Решение № 3599 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2015 г.

Решение № 3599 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и "Гала Инвест Холдинг" АД - гр. Монтана чрез адв. Владимир Чернев срещу решение № 44/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 722/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Ангел Павлов Манов в качеството му на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта в която е изменен РА № 121400296/27.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 339/21.08.2014 г. на директора на същата дирекция за определения ДДС за данъчен период на месец юни 2013 г. в размер от 73 267,52 лв. на 72 519,78 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, както и релевантните факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, при което погрешно е установена фактическата обстановка във връзка със спорния предмет, а това е довело и до нарушаване на материалния закон. Макар според касатора съдът основателно да е посочил, че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, при което следва прилагането на корекционния механизъм на ал. 4, тъй като същият не е приложен от самото лице по реда на чл. 66, ал. 1 ППЗДДС. Игнорирани са факти и обстоятелства, установени както от ревизиращите органи, така и от вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Касационният жалбоподател излага доводи, че неправилно съдът е приел, че липсващото количество маслодаен слънчоглед е част от доставката по конкретна фактура. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на "Гала Инвест Холдинг" АД срещу ревизионния акт в същата част. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът по тази касационна жалба "Гала Инвест Холдинг" АД - гр. Монтана не е изразил становище. "Гала Инвест Холдинг" АД - гр. Монтана чрез адв. Владимир Чернев обжалва съдебното решение в отхвърлената част на жалбата срещу цитирания по-горе ревизионен акт на определения ДДС в размер на 72 519,78 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че процесната стока не е била предоставена в заем на трето лице, а е налице липса на такава, както са приели органите по приходите. Неправилно съдът е приел, че липсват надеждни одитни следи за използването на стоката в периода от получаването й до момента на проверката, както и че предаването на стоката в заем за потребление не може да се приеме като обективен и доказан факт, тъй като такъв не е бил коректно отчетен в счетоводството на дружеството. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което жалбата на "Гала Инвест Холдинг" АД бъде уважена, като се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Венелина Вълкова в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 896,14 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново и за неоснователност на жалбата на "Гала Инвест Холдинг" АД - гр. Монтана. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: Първоинстанционният съд е очертал спорът по делото, който се свежда до извършената от приходните органи корекция по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, като е начислен ДДС върху липси на материални запаси в общ размер от 73 267,52 лв. за данъчен период на месец юни 2013 г. и следващите се лихви. Според съда по делото липсват твърдения от ревизираното дружество за наличието на предпоставки по чл. 80, ал. 2 ЗДДС, а се твърди, че въобще няма липса, тъй като част от материалните запаси - черен маслодаен слънчоглед е била предоставена в заем за потребление на трети, свързан с "Гала Инвест Холдинг" АД субект за целите на неговата икономическа дейност, като това било надлежно осчетоводено и то задбалансово. Съдът обаче не е възприел за верни тези твърдения и аргументи на дружеството-жалбоподател в първоинстанционния съд. В решаващите мотиви е прието, че не са ангажирани безспорни доказателства за изпълнение на твърдения договор за потребление на стоки, който е реален договор, като валидността и действието му са обусловени от факта на предаването на заетата вещ. Относно приемателно-предавателния протокол от 18.09.2012 г. според съда той сочи предаването на изключително обемното количество материално имущество на заемателя, като според съда този протокол е подписан само от едно лице, действащо в качеството на представител и на двете дружества. Според съда след като вещта е потребима и се прехвърля собствеността върху нея, следва да се установи действителното й получаване, транспортиране и влагане за потребление от страна на заемателя, което не било установено по делото. Не е възприет и довода на ревизираното дружество, че издаването на фактура № 344/21.06.2013 г. е функция на водени преговори за новация на договора за заем за потребление поради непредставянето по делото на такива доказателства. Съдът е приел констатациите на приходните органи, че е налице липса на 486 тона черен маслодаен слънчоглед, за който е ползван първоначално данъчен кредит при получаването му и затова според съда е налице фактическият състав на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, при което се следва прилагането на корекционния механизъм по чл. 79, ал. 4 ЗДДС, тъй като той не е приложен от ревизираното лице по реда на чл. 66, ал. 1 ППЗДДС. Въпреки това съдът е счел, че ревизиращите органи не са приложили правилно закона, тъй като чл. 79, ал. 3 ЗДДС е категоричен и не подлежи на разширително тълкуване - корекцията е до размера на ползвания данъчен кредит. Съдът е установил, че за полученото количество черен маслодаен слънчоглед от 2200000 кг., част от което е и липсващото количество от 486000 кг. на стойност общо от 1 389 813,33 лв., като е приспаднат данъчен кредит от 277 982,67 лв. Стойността на липсващото количество от процесната стока към момента на първоначалното приспадане е била 307 022,40 лв., като е било начислено от доставчика, съответно приспаднато от ревизираното дружество за това количество стока ДДС в размер на 61 404,48 лв. Относно другата стока - урея карбамид според съда е установено по делото, че дружеството е следвало да разполага към месец юни 2013 г. с 84320 кг., но при направена от приходните органи инвентаризация такава стока не е била открита като налична, а и не се твърди от данъчнозадълженото лице, че са налице предпоставките по чл. 80, ал. 2 ЗДДС. И в тази част първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която процесната стока е придобита чрез вътреобщностно придобиване от германски търговец Fertgas Hadles GMBH и от дружеството е упражнено право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 5 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗДДС в размер на 11 115,31 лв. Съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са начислили ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит и затова в тази част жалбата на "Гала Инвест Холдинг" АД е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно постановено. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново. Правилно първоинстанционният съд в тази част на съдебния си акт, за да го мотивира, е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е установено, че "Гала Инвест Холдинг" АД е упражнило правото на приспадане на ДДС в размер на 277 982,67 лв. по фактура № 2370/3.10.2011 г., издадена от "Игал" ООД като правото на данъчен кредит по тези фактури е упражнено за данъчен период на месец октомври 2011 г. Така е прието и в ревизионния доклад, респ. ревизионния акт. В тях се сочи, че за полученото общо количество черен маслодаен слънчоглед - 2200000 кг. ревизираното дружество е упражнило данъчен кредит от 277 982,67 лв. Правилно решаващият съд е приел при формираната обща стойност на ползвания данъчен кредит от 1 389 813,33 лв., че установената липса от същата стока от 486 тона (486000 кг.) е на стойност 0,63 лв./кг., при което стойността на тази липса от 486000 кг. е в размер на 307 022,40 лв. и е с ДДС 61 404,48 лв. Тази сума правилно е приета от съда като част от действително ползвания данъчен кредит, а не определената от приходните органи сума от 62 152,21 лв., представляваща отчетната стойност на липсващата стока. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС категорично определя, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Това означава, че стойността на начисления ДДС при установена липса при ползването на посочения корекционен механизъм е стойността на ползвания данъчен кредит, а не друга сума. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че приходните органи законосъобразно са начислили ДДС върху липсващата стока от 486000 кг. върху отчетната стойност. Неправилно касаторът е посочил, че не е следвало първоинстанционният съд да приема, че липсващото количество е част от количеството по фактура № 2370/3.10.2011 г., издадена от "Игал" ООД, след като в ревизионния доклад, респ. ревизионния акт именно тази фактура е посочена като относима към липсващото количество черен маслодаен слънчоглед. С оглед гореизложеното в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд не страда от сочените от касатора пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Гала Инвест Холдинг" АД. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, с които не са възприети доводите на дружеството за действително сключен договор за заем за потребление. Последният представлява неформален, реален договор, но при всички случаи следва да се докаже предаването на заемната вещ - арг. от чл. 240 ЗЗД. Такова предаване правилно решаващият съд е приел, че не е доказано, поради което при липсата на убедителни доказателства за такъв договор. В тази връзка правилно съдът е приел за голословни твърденията на този касационен жалбоподател, че не е налице липса на стоки, вкл. и няма твърдения за някои от хипотезите на чл. 80, ал. 2 ЗДДС, за да се изключи извършването на корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. След като при извършена проверка на складовата наличност, процесните количества черен маслодаен слънчоглед и урея карбамид не са намерени, формалното осчетоводяване не води до извод за наличието на тези стоки, а напротив за липса. Затова и като не е кредитирал в тази част и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд не е допуснал нарушенията, на които се се позовава касационния жалбоподател. С оглед гореизложеното касационната жалба на "Гала Инвест Холдинг" АД е неоснователна, а в тази обжалвана част решението на първонистанционния съд като правилно постановено при спазване на приложимия за процесния случай материален данъчен закон - ЗДДС и на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно разноските: Предвид изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на юрисконсултските възнаграждения в размер на 2 029,34 лв., а на "Гала Инвест Холдинг" АД - 17,58 лв., поради което по компенсация следва да се присъди на дирекция "ОДОП- гр. Велико Търново сумата 2011, 76 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение