Решение № 13322 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, имаща характера и на частна жалба, с направено допълнение към нея, подадени от Л. П. Ц. и Е. Д. Ц., чрез пълномощника адвокат Л. Манова, против решение 27464 от 17.12.2024 г. постановено по адм. дело 1575/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу т. 1 на заповед САГ23-РА53-942/22.12.2023 г., издадена от главния архитект на Столичната община, а по отношение т. 2 от същата заповед, жалбата им е оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство в тази част. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение в двете му части като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че жалбата им по отношение т. 2 от заповедта е допустима, тъй като с изменението на план за застрояване (ПЗ) се допускат намалени разстояния през дъното на имота в нарушение на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което са заинтересувани лица на основание чл. 131, ал. 2 , т. 1 и т. 3 ЗУТ. Намират, че изменението на плана за регулация (ПР) по т. 1 от заповедта влияе на устройствените параметри, които се установяват с плана за застрояване и по този начин има взаимосвързаност между измененията на ПР и ПЗ. Оспорват изводите на съда, като неправилно е било кредитирано заключението на вещото лице. Поддържат тези съображение и по отношение т. 1 от заповедта, като считат, че съдът не е обсъдил възраженията им. Липсват план-схеми и проекти по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, опорен план по чл. 125, ал. 3 ЗУТ и не е отразен действащия подробен устройствен план (ПУП) - ПЗ за техния имот, липсва съгласуване с РИОСВ (Регионалната инспекция по околната среда и водите) София по чл. 125, ал. 7 ЗУТ, не са информирани за разгледаното възражение и мотивите по неприемането му - чл. 128, ал. 8 и ал. 12 ЗУТ, нарушени са норми за предназначението, височината и отстоянията на застройката, не е посочено предназначението на сградите, не са спазени означенията за етажност, нормите за озеленяване и подходите за паркинги и гаражи, непълни са графичните материали на ПЗ. Искат отмяна на атакуваното решение и решаване въпроса по същество и връщане на делото със задължителни указания. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника адвокат В. Александрова правят възражение за прекомерност за претендирани разноски от ответната страна. Ответникът - главен архитект на Столичната община, не изразява становище по жалбата и не прави искания. Ответникът - Хикс 5 груп ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Б. Филипова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и по подробно изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответниците - Н. К. Т. и М. М. С., не представят отговор жалбата, не се явяват и не се представляват пред съда и не правят искания. Ответникът - Р. Д. Г. поддържа в съдебно заседание становището на пълномощника на Хикс 5 груп ЕООД. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице отменителни основания по чл. 209 АПК и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира касационната жалба с характер и на частна такава, за процесуално допустима, като подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, от надлежни страни - адресати на оспореното решение, за които то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Л. Ц. и Е. Ц., в качеството им на собственици на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], срещу заповед САГ23-РА53-942/22.12.2023 г. на главния архитект на Столичната община, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрено: 1. Изменение на ПР на м. [жк], на урегулиран поземлен имот (УПИ) IX-936 и УПИ XVIII-937 от кв. 8, за обединяването им в нов УПИ IX-166,168 за ЖС в нов кв. 30 по имотните граници на ПИ с идентификатори [номер] и [номер], водещо до изменение на общите регулационни граници със съседни УПИ Х-1185,1187 и УПИ XVIІ-938 от кв. 8 (нов кв. 30) по зелените и кафяви линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект; 2. Изменение на ПЗ на м. [жк], нов кв. 30, нов УПИ ІХ-166,168 за ЖС , съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица и дъно. Производството е образувано във връзка със заявление вх. САГ22-ГР00-3093/21.12.2022 г. от Хикс 5 груп ЕООД и Р. Г., собственици на [ПИ] и [ПИ], които по действалия тогава ПУП са съставлявали УПИ IX-936 и УПИ XVIII-937 от кв. 8, с искане разрешаване изработването на проект за ПУП - изменение на ПРЗ на двата имота. Със заповед САГ23-РА53-194/06.04.2023 г. главният архитект на Столичната община е разрешил изработването на искания проект и със заявление вх. САГ22-ГР00-3093/05.05.2023 г. са внесли за одобряване проекта. Срещу него е постъпило възражение от Л. Ц. и Е. Ц.. Бил е разгледан от ОЕСУТ (Общински експертен съвет по устройство на територията), който с протокол ЕС-Г-80/24.10.2023 г. е взел решение за приемането му и след изпълнение на служебните предложения е предложил да се издаде административен акт за одобряването му. В производството пред АССГ е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от вещото лице Д. Арбова, която е било оспорена от жалбоподателите и кредитирана от съда. АССГ е разгледал жалбата отделно жалбата срещу двете части на заповедта, като се е позовал на чл. 110, ал. 1 ЗУТ, допускащ разработването както общо на ПРЗ, така и на ПР и ПЗ поотделно. По отношение ПР е приел, че жалбата е допустима, тъй като се изменя общата регулационна граница, тоест тя е предмет на ПР и осъществява хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗУТ. Обединението на УПИ IX-936 и УПИ XVIII-937 в нов УПИ IX-166,168, води до изменение на общите регулационни граници със съседните УПИ Х-1185,1187 - на жалбоподателите и УПИ XVIІ-938 - на Н. Т. и М. С.. В тази част съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган при валидно делегирани правомощия, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. По отношение спазването процесуалните правила е изложено, че изработването на проекта е направено от собственици на имотите, то е надлежно разрешено и проектът е приет от ОЕСУТ, изпълнените са служебните предложния на експертния съвет. Спазени са изискванията на чл. 128, ал. 3 (ЗУТ) за съобщаването му. Жалбоподателите са упражнили правото си на възражение, което по съдържанието си касае ПЗ, а не ПР, но въпреки това то е разгледано и отхвърлено от ОЕСУТ. По повод твърдения на жалбоподателите, че не са уведомени за това съдът е изложил, че в ЗУТ няма такова изискване, а ако има допуснато нарушение, то не е съществено. По отношение материалната законосъобразно е посочено, че действащият ПУП за имотите е одобрен със заповед от 1993 г. на главния архитект и решения от 2001 г. и 2002 г. на СОС, а кадастралната карта (КК) - през 2010 г. Обединението на двата стари УПИ на заявителите в нов УПИ IX-166,168, води до изменение на регулационни граници с имота на жалбоподателите - УПИ Х-1185,1187. Представен е предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, тъй като новият УПИ е собственост на различни лица. Отреждането и предназначението му са в съответствие с посочените в КК и нормативните изисквания за устройствена зона Смф по общия устройствен план (ОУП) на Столична община. Налице е приложеното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, заради несъвпадението на имотните граници с регулационните. При тези мотиви жалбата против т. 1 от заповедта е отхвърлена. Досежно жалбата срещу т. 2 от заповедта, изменяща ПЗ, АССГ е намерил същата за недопустима, тъй като жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ЗУТ. Собственият им имот не е предмет на ПЗ. Предвиденото застрояване както преди изменението, така и с него, не е свързано, а свободно, т. е. то не се променя. Не се допускат и намалени разстояния, като съдът е изложил, че това изрично е постановено в самата заповед. Също е разгледал предвижданията на плана за имота на жалбоподателите, които не се променят. Изложено е, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, при ниско, респ. средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м., съответно - 6 м., което е спазено в разработката и съгласно графичната част на проекта с посочване на точния начин по който това е формулирано. Съдът се е позовал и на факта, че сградата на жалбоподателите е разположена от по-благоприятната посока, по смисъла на § 5, т. 28 от ДРЗУТ, поради което е приложим чл. 32, ал. 3 ЗУТ. Посочена е липсата на промяна в предназначението на имота - предмет на плана, както и че не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите, поради което не са осъществени и хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане тази част на жалбата и е прекратил производството по отношения на нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, които са релевантни за постановяването на решение по подадената жалба. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилна е преценката на съда, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, които да обосновават извод за незаконосъобразност на т. 1 от оспорената заповед, както и че жалбоподателите не са заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ и жалбата им срещу т. 2 от заповедта е недопустима. По т. 1 от заповед САГ23-РА53-942/22.12.2023 г. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Разпоредбата на първо място предвижда като предпоставка за допускане на изменението на плана разминаване на регулационната и кадастралната граница. На следващо място следва да е налице приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки са налице. Безспорно е установено по делото, че е било налице несъвпадение между имотните и кадастралните граници на имотите по предходния ПУП от 1993, 2001 г. и одобрена през 2010 г. КК. Отразените нови регулационни граници с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, включително тази между УПИ IX-166,168, УПИ Х-1185,1187 и УПИ XVIІ-938 следват сегашните кадастралните граници по действащата КК. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна в тази част се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ. По т. 2 от заповед САГ23-РА53-942/22.12.2023 г. Оспореното решение в тази част, имащо характера на определение също е правилно. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имот, съседен на имота предмет на изменението на ПЗ и относими към преценката за наличие на правен интерес от оспорване са хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Неприложима е хипотезата и на ал. 2, т. 2 на чл. 131 ЗУТ, предвид, че с ПЗ не е допуснато свързано застрояване между имота на жалбоподателите и имота - предмет на плана. В настоящия случай сградите са ситуирани изцяло в имота, за който е предвидено изменението на ПЗ и не се предвижда свързано застрояване със сгради в имота на жалбоподателите. Липсват предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 3 и 4 ЗУТ за да се приеме допустимост на оспорването. На първо място в диспозитива на процесната заповед, т. е. в най-важната част от нея изрично е посочено, че с ПЗ не се допускат намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица и дъно. Видно и от графичната част на проекта, отразените ограничителни линии на застрояване са на нормативно установените разстояния, посочени в чл. 31 ЗУТ: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 1/3 от Н (височината), т. е. както предвижда чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ; до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. към ниското застрояване и 6 м. към средното и високото, т. е. в съответствие с чл. 31, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не е установена промяна в предназначението на имота - предмет на плана, каквото е изискването на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, за да могат жалбоподателите да попаднат в кръга на заинтересованите лица, тъй като същият продължава да бъде отреден за жилищно строителство. В случая не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като с плана не е предвидено въвеждане на ограничения в режима на застрояване или ползване. Възраженията на касационните жалбоподатели касаят почти изцяло законосъобразността на изменението па ПЗ, която те не са активно легитимирани да оспорват, тъй като нямат качеството на заинтересувани лица по изложените по-горе съображения. ПР не влияе на устройствените параметри, а единствено на границите на имотите, които се променят незначително и не оказват никакво влияние в параметрите на техния имот, оставащи непроменени. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като то е пресъздало вярно установените предвиждания в текстовата и графичната част на плана. Това се констатира и от настоящата инстанция поради което АССГ правилно не е допуснал извършването на повторна експертиза. При издаването на акта, видно от преписката, са представени релевантните във връзка с предмета на разработката приложения по чл. 108 ЗУТ.