Решение № 13195 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2016 г.

Решение № 13195 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. К., от гр. С. против решение № 7259/24.11.2015 г. по адм. дело № 6928/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С. - град изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 7259/24.11.2015 г. по адм. дело № 6928/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на К. И. К., от гр. С. срещу решение № РО - 255 от 16.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 8904113208/1 от 08.12.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено в рамките на неговите правомощия, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че горестоящият административен орган законосъобразно е приел на основание чл. 34, ал. 3 НПОС, че К. К. има право на наследствена пенсия считано от 01.10.2014 г., когато е започнала учебната година в магистърския факултет на НБУ, където е бил записан да продължи обучението си. Във връзка със завършването на специалност "Право" в УНСС е изложил съображения, че лицата които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 НПОС, поради което е приел, че директорът на ТП на НОИ С. - град законосъобразно е отхвърлил искането за изменение на разпореждането за отпускане на наследствена пенсия и за периода от датата на придобиване на това право -17.04.2014г до началото на новата учебна година в НБУ, към който момент жалбоподателят все още не бил придобил юридическа правоспособност. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 123773/21.10.2014 г. К. И. К. е поискал в срока по чл. 94, ал. 1 КСО отпускане на наследствена пенсия, като наследник на И. К. К., починал на 17.04.2014 г. Към заявлението е приложил уверение от Нов български университет (НБУ), че продължава обучението си в магистърския факултет на НБУ, специалност "Счетоводство и одитинг" - есенен семестър от 01.10.2014г до 15.02.2015 г. Спорът между страните е детерминиран от предходното обучение на К. К. по специалност "Право" в УНСС, за което той твърди, че е приключило до 01.10.2014 г. Приложил е акт за встъпване в длъжност № 194/2014 г. и заповед № ЛС - И - 02 - 28/23.01.2014 г. на министъра на правосъдието, с които е установил, че считано от 03.02.2014 г. е бил разпределен за стажант - юрист при Софийски градски съд за срок от 03.02.2014 г. - 03.08.2014 г. Административният съд и органите на НОИ не са изяснили обстоятелствата досежно приключването на теоретико-практическия стаж и дипломирането на К. К. В разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО, в редакцията в сила от 01.01.2015 г., законодателят е определил правото на наследствена пенсия за децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от 26 години. С чл. 34 от НПОС е уредено кои лица се считат за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО, а в ал. 4 от тази категория са изключени лицата, които полагат стаж след дипломиране, т. е. не са учащи. Поради обстоятелството, че в конкретния случай се касае за обучение по специалност "Право", пенсионните органи е следвало да обсъдят дали в срока на обучение се включва и 6-месечния задължителен стаж и полагането на теоретико-практически изпит за придобиване на правоспособност по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Съдът и органите на ТП на НОИ са приели, че е извън обучението и са решили неправилно спорния въпрос - кога обучението по специалност "Право" завършва и дали задължителния стаж като стажант-юрист води до формиране на качеството учащ по смисъла на осигуряването. Налице е специален закон - Закон за съдебната власт (ЗСВ), който урежда процедурата за придобиване на юридическа правоспособност. За това придобиване е необходимо допълнително теоретико-практическо обучение, приключващо с изпит и издаване на удостоверение от Министерство на правосъдието, при което може да се упражнява юридическа професия. Предвид чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 от ЗСВ, обучението продължава до приключване на стажа, т. е. налице е обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, който извод е в съответствие с целта и съдържанието на задължителния стаж. Тълкуването, направено с оглед на чл. 34, ал. 4 от НПОС за липса на качеството на учащ на лица, които полагат стаж след дипломиране, не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК поради противоречието му с разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - ЗСВ. Направените в обратен смисъл изводи в обжалваното решение са неправилни. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност и до полагане на теоретико-практическия изпит обучението продължава, поради което съответното лице има качеството на учащ и има право да получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО през време на 6-месечния стаж до полагане на изпит. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че правоспособност за упражняване на дейността се придобива след стажа, който е част от фактическия състав, при който се придобива юридическа правоспособност. Предвид изложеното и при така установените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението на Административен съд С. - град е неправилно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на други процесуални действия, поради което вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на директора на ТП НОИ - С.-град и административната преписка да се върне за издаване на нов акт след спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение