Решение № 6026 от 7.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Хермес инженеринг ООД за отмяна на влязло в сила решение 4323 от 27.06.2022 г. по адм.д. 3552/2022 година по описа на Административен съд София град. В искането се твърди, че след влизане в сила на решението са открити нови писмени доказателства за съществували към момента на постановяване на съдебния акт писмени доказателства за извършени в имота подобрения от техния праводател, които не им били предоставени при сключване на договора за покупко-продажба. Представените доказателства установявали, че в отчуждения имот имало изградена плътна ограда с височина 2 метра по уличната и дворна регулация. С оглед горното се иска отмяна на съдебното решение. Ответната по искането страна е депозирала писмен отговор, с който определя същото като неоснователно. Твърди се, че в хода на производството пред първоинстанционният съд не са представени доказателства за извършени подобрения, като липсва и искане за събиране на такива. Били констатирани подобрения в имота от вещото лице, но липсата на доказателства, установяващи законността им било пречка за тяхното обезщетяване. Счита, че не са налице основания по смисъла на чл. 239 т. 1 от АПК. Представените доказателства не били от значение за произнасяне на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Хермес инженеринг ООД срещу Заповед СОА21-РД40-179/23.11.2021 г. на кмета на Столична община, с която е отчужден поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор 68134.1932.2467 /незастроен/ с площ от 184 кв. м., находящ се в гр. София, ул. Мур 15, район Витоша , попадащ в улична регулация, съгласно влязъл в сила план за регулация на м. Манастирски ливади запад , одобрен със Заповед РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на гр. София, потвърдена с Решение 85 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил оспорената заповед за отчуждаване на поземления имот в частта, с която е определена сумата за парично обезщетение на собственика на имота в размер на 21702,80 лева и е определил сума за парично обезщетение на собственика на имота в размер на 41 576,64 лева. За да се произнесе е приел за установено, че дружеството е собственик на имота, част от който се отчуждава. С оспорената пред съда Заповед СОА21-РД40-179 от 23.11.2021 г. кметът на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал.1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е наредил отчуждаването на процесния ПИ с проектен идентификатор 68134.1932.2467 /незастроен/ с площ от 184 кв. м., находящ се в гр. София, ул. Мур 15, район Витоша , попадащ в улична регулация, съгласно влязъл в сила план за регулация на м. Манастирски ливади запад . Въз основа на изготвена в административното производство оценка на имота е определено парично обезщетение в размер на 21702,80 лв. В хода на производството е назначена и изслушана съдебно техническа и оценителна експертиза, според която имотът предмет на отчуждаване с проектен идентификатор 68134.1932.2467 е с площ от 184 кв.м. и представлява западната част на ПИ 68134.1932.1380. Установено е, че имота попада в трета ценова зона съгласно Решение 2 по Протокол 44 от 08.06.1998 г. на СОС по ЗМДТ. Съдът е съобразил установените от вещото лице данни за извършени в законово определения период сделки, които попадат в обхвата на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС и следва да бъдат използвани за пазарен аналог, в това число и изключените такива от вещото лице, като е изложил ясни и обосновани мотиви за възможността същите да могат да послужат при определяне на равностойно и справедливо обезщетение, поради което следва да бъдат включени в определянето на размера на дължимото обезщетение. При така установените факти и данни е приел, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждавания имот на жалбоподателя следва да бъде определен съобразно пазарната цена по тези сделки /в това число и сделката, намерена от вещото лице/ е в размер на 225,96 лв. на кв.м. или общо 41 576,64 лв. Прието е, че не следва да се определя парично обезщетение за подобренията в имота, констатирани и оценени от вещото лице, тъй като в жалбата не са изложени твърдения и искания в тази насока, не е поискано и не са събирани доказателства относно извършени в имота и подлежащи на обезщетяване подобрения. От съдебния състав е преценено, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 13 и ал. 14 от ЗОС след влизане в сила на подробния устройствен план, законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота, като не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване. Прието е, че поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства, че подобренията, чието обезщетяване се иска, да са били изпълнена в съответствие с действащите към момента на извършването строителни правила и нормативи, те не подлежат на обезщетяване. Предвид събраните в хода на настоящото производство данни следва да се приеме, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество е неоснователно по следните съображения: Като основание за търсената отмяна се сочи откриване на нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при разглеждане на производството пред Административен съд София град чл. 239 т.1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както съдът нееднократно е имал възможност да посочи, тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В конкретния случай пред настоящият съдебен състав са представени Констативен протокол от 04.04.1997 г., подписан от гл. спец. Инж. М Илиева с печат на Столична община, район Витоша, Акт 140/09.07.1997 г. и Наказателно постановление ФС-92-00-173/26.08.1997 г. на Кмет на Район Витоша , с което на Р. Рогачев е наложена глоба в размер на 50 000 лева, както и доказателства за заплащането ѝ. Така представените доказателства не могат да бъдат определени като нови или новооткрити по смисъла на чл. 239 т. 1 от АПК. От една страна следва да се има предвид обстоятелството, че оградата предмет на новопредставените от страната в първоинстанционното производство доказателства е съществувала в имота преди и по време на водене на съдебното производство по оспорване на заповедта за отчуждаване и определяне на обезщетение на собственика, взета е предвид при преценка на възможността от заплащане на обезщетение за същата, както от вещото лице, така и от решаващия съдебен състав. Липсвала е каквато и да е пречка за търсене или събиране на доказателства за възможността и необходимостта от изплащане на обезщетение за процесната ограда, но действия в тази насока не са предприети своевременно от жалбоподателя. Съдът е съобразил това обстоятелство и поради липсата на твърдения или данни за съобразяване на процесния строеж с изискванията за законност, го е изключил при определяне на справедливо по смисъла на закона обезщетение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал. 14 от ЗОС, не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване. Представените от дружеството искател доказателства установяват единствено и само незаконността на оградата, т.е. сами по себе си изключват възможността за обезщетяване за нейното отчуждаване. Предвид описаното, така представените доказателства не могат да бъдат приети като такива със съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239 т.1 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 244 ал. от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение