Решение № 9295 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2016 г.

Решение № 9295 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2016 г., V о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. С., чрез пълномощника му адв. М. П., срещу решение № 3744 от 02 юни 2016 г., постановено по адм. д. 2944/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1983к-323/16 март 2015 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението (ГД "ПБЗН") - МВР. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на ГД "ПБЗН", чрез процесуалния си представител юрк. Е. Р., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.- град е образувано по жалба на С. А. С. срещу заповед рег. № 1983к-323/16 март 2015 г. на директора на ГД "ПБЗН", с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и § 10 от ПЗР на ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. В случая е установено, че съдебното решение по адм. д. № 8229/2013 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменена предходна заповед № 974/04 юли 2013 г. на директора на ГД "ПБЗН", с която е прекратено служебното правоотношение на С. А. С., е влязло в сила на 08 декември 2014 г., с обявяване на касационното решение по адм. д. № 4989/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което решението на административния съд е оставено в сила. Установено е също така, че в преклузивния двуседмичен срок за явяване на работа, който изтича на 22 декември 2014 г., държавният служител не се е явил, а е направил това едва на 22 януари 2015 г. с подаването на молба до директора на ГД "ПБЗН" за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. При тези данни съдът е приел, че пропускането на срока по чл. 232 от ЗМВР не е уважително, тъй като оспорващият е могъл да положи дължимата грижа и да узнае своевременно датата на влизане в сила на решението, с което е отменено прекратяването на служебното му правоотношение, което не е направил. Съдът не е приел за уважителна причина и обстоятелството, че през част от двуседмичния срок С. е бил извън страната, тъй като отсъствието не е продължило през време на целия срок, както и поради това, че се е явил за заемане на длъжността месец след като пречката за това е отстранена. Изводите на съда относно липсата на уважителни причини за заемане на длъжността са законосъобразни. Правилно е отчетено обстоятелството, че срокът по чл. 232 от ЗМВР започва да тече от влизане на решението, с което е отменено прекратяването на служебното правоотношение, в сила. Това е станало на датата, на която е обявено касационното решение на Върховния административен съд, оставящо в сила отменителното решение на административния съд. Обстоятелството, че на С. С. не е изпратен препис от решението, обосновано е прието за ирелевантно. Задължението за изпращане на препис от решението на страните по делото не се отнася до тези съдебни актове, постановени в касационно производство по аргумент от чл. 223 от АПК. В същия смисъл е уреден въпроса и в действащия към 08 декември 2014 г. Правилник за администрацията на Върховния административен съд. Не представлява уважителна причина и отсъствието на С. от страната до 20 декември 2014 г. Към датата на завръщането му срокът за явяване в съответната структура за заемане на предишната длъжност, взе още не е бил изтекъл. Освен това заявлението за заемане на длъжността е направено месец след завръщането на С. С. в страната и изтичането на срока по чл. 232 от ЗМВР - на 22 януари 2015 г., при това в молбата си за възстановяване на предишната длъжност касаторът не е посочил уважителни причини за пропускането на срока, а е направил това една в първото по делото съдебно заседание. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,