Решение № 7640 от 11.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Абдулбасет А М, гражданин на Либия, чрез адв. Стоянов, против решение 1893/23.03.2023 г., по адм. дело 11615/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против решение 17029/22.11.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. Димитрова, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на зам.-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно, надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Не претендира разноски. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага подробни доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Предлага съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Е. Абдулбасет А М, гражданин на Либия, срещу решение 17029/22.11.2022 г. на заместник-председателя ДАБ при МС, с което на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган при условията на делегация по чл. 52 от ЗУБ по отношение на правомощието по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, както и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при спазване на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон в съответствие с неговата цел. В съдебния акт се сочи, че процедурата за предоставяне на международна закрила е надлежно проведена - допусната е за производство последващата молба и нови доказателства към нея, проведено е интервю, приета е и е обсъдена справката за ситуацията в страната. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, АССГ е приел, че правилно административният орган е стигнал до извод за липса на преследване, което да обосновава някоя от причините в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, вкл. не можело да се направи обоснован извод за нарушаване или несъобразяване на висшите интереси на детето. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От бежанската история и от представените по делото доказателства не се е обосновало наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От приетите по делото справки за актуалното положение в Либия също не са се установили данни за тежки заплахи срещу живота или личността на жалбоподателя в Либия поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, поради което не е намирала приложение и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд не е открил доводи за основателност на жалбата пред него и по изложените оплаквания, свързани със семейството на жалбоподателя. Приел е, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания при издаването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 1893 от 23.03.2023 г. по адм. дело 11615 от 2022 г. на Административен съд София-град. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 17029/22.11.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационнен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2 от АПК. Решаващият състав на Административен съд София град правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В настоящата хипотеза чужденецът посочва, че се страхува за живота си, защото неговият баща е заемал високопоставена политическа длъжност дипломат, при управлението на М. Кадафи в страната по произход, макар да се е пенсионирал две години преди края на този режим. Наред с това касаторът е напуснал Либия през 2016 г. законно, той не е бил служител на режима и спрямо него няма причини за преследване от официалните власти. Правилно е приел първоинстанционният съд, че не е основание за получаване на бежански статут и решението на властите в Испания за предоставяне на закрила на неговия брат, тъй като съгласно бежанската история на брат му последният е бил задържан за 7 дни от властите в Либия. Това обаче правилно е преценено като неотносимо към жалбоподателя, доколкото предоставянето на международна закрила е индивидуален акт и следва да се основава на бежанската история на лицето. В тази връзка несподеляеми са касационните доводи, че касаторът принадлежи към определена група лица по см. на чл. 8, ал. 1 вр. пар. 1, т. 5 от ДР на ЗУБ, тъй като липсват данни за конкретно преследване спрямо лицето. Изводът, че спрямо касатора не е осъществено политическо преследване, други действия застрашаващи живота или нарушаващи неговите права и не съществува риск от посегателства, не се опровергава и от приложената по делото справка за ЦУ-789/08.06.2023 г. на ДАБ, Дирекция "Международна дейност. В случая касационният жалбоподател развива тезата за страх от преследване поради самоопределяне с принадлежност към определена социална група и вероятност от преследване, без да конкретизира в какво се състои тази вероятност повече от десет години след управлението на Кадафи и без нито едно конкретно доказателство за преследване или посегателство към него до законното му напускане на страната през 2016 г. и при условие, че се е връщал там без проблеми. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С касационната жалба не са развити доводи, свързани с представените доказателства по преписката и по делото за раждане на дете на чужденеца от българска гражданка. Този аргумент е отправен към касационния съда обаче в проведеното открито съдебно заседание на 12 юни 2023 г., поради което следва да се посочи, че същият не може да послужи за получаване на международна закрила, а е относим за обществени отношения, уредени в друг нормативен акт Закона за чужденците в Република България. За изчерпателност на касационния съдебен акт следва да се посочи, че са законосъобразни изводите на Административен съд София - град относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на Е. Абдулбасет А М, гражданин на Либия и по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и първоинстанционния съд и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУБ. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. ЦУ-125/06.03.2023 г. относно актуалната обстановка в Либия стр. 124 от делото. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, съобразявайки обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива висока степен на обществена опасност и съответно на необходимост от предоставяне на международна закрила. Липсват данни лицето да е понесло негативи във връзка със своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, да е изложено на риск от конкретно посегателство или да е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,