Решение № 5242 от 17.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е касационно, по реда на чл. 208 вр. с чл.225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Трайков чрез адвокати Атанасов и Добчев, срещу Решение 2533/15.04.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 6791/21 година. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Т. Трайков срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, за присъждане на сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди пропуснати ползи от неполучено месечно възнаграждение от 10 000 лева за период от 6 месеца, считано от 16.8.2012г. поради невъзможността да работи за Балканстрой АД, заради оттеглено от дружеството работодател предложение, вследствие издаването и огласяването на впоследствие отменено като незаконосъобразно решение 109/16.08.2012г. на КПУКИ, 18 316,68 лв. лихва за забава за периода 08.11.2016г.- 11.11.2019г.(датата на подаване на исковата молба) както и законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба-12.11.2019г. до окончателното й изплащане. Със същото решение Т. Трайков е осъден да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (наричана за краткост по-долу "Комисията") сумата от 612,50 лева разноски. В касационната жалба се поддържа недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Доводите за недопустимост на съдебното решение са във връзка с твърдението на касатора, че съдът е допуснал грешка в спорния предмет, като не се е произнесъл по твърденията на ищеца за причинени имуществени вреди от оттегленото предложение на Аларик Секюритис ООД. Поддържаната неправилност на решението е във връзка с възражение за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, свързани с липсата на указания за начина на разпределение на доказателствената тежест, необсъждане на част от събраните по делото доказателства, възражение за необоснованост на изводите на съда и възражение за неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски от касатора. Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова оспорва касационната жалба. Излага съображения в писмен отговор на касационна жалба и в съдебно заседание. Оспорва възражението на касатора за недопустимост на решението, с твърдение, че обжалваното съдебно решение е съобразено с отменителното решение на ВАС. Ответникът счита решението за правилно като подробно излага съображения по възраженията на касатора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. Съображенията на касационния съд за този решаващ извод са следните: Обжалваното решение е постановено след отменително решение на ВАС, с което делото в една част е върнато за ново разглеждане на първоинстанционният съд . Частта, в която е станало това е тази, в която КПКОНПИ е осъдена в качеството й на правоприемник на КПУКИ да заплати на Т. Трайков сума в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи неполучено месечно възнаграждение от 10 000 лева за период от 6 месеца, поради невъзможността да заеми позиция, заради оттеглено от дружеството-работодател предложение, вследствие издаването и огласяването на решение 109 от 16.08.2012г. на КПУКИ, отменено от съда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Комисията е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 18316,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.11.2016г. до 11.11.2019г. върху сумата в размер на 60 000 лева. При новото разглеждане на делото в посочената част, административният съд е приел, че предмет на разглеждане в производството пред него следва да са два иска, така както те са очертани по основание и размер, и индивидуализирани в решението на ВАС. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетение в размер на 60 000 лева, равняващо се на шесткратния размер на неполучено месечно възнаграждение във връзка с направено от Балканстрой АД предложение до ищеца и иск за присъждане на сумата от 18316,68 лв. лихва за забава върху този размер на обезщетението. Административният съд е посочил в решението си събраните по делото писмени и гласни доказателства и тяхното съдържание. Формирал е извод, че на ищеца е отправено предложение за работа от БалканстройАД, което впоследствие е оттеглено. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства отправеното предложение да е прието изрично от ищеца. Съдът е посочил, че вместо това, до датата на оттегляне на предложението от Балканстрой АД ищецът е сключил договор с друго лице Сдружение Институт за политики и развитие, считано от м. август 2012 година. При тези данни съдът е формирал извод, че не може да се приеме наличието на вреди от пропуснати ползи, поради което е стигнал до заключението за неоснователност на исковете. Върховният административен съд преценява обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение. С първоначално постановеното по делото решение от 10.08.20 г. административният съд е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди, приемайки, че ищецът е пропуснал ползи за претендирания период от 6 месеца, от възнаграждение за работа, предложени му от Балканстрой АД. Във връзка с това обезщетение, съдът е присъдил и лихва. Именно в тези части решението на първоинстанционния съд е отменено и върнато за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото в тези части, административният съд правилно се е съобразил с указанията на ВАС, с което решение е очертан и предмета на главния иск, който административният съд е следвало да разгледа отново. Вярно е, че в решението си ВАС сочи, че искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, не е бил индивидуализиран с исковата молба, а това е станало едва в хода на процеса, което касационната инстанция преценява като съществено съдопроизводствено нарушение. От тази констатация на ВАС обаче, не следва, че съдът е разгледал недопустим иск (поради липсата на индивидуализацията му или, че е разгледан непредявен иск). В случай, че ВАС е формирал този извод, с решението си е щял да обезсили (а не да отмени) решението в тази част и върне делото за ново разглеждане. Напротив, въпреки констатациите за липсата на първоначална индивидуализация на иска за имуществени вреди в исковата молба, ВАС е приел, че искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е индивидуализиран в хода на процеса. Този извод следва от преценката му за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, която е резултат и от допуснати съдопроизводствени нарушение, за наличието на вреда от пропусната полза от неполучаването на възнаграждение от Балканстрой АД. Касационният съд е дал конкретни указания на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за относими обстоятелства във връзка с твърдението на ищеца за пропусната полза от неполучаване на възнаграждение от "Балканстрой" АД. От друга страна, с първоначалното си решение административния съд е изложил съображения по отношение на твърдението на ищеца, за наличието на възможност да заеме едновременно длъжност в Аларик Секюритис ООД, преценявайки като недоказано това твърдение. Съдът е преценил като недоказано твърдението за водени преговори между ищеца и посоченото дружество в резултат на което е отхвърлил претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди над сумата от 60 000 лева до пълния предявен размер. Ищецът е подал касационна жалба срещу тази част от съдебното решение, като в нея изрично е изложил доводи за неправилност на постановеното от административния съд решение относно приетото по отношение на твърденията на ищеца за претърпени загуби от неполучено възнаграждение от Аларик Секюритис ООД. Касационната инстанция е отхвърлила касационната жалба на Трайков, поради което в тази част, спорът е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван. По тези съображения, настоящата касационна инстанция преценява, че административният съд, постановил обжалваното решение е разгледал предявени искове, за които именно е получил указания от касационната инстанция с отменителното й решение. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Към мотивите на първоинстанционния съд, които се възприемат напълно от касационанта инстанция могат да бъдат добавени следните. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, по делото не са представени доказателства, че Трайков е приел предложението на "Балканстрой" АД. Свидетелката Маркова казва при разпита си, Той имаше доста предложения за работа, включително и да заминем за чужбина. Свидетелката Александрова казва при разпита й, че с Трайков са започнали работа в НПО няколко месеца след напускане на министерството. Също така казва, че по думи на Трайков са му предлагали работа в EVN компанията, в която е работил преди да стане министър, като са се водили разговори да оглави Хърватската газопреносна компания. Също така споделя, че Трайков е пътувал до Брюксел, за да провери възможности за работа в Европейската комисия, където бил издържал конкурс за работа там, преди да стане министър. Свидетелят Косев казва, че той е знаел, че Трайков търсел вариант позиция в Брюксел. Споделя също така, че Трайков му е казал, че е загубил три възможности, показвайки му и писма от Балканстрой. От съвкупната преценка на посочените свидетелски показания следва извода, че Трайков е имал възможност за избор на месторабота, като той самият е търсел вариант за работа в чужбина. Както посочва и прокурорът, участващ в настоящото касационно производство, самият ищец се е колебаел, кое предложение да приеме. Този извод от своя страна, не позволява да се направи категоричния извод, че Трайков би приел със сигурност отправеното му предложение за работа от Балканстрой АД. Следва да се посочи, че тази несигурност следва и от разнопосочните твърдения на самия ищец - в исковата молба той твърди, че в резултат на решението на Комисията, той се е лишил от заемането на управленска позиция в компания с международна дейност, след което в молба от 27.02.2020г. ищецът чрез процесуалните си представители говори за преддоговорни отношения(в множествено число) във връзка с търсене и предлагане на специализираните му управленски и консултантски квалификации и възможности, в молба от 01.07.2020г. се говори за преддоговорни отношения между ищеца и "Балканстрой", както и за такива между ищеца и "Аларик Секюритис" ООД. Самият ищец в пледоарията си по съществото на спора при първоначалното разглеждане на делото от административния съд казва, че след оставката си от правителството е имал много много възможности, които е обмислял. При тези данни по делото, първоинстанционният съд правилно е преценил, че ищецът не е доказал с висока степен на вероятност да е претърпял вреда от пропусната полза от невъзможността за получаване на възнаграждение от "Балканстрой" АД. При този решаващ извод, не следва да се обсъжда възражението на Комисията за наличие на хипотезите на чл.5 ЗОДОВ. Възражението на Комисията ( направено още с отговора на исковата молба), че с решението си ВАС потвърждава изводите на КПУКИ в отмененото й решение, в което конфликт на интереси безспорно бил установен, би следвало да е предмет на съдебна преценка в случай, че бе доказана от ищеца твърдяната от него имуществена вреда. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Комисията следва да се присъди такова в размер на 100 лева за процесуалното й представителство, осъществено пред касационната инстанция. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд