Решение № 8078 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2013 г.

Решение № 8078 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Лозена Здравкова Николова от София против решение № 6915/13.12.2012 г. по адм. дело № 7083/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-27/3.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР на КК и КР за землището на София (части от Слатина Горубляне), район "Искър", в частта относно ПИ с идентификатор 68134.1506.233. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената част от заповедта и преписката се върне на административния орган. Ответната страна изп. директор на АГКК оспорва жалбата. Кметът на район "Искър" - СО не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че е налице спор за пространствените предели на правото на собственост, който следва да се разреши по съдебен исков ред и след това да се измени одобрената КК по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от съда, се установява, двата имота, възстановени с решения на ОСЗГ на правоимащи лица, между които и оспорващата, попадат върху имот с идентификатор 68134.1506.233, който е записан като собственост на СО, район Искър въз основа на АОС № 187 от 01.07.1998 г. Със заповед № РД-57-34/2.03.2007 г. на кмета на СО е наредено отписването от актовите книги на общинска собственост на район "Искър" част от имота по АОС № 187/01.07.2006 г., а именно ПИ с пл. № 50293,к. л. 653, ливада в м. Садината с площ от 3986 кв. м. Отписването на последния от АОС № 187/01.07.1998 г. е удостоверено от кмета на района с приложено по делото удостоверение. Имотите са в обхвата на помощен план, създаден по реда на ЗСПЗЗ и не са отразени в одобрената КК. При тези фактически установявания неправилно в противоречие с материалния закон административният съд приема, че е налице спор за пространствените предели на правото на собственост. По отношение на имота, който е отписан от АОС не са налице конкуриращи се валидни от външна страна документи в полза на различни субекти. Вписването на целия имот по АОС като собствен на СО, район "Искър", без да се отразят отписаните части, е незаконосъобразно, защото не съответства на актовете за правата. СО, район "Искър" не се легитимира като собственик на имота, отписан от АОС, а за него оспорващата представя легитимиращи документи. Дали същите са достатъчни, за да се отрази имота в КК и КР е в преценката на административния орган и това не представлява разрешаване на спор за собственост. Заповедта за одобряване на КК и КР в частта за отразяване на ПИ с идентификатор 68134.1506.233 изцяло като собствен на СО, район "Искър", без отразяване на частта, която е отписана, е незаконосъобразна и неправилно не е отменена с обжалваното решение. То следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество. При този изход на делото разноските са в тежест на адм. орган, чийто акт се отменя и следва да се присъдят в полза на касатора, който е направил своевременно искане за това и до доказаните размери за платено адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,