, с рег. № А5548КР", до решаване въпроса за отговорността. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Бургас, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Кирил Мачуков от гр. Бургас срещу Заповед № РД-14-09-1636/10.12.2009 г. на РД "АА", с която на основание чл. 171, т. 1, б. "г" и т. 2, б. "г", вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", до решаване въпроса с отговорността, но за не повече от 1 месец и ПАМ "временно спиране от движение на лек автомобил марка Ауди 80, с рег. № А5548КР", до решаване въпроса за отговорността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за налагане на принудителните административни мерки - жалбоподателят е извършвал превоз на пътници срещу заплащане, без да е притежавал лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и съдържащ фактическите и правни основания за неговото издаване. Настоящата инстанция намира при установените по делото релевантни факти, крайният извод на първоинстанционният съд за законосъобразност на обжалваният административен акт за правилен и съобразен с представените по делото доказателства. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец. Със същата цел се прилага и принудителната административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство", с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението - чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП. Нормата на чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвт. П) предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно извършеното от жалбоподателя деяние - осъществяване превоз на пътници срещу заплащане, без притежание на лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация, съставлява едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "г" и чл. 171, т. 2, б. "г" от ЗДвП. Установената липса на лиценз за превозното средство, с което е бил извършван превоз на пътници сочи за наличие на материално-правната предпоставка, при наличието на която възниква и субективното право на административния орган да наложи принудителната административна мярка на основание чл. 171, т. 2, б. "г" от ЗДвП. По изложените съображения, Върховният административен съд, намира развитите в касационната жалба оплаквания, за неоснователни. Решението на Административен съд гр. Бургас е съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени нарушения на процесуални правила и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,