Решение № 2135 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2016 г.

Решение № 2135 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от гр. П., подадена чрез адвокат И. М. против Решение № 1726/30.09.2016 г., постановено по административно дело № 1696/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р-16001315009581-091-001/06.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 426/28.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., относно определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 075,88 и лихва в размер на 653,84 лева и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6 823,94 лева и лихва в размер на 3 442,75 лева. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съдебния състав относно наличие на недостиг на парични средства за процесните два периода, който не бил в съответствие със събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Твърди се, че доказано по безспорен начин е обстоятелството за предоставен заем от трето лице в размер на 120 000 лева, тоест жалбоподателката е притежавала достатъчно за разходване средства, поради което неправилно съдът е игнорирал същото. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат М., който моли да бъде уважена и в полза на доверителката му да се присъдят съдебно - деловодни разноски по представен списък. От процесуален представител на ответната страна - главен юрисконсулт К. е постъпило писмено становище, с което се оспорва подадената жалба и се съдържат доводи в подкрепа на съдебния акт, поради което се иска да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето А. И. К. за данъчни периоди 2009 и 2010 г. по реда на чл. 122 от ДОПК, е определена основа за облагане с данъци, като са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 7 899,82 лева и лихви в размер на 4 096,59 лева. В хода на ревизионното и съдебно производство е установено, че лицето няма регистрация като едноличен търговец, участва в "Ейнджъл груп" ЕООД като едноличен собственик и управляващ дружеството, за периода 2009 г . и 2010 г. не е подавало Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Установено е, че през посочените периоди, ревизираното лице е закупувало недвижими имоти и е покривала разходите си за издръжка, без да е разполагала и декларирала със съответните за това приходи. В хода на ревизията са изготвени парични потоци, след съпоставка на паричните постъпления и извършените от лицето разходи, на наличните парични средства в началото края на всеки от ревизираните периоди, като е установено превишение на разходите спрямо приходите и за двата периода. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че приходните органи са изготвили правилно паричните потоци, като отразените в тях конкретни суми по основание и размер не са опровергани от страна на жалбоподателката. Съдебният състав е отговорил на основното възражение на А. К., целящо да увеличи приходната й част, свързано с твърдението за получен през 2004 г. заем в размер на 120 000 лева от лицето П. Т. С., като го е приел за неоснователно. Правните изводи на съдебния състав по този въпрос се споделят от настоящата съдебна инстанция. Установено е, че както наемодателят, така и ревизираното лице не са декларирали по съответния ред обстоятелството, свързано с предоставената в заем сума. По делото са представени договор за наем и разписка без достоверна дата и документи, установяващи факта, че наемодателя е разполагал със парични средства в такъв размер. П. Т. С. е бил разпитан от съда, пред който е потвърдил наемното правоотношение. Правилно съдът не е кредитирал дадените от него показания в този смисъл, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Представените от ревизираното лице документи не са ценени, с мотива, че са частни документи, които нямат достоверна дата, поради което не установяват по безспорен начин, че са съществували към отразените в тях дати, и че отразяват факти от обективната действителност. Освен това претендираната в приход сума е в значителен размер, но въпреки това в сключения договор за заем е предоставена за продължителния период от 15 години, без да е уговорена лихва и обезпечение за връщането й. Освен това, възможността на заемодателя да предостави в заем такава сума не означава, че това действително е сторено. Не е ясно дали и къде е съхранявана сумата в продължение на пет години преди да бъде изразходвана за придобиване на недвижим имот, както и нелогично е този имот да е изплащан на 15 вноски от месец април 2008 г. до месец август 2010 г., при положение, че ревизираното лице е разполагало с предоставената в заем сума в брой, както твърди. Данъчно-задълженото лице не е изложило други твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, поради което правилно съдът е приел за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. В конкретния случай, приходните органи са използвали законосъобразен подход при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са взети предвид доходите от всички източници, придобити от данъчно-задълженото лице през данъчната година, както и извършените от него разходи през цялата календарна година. Тъй като се касае за подоходно облагане на годишна база, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ, данъкът е определен съобразно годишния облагаем доход, изчислен въз основа на приходите и разходите за целия период на годината. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата против ревизионния акт относно определените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви, като освен проверка за материалната му законосъобразност, е извършил проверка и за валидността на акта и спазването на административно-производствените правила при провеждане на ревизионното производство. Мотивите на съдебното решение относно компетентността на органите, издали акта и относно спазване на процесуалните правила, са съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния състав. Предвид изложеното, оспореното решение, в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъдат изчислени съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт, и които са в размер на 667,42 лева, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и при приложението на чл. 9, ал. 2 от същата наредба, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение