Решение № 12921 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Карлово срещу Решение 1324 от 07.07.2023 г. по адм. дело 1157/2023 г. на Административен съд Пловдив, с които e отхвърлена жалбата й срещу Решение РД-02-36-374 от 29.03.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството за определяне на финансова корекция на общината в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор 119 от 03.08.2020 г. с изпълнител ДЗЗД 20-ти юли Карлово. В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са несъответни на посоченото от органа нарушение, вътрешнопротиворечиви и неправилни. Излага аргументи за липса на установеното с административния акт нарушение. Моли съда да отмени решението и да реши спора по същество, алтернативно иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на община Карлово срещу Решение РД-02-36-374 от 29.03.2023 г. на УО на ОПРР 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството за определяне на финансова корекция на общината в размер на 5 % от допустимите разходи по договор 119 от 03.08.2020 г. с изпълнител ДЗЗД 20-ти юли Карлово, на стойност 1 247 000 лв. без ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че община Карлово е бенефициер по административен договор РД-02-37-10/25.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно предоставяне BG16RFОР001-1.038 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Карлово, част от процедура BG16RFОР001-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. За разходване на средствата община Карлово е провела процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет Реконструкция и благоустрояване на част от централната зона площад 20-ти юли в гр. Карлово. За изпълнител е определен ДЗЗД 20-ти юли Карлово При последващ административен контрол ръководителят на УО е констатирал нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), съставляващо ограничителен критерий за подбор, квалифициран като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. с т. 11, б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности) с процентен показател 5 %. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че актът е законосъобразен поради установеност на вмененото нарушение на националния закон и правилната му квалификация като нередност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция приема, че в хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите му в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът последователно и обосновано е изложил съображенията си относно нарушението, като изводите му изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и почиват на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Изводът на съда за законосъобразност на акта за финансова корекция е в съответствие с материалния закон. В т. 1 от раздел III.1.3 Tехнически и професионални възможности от Обявлението за обществената поръчка възложителят е поставил изискване участникът да разполага минимум със следния проектантски екип и технически персонал за изпълнение на поръчката: Инженер по част Геодезия Професионална област (квалификация): да има висше образование по специалност Геодезия или Маркшайдерство и геодезия или еквивалентна. Обосновани са изводите на административния орган, потвърдени и от първоинстанционния съд, че на нормативно ниво не е налице изискване за инженер по геодезия да е единствено лице с висше образование по специалност Геодезия или Маркшайдерство и геодезия. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за геодезия и картография (ЗГК) инженер по геодезия е лице с висше образование по специалностите Геодезия, фотограметрия и картография, Земеустройство, Геодезия, Маркшайдерство или Геодезия и маркшайдерство, както и лице със завършено висше образование в чужбина с призната и легализирана диплома по реда на чл. 9, ал. 3, т. 9 и чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, която съответства на посочените специалности. Поставеното от възложителя изискване не съответства на предвидените в закона изисквания за лица, притежаващи качеството на инженер по геодезия. Предвидената възможност за еквивалент е относима към чуждестранните участници в процедурата, завършили равностойно образование и правилно не е ценена като относима към сходните специалности, които не са изброени при поставяне на съответното изискване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че поставеното условие е ограничително и създава предпоставки за намаляване на конкуренцията. По горните съображения се потвърждава констатацията на административния орган за наличие на соченото нарушение, като същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Правилно е определен и размерът на финансова корекция от 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор. По горните съображения съдът е мотивирал правилен извод за законосъобразност на акта. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение