Решение № 1656 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2017 г.

Решение № 1656 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационната жалба на Е. Д. М., понастоящем в Затвора в гр. С., чрез пълномощника адв. Дакова, против решение № 663 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д № 7798 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Министерство на правосъдието, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. - град е образувано по предявения от Е. Д. М. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., със съответните лихви до момента на окончателното изплащане, нанесени му при придвижването му на 15.06.2016 г., когато Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието е организирала придвижването му с микробус "Тойота", като в превозното средство не е имало обезопасителен колан. Ищецът е твърдял, че е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от условията, при които същият е бил транспортиран на 15.06.2016 г. с превозно средство на ГД "Охрана" при МП. Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д. "Охрана" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗИНЗС, ГДИН е специализирана административна структура към Министерство на правосъдието, т. е. не е налице каквото и да било действие или пък задължение за действие или пък задължение за действие от страна на служители от администрацията на Министерство на правосъдието. В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите, са служителите на Главна дирекция "Охрана", следователно, посоченият от Е. М. ответник - Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан. Решението на съда е правилно постановено. Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно основателността на иска. Същите са изведени в съответствие с въведеното пред съда искане за съдебна защита, при съобразяване с обстоятелствената и петитумна част на иска и при правилна квалификация на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение приложението на правилото на чл. 205 от АПК, уреждащо надлежния ответник по искът за обезщетение, съдът правилно се е насочил и издирил приложимия материален закон. Правилно е заключението на съда, че ГДО, в качеството си на юридическо лице по силата на чл. 391, ал. 2 от ЗСВ, е надлежен ответник по иск, обоснован с вреди причинени от дейността на служители при тази дирекция. Съдът правилно е установил, че по силата на чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ, дейността на ГД "Охрана" включва конвоиране на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. При условие, че в случая вредите са поставени в причинна връзка именно с условията на конвоиране на ищеца от Централния софийски затвор до Специализирания наказателен съд, респ. престоя му там, то съдът в съответствие с приложимия закон (чл. 205 от АПК във с чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ) е приел, че МП няма пряка отговорност спрямо претенции, обосновани с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи, служители и длъжностни лица, чиято дейност се обезпечава от ГДО. Неоснователно е възражението на касатора, че МП е пасивно легитимирана по иска поради факта, че ГДО е специализирана администрация към МП. Този факт е верен, но липсва материалноправна норма, която да дерогира приложението на чл. 205 от АПК и да ангажира потенциално имуществено МП във връзка с неизпълнение на закона от страна на органи и служители на ГДО. Неоснователно е твърдението на касатора, че ГД "Охрана" няма гражданска правосубектност. Дирекцията има качеството на юридическо лице по силата на изричната разпоредба на чл. 391, ал. 2 от ЗСВ, според която ГДО е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието. Именно като юридическо лице, ГДО може да се ангажира или да бъде ангажирано имуществено, вкл. като ответник по иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение Така мотивиран, Върховният административен съд