Решение № 13249 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5856/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. А. К., подадена чрез пълномощник адвокат А. Панайотов, срещу решение 9485/19.03.2025 г., постановено по адм. дело 6156/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена на И. А. К. срещу Решение 2153-21-117/06.06.2024 на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата и с вх.1012-21-278 от 15.03.2024 г. срещу разпореждане [номер] от 08.01.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд не се е съобразил доказателствената сила на представената трудова книжка, чието оборване не е извършено по реда на чл.193 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ- София град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Медарова оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Претендира се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-117 /06.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 08.01.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната пенсия за инвалидност на И. А. К., при което не е зачетен осигурителен стаж за периода от 20.03.1991 г. до 01.10.2007 г. въз основа на представените от И. К. документи. Спорът се свежда до това законосъобразно ли не е бил зачетен осигурителен стаж за посочения период по представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж, издадени от СД Лага и Лага ООД гр.Гоце Делчев, във връзка със заявлението и за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Първоинстанционният административен съд е установил следната фактическа обстановка: Със заявление вх. 2112-21-39 от 04.01.2023 г. жалбоподателката И. А. К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представила документи по чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), необходими за преценка на правото на пенсията трудова книжка, експертно решение на ЕР на ТЕЛК 90484/25.11.2023 г., с което органите на медицинската експертиза са дали оценка на работоспособността и 50% ТНР с дата на инвалидизиране 25.11.2022 г. и срок на определения процент ТНР 01.11.2025 г. Допълнително са представени УП -3 /11.01.2023 г., издадено от СД Лага К. от 11.01.2023 г. и УП -3 от 11.01.2023 г. от Лага ООД гр. Гоце Делчев. С разпореждане [номер] от 23.01.2023 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74 ал.1 от КСО в минимален размер считано от 25.11.2022 г. - датата на инвалидизиране, определена от ТЕЛК. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл.75, ал.4 от КСО до определяне на размера й по реда на КСО. Зачетен е осигурителен стаж до дата на инвалидизиране - 30 години, 04 месеца и 27 дни. В така посочения стаж е включен и осигурителният стаж за периода от 20.03.1991- 01.10.2007 г. положен в фирма СД Лага гр. Гоце Делчев на длъжност отчетник . В хода на производството по определяне на пенсията в действителен размер са установени несъответствия между представените от жалбоподателя за пенсия документи, по които при отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж за периода от 20.03.1991 г. до 01.10.2007 г. от СД Лага гр. Гоце Делчев и данните в Регистъра на осигурените лица на НОИ и Регистъра на трудовите договори. За установяване на осигурителен стаж за периода 20.03.1991 г. - 01.10.2007 г. от страна на жалбоподателя И. К. е представена трудова книжка 9 с вписан стаж за периода 20.09.1991г. - 30.09.2007 г. в СД Лага-К., както и образец УП-3 001/11.01.2023 г. с отразен стаж в СД Лага-К. гр.Гоце Делчев за периода 20.09.1991 г. (попр. на 20.03.1991 г.) - 31.12.1996 г. на длъжност отчетник и обр. УП-3 005/11.01.2023 г. за периода 01.01.1997 г. - 30.09.2007 г. на длъжност отчетник - счетоводител. Установено е, че за периода от 01.01.1997 г. - 01.10.2007 г. в РОЛ няма подадени данни за осигурителен стаж и доход на И. К. от СД Лага гр. Гоце Делчев, както и че в Регистъра на трудовите договори е подадено уведомление за сключен трудов договор от Лага ООД, считано от 01.10.2007 г., а не от 20.03.1991 г. Извършена е проверка от контролен орган на ТП на НОИ Благоевград, която приключва с Констативен протокол КП-5-01-01484720/13.12.2023 г. В хода на проверката, от страна на Г. К. К. - съдружник в дружеството, не са представени необходимите за извършването й документи. При проверка в съхраняваното в ТП на НОИ Благоевград фирмено досие на СД Лага, ЕИК 030011159 е установено, че липсва регистриран трудов договор от фирмата за И. К., както и за други лица. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че в регистъра на трудовите договори за проверявания период няма регистрирани трудови договори както за И. К., така и за други лица от СД Лага - К., няма подадени декларации в регистъра на осигурените лица, няма внасяни осигурителни вноски за наети лица и на самоосигуряващи се лица от дружеството. С разпореждане [номер] от 08.01.2024 г., потвърдено с Решение 2153-21-117 /06.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, длъжностното лице по пенсионно осигуряване не е зачело на К. осигурителен стаж за периода от 20.03.1991 г. до 01.10.2007 г. въз основа на представените от нея документи. В хода на съдебното производство е изискана информация от ТП на НОИ- Благоевград, представена с писмо изх. 1029-01-797#1 от 31.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ, с което уведомява съда, че в периода от 2019 г. до настоящия момент не е постъпвало заявление от управителя на СД Лага с ЕИК 030011159, с което да са предадени в ТП на НОИ Благоевград трудови договори и други документи, касаещи осигурителен стаж на служители на същото дружество. По делото е разпитан като свидетеля С. Д. С., който е заявил, че е приятел със съпруга на жалбоподателката Д. К., като И. К. е работила в семейната фирма Лага ООД, която извършвала внос на селскостопанска и земеделска техника от Русия. Виждал е К. в офиса на фирмата, не може да посочи конкретно какво е работила, предполага че работата й е свързана с документи. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, а оспореното решение е правилно, като обосновано не е зачетен осигурителния стаж за периода от 20.03.1991 г. до 01.10.2007 г.. Първоинстанционният съд подробно е анализирал действащата нормативна уредба към момента на полагането на спорния осигурителен стаж, като е достигнал до извода, че същият не е удостоверен по надлежния ред. Съдът изложил подробни аргументи по отношение зачитането на осигурителния стаж, като е изтъкнал несъответствия в представените от жалбоподателката документи. Обжалваното решение е правилно. Съдът е съобразил извършените от пенсионния орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че осигурителния стаж за периода от 20.03.1991 г. до 01.10.2007 г.. не е удостоверен по надлежния ред. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и не намира основание да ги преповтаря. Наведените доводи в касационната жалба относно допуснато нарушение на материалния закон от първата инстанция са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в трудовата книжка трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. В представените от касатора трудова книжка и образци УП-2 са налице редица несъответствия относно данни, периоди, печати и др., които не съответстват на останалия събран доказателствен материал и тяхната доказателствена сила е сериозно разколебана. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Задължение на пенсионния орган е да извърши проверка дали този осигурителен стаж е удостоверен по надлежиня ред. Именно след извършване на необходимите проверки относно редовността на представените от жалбоподателя документи, мотивирано органът е постановил своето решение като е отхвърлил жалбата като неоснователна след подробно изложение на съображенията си. Възражението в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неоткриване на нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК, също се преценява от настоящата инстанция като неоснователно. Преобладаващата съдебна практика сочи, че съдът не е длъжен да открие нарочно производство по оспорване на документ, но е длъжен да извърши проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В настоящия случай съдът е сравнил оспорените документи с другите събрани по делото доказателства и се е произнесъл по тяхната валидност с крайния съдебен акт съгласно нормата на чл.194, ал.3 от ГПК. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителния стаж на К. в посочения период. В същия смисъл е и практика на Върховния административен съд по сходни казуси: Решение 11012 от 02.11.2021 г. по адм. дело 6585/2021 г., Решение 13152/22.12.2021 г. по адм. дело 8525/2021 г., Решение 4803/18.05.2022 г. по адм. дело 749/2022 г., Решение 6727/06.07.2022 г. по адм. дело 1246/2022 г. и др., всички по описа на ВАС, шесто отделение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния ответник, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се дължат разноски от касатора в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,