Решение № 9063 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2012 г.
ВАСII отделение25.06.2012 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решението от 28.04.2011 г. по адм. д. № 747/04 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е постановено по оспорването на решението от 10.12.2001 г., поправено на 15.04.2002 г., на Столичния общински съвет извън предвижданията му за парцели ХIII - 1617 и ХIV - 1618 в м. "Вилна зона Горна баня", и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част. ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени жалбите срещу решението на общинския съвет за регулацията на парцели ХIII - 1617 и ХIV - 1618 в м. "Вилна зона Горна баня", и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решението от 10.12.2001 г., поправено на 15.04.2002 г., на Столичния общински съвет В ЧАСТТА му за регулацията на парцели ХIII - 1617 и ХIV - 1618 в м. "Вилна зона Горна баня". В ЧАСТТА за кадастралния и застроителния план на парцели ХIII - 1617 и ХIV - 1618 решението на Софийския градски съд като необжалвано е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9063 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2012 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторите са обжалвали решението от 28.04.2011 г. по адм. д. № 747/04 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на двама от тях срещу изменението от 10.12.2001 г. на регулационния план на два поземлени имота.
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Ответниците по касационните жалби не са взели становища, прокурорът заключава, че е са основателни.
Касационните жалби, подадени в срок, са основателни.
Касационните жалби, подадени в срок, са основателни.
- Решението е недопустимо в частта, с която е постановено за цялото решение на общинския съвет, а не само за частта му, предмет на жалбата - плановете на двата имота. В недопустимата си част то противоречи на чл. 295, ал. 2, т. 1 и 2 ППЗТСУ (отм.) вр. § 6, ал. 3 ЗУТ за правото на жалба срещу плановете, поради което следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 АПК.
- В останалата си част първоинстанционното решение е допустимо, а касационната жалба основателна.
Посочването в административния акт единствено на правните основания за издаването му е достатъчно само в хипотезите на чл. 15, ал. 3 ЗАП (отм.) вр. § 6, ал. 3 ЗУТ - когато с него се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани или организации, или когато въпросът е свързан с опазване на държавна или служебна тайна.
В случая тези предпоставки не са били налице, тъй като заповедта е засягала правата на оспорилите я, поради което е следвало да съдържа фактическите основания за изменението на регулацията - чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.) вр. § 6, ал. 3 ЗУТ. Тя не съдържа такива, поради което в частта за изменението на регулацията е подлежала на отмяна само на това основание.
Следва решението да бъде съответно коригирано, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 3, чл. 222, ал. 1 и чл. 218 АПК Върховният административен съд,