Решение № 5675 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2016 г.

Решение № 5675 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Областната администрация на област С. е подала касационна жалба срещу решението от 28.03.2016 г. по адм. дело № 2695/2012 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която е осъдена да заплати на И. Т. Т. обезщетение от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, заедно с лихва за забава, считано от момента на издаването на прогласената за нищожна заповед № РД-21-28/13.03.1998 г. на областния управител на област С.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва и се присъдят направените разноски. О. И. Т. Т. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна, тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и не съответства на критериите за справедливост. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Т. Т. срещу Областната администрация на С. област, с която са предявени иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи равностойността на 43 % от собствеността на магазин за детски облекла и играчки, находящ се в С., бул. " М." №..., предоставен като обезщетение със заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. на управителя на област С., както и иск за обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянни притеснения, психически натиск във връзка с дългите и мъчителни процедури, понесени в резултат на незаконосъобразни административни актове - заповед № РД - 21 - 128/13.03.1998 г. и заповед № РД - 23 - 1265/3.08.2000 г. на областния управител на област С., ведно със законната лихва върху посочените суми до окончателното изплащане на сумите. С молба от 14.02.2016 г. И. Т. Т. заявил, че поради наличието на открита нова процедура по обезщетяването му с компенсаторни записи пред областния управител, прави изменение на исковата претенция за имуществени вреди като претендира обезщетение в размер на 1 лев, както и лихва върху главницата в размер на 1 лев. Административният съд е установил, че на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, А. И. С., наследодател на ищеца И. Т. Т., подала до областния управител на област С. заявление № РД-97-00-047/9.01.1998 г., с което поискала да бъде обезщетена за одържавения й недвижим имот, представляващ двустаен апартамент с кухня и сервизни помещения, мазе и таван и 1/3 идеална част от дворното място, на адрес: С., бул "М." №.... В заявлението е посочено, че къщата, в която се е намирал двустайния апартамент, била разрушена и на нейно място бил изграден жилищен блок с магазин, с който С. поискала да бъде обезщетена. Със заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. областният управител на област С. уважил искането й и я обезщетил със съсобственост в магазините, актувани като общинска собственост, находящи се в новоизградената сграда на бул. "М." №..., построена на мястото на одържавения по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, имот. В мотивите на заповедта е посочено, че одържавеният имот не съществува реално във вида, в който е бил отнет - сградата е съборена и е построена нова сграда, като за съществуващите на партерния етаж два отделни обекта - аптека и магазин за детски облекла и играчки, е съставен акт за общинска собственост № 95/6.02.1997 г. Аптеката била отстъпена за безвъзмездно ползване за срок от 10 години на "С. а." ЕАД, а за магазина за детски играчки имало открита приватизационна процедура от Столичната общинска агенция за приватизация. Видно от договор за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване от 10.12.1997 г., едноличният търговец Й. Б. с фирма ЕТ "Б.-К.-Й. Б." придобил магазин за детско облекло, с разгърната застроена площ от 102,43 кв. м., състоящ се от търговска и складова обслужваща площ, заедно с мазе от 25.64 кв. м. и 6.883 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес: С., бул. "М. "№.... Въз основа на заповед № РД - 21-128/13.03.1998 г. била издадена заповед № РД - 23 - 1265/3.08.2000 г. на областния управител на област С., с която била определена оценка в размер на 51 624 лева и утвърдена квота от 43 % в съсобственост на А. И. С.. През 2009 г. И. Т. завел гражданско дело срещу едноличния търговец Й. Б., по което претендирал обезщетение за ползите, от които бил лишен, тъй като не можел да ползва магазина за детски играчки, получен като обезщетение от неговата майка. С решение от 25.08.2010 г. по гр. дело № 2578/2009 г. по описа на Софийския градски съд искът му бил отхвърлен по съображения, че с влязло в сила съдебно решение по дело за делба, заведено през 2001 г. от А. С. срещу ЕТ "Б. к. - Й. Б.", било прието, че тя не се легитимира като собственик на магазин за детски облекла и играчки, на адрес: бул. "М." №..., въз основа на заповед № РД- 21-128/13.03.1998 г. и заповед № РД-23 -1265/3.08.2000 г. на областния управител на област С.. Съдът посочил, че не е имало законово основание за обезщетяването на А. С. с този магазин, тъй като към 13.03.1998 г. той вече е бил продаден на едноличния търговец Й. Б. след проведена приватизационна процедура С решение № 1563/19.12.2014 г. по адм. дело № 4731/2014 г. по описа на Върховния административен съд, по жалба, подадена от И. Т. Т., заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. на областния управител на област С. била обявена за нищожна в частта за обезщетяването на А. И. С. със съсобственост в магазин за детски облекла и играчки, на адрес: бул. "М." №.... И. Т. оспорил пред съда и заповед № РД - 23-1265/3.08.2000 г. на областния управител, която също била обявена за нищожна с решение № 909/20.02.2015 г. по адм. дело № 5435/2012 г. по описа на Административния съд-С. град, влязло в сила на 2.11.2015 г. За доказване на твърденията на ищеца за понесени от него неимуществени вреди по делото били разпитани свидетели, които установяват, че И. Т. се занимавал с проблемите във връзка с обезщетението за одържавения имот на бул. "М." №..., бивша собственост на неговата майка. Основна тема в семейството са били разговорите относно обезщетението и заповедите, издадени от областния управител. И. Т. станал раздразнителен, изпитвал напрежение, безпокойство, притеснения и психически натиск по причина на дългите и безрезултатни съдебни процедури. От правна страна съдът приел, че предявените искове са основателни. И двата административни акта, от които се претендират вреди, били обявени за нищожни. Те били постановени при изпълнението на административна дейност във връзка с признаването на право на обезщетение по реда на чл. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имот. В отговор на възражението, че майката на ищеца избрала начина на обезщетяване и по този начин допринесла за настъпването на вредите, съдът посочил, че на правото на избор на начина на обезщетяване съответства задължението на административния орган да провери искането и да приеме решение съобразно закона. Тъй като до момента ищецът бил лишен от обезщетение за одържавения му имот, съдът му присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 лев заедно със законната лихва, считано от издаването на заповед № РД - 21-128/13.03.1998 г. Съдът присъдил на ищеца и обезщетение за неимуществени вреди, причинените от обявените за нищожни заповеди, изразяващи се в притеснения, раздразнителност, чувство за безсилие в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва, считано от издаването на заповед № РД - 21 - 128/13.03.1998 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, и недопустимо в частта, в която законната лихва е присъдена, считано от издаването на заповед № РД - 21 - 128/13.03.1998 г. В частта, в която на ищеца е било присъдено обезщетение от 1 лев за имуществени вреди, решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с констатацията на недопустимост на решението следва да се отбележи, че ищецът е поискал лихвата да бъде присъдена от завеждането на исковата молба или от 15.03.2012 г. Съдът, който присъдил лихвата от друга дата, не е имал право да внася изменение в очертания от исковата молба предмет на делото, а е бил длъжен да даде отговор на исковата претенция, както е предявена. В касационната жалба основателно се оспорва извода на административния съд за наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Обявените за нищожни административни актове на областния управител сами по себе си не биха могли да предизвикат твърдените вреди, при положение, че направените с тях административни разпореждания не накърняват право на наследодателката на ищеца, а са благоприятни за нея. Друг е въпросът, че областният управител е обезщетил А. С. с право на съсобственост върху обект, който не е бил собственост на общината към момента на издаването на заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. Порокът на тази заповед е бил констатиран в решенията, постановени по заведените от А. С., а впоследствие и от И. Т., граждански дела, което води до заключение, че претендираните от ищеца морални вреди произтичат не от самите административни актове, а от незачитането на правните им последици във възникналите гражданскоправни спорове. При положение, че А. С. не би могла да бъде обезщетена по неин избор с имот, придобит добросъвестно от трето лице, няма основание и ищецът като неин наследник да претендира обезщетение от държавата за това, че не е станал собственик на имота, който неговият наследодател не е имал право да придобие. Едновременно с това следва да се отбележи, че обявяването на заповедите на областния управител за нищожни не води до преклудиране на правото на обезщетение на А. С., респективно на нейния наследник. С молба № РД-97-00-047/31.01.2000 г. до областният управител А. С. е поискала да бъде въведена във владение на магазинното помещение, представляващо аптека, находящо се на адрес: С., бул. "М." №..., и да бъде обезщетена с компенсаторни записи вместо с помещението на същия адрес, представляващо магазин за детски играчки, ако загуби воденото от нея гражданско дело за това помещение. Както ищецът признава, административното производство пред областния управител, образувано по подаденото от неговата майка заявление № РД-97-00-047/9.01.1998 г., е възобновено, така че той да получи останалата част от полагащото му се обезщетение. При тези обстоятелства липсва основание за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за морални вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконна административна дейност. С оглед допуснатото от административния съд неточно приложение на материалния закон решението следва да се отмени в частта, в която Областната администрация - С. е осъдена да заплати на И. Т. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева Решението следва да се обезсили в частта, в която законната лихва върху обезщетението от 10 000 лева е присъдена, считано от издаването на заповед № РД - 21 - 128/13.03.1998 г. на областния управител. Вместо отмененото, съответно обезсиленото решение следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева заедно с лихва за забава, считано от 15.03.2012 г. При този изход на делото в полза на Областната администрация-С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, общо в размер на 400 лева, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд