Решение № 2848 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2015 г.

Решение № 2848 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков чл. 54А, ал. 1, т. 2 КСО Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град и на Румен Стойков Христов от гр. София, подадени срещу решение № 1815 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 5563/2014 г. на Административен съд - София град. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: От данните по делото се установява, че със заявление № 212-00-16 от 02.01.2013 г. Румен Христов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. По т. 2 на заявлението е декларирал, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Искането е било уважено с разпореждане № 212-00-16-1 от 14.01.2013 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град, с което на Румен Христов е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2012 г. до 30.11.2013 г. След изтичането на този период, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град е установил въз основа на изпратени писма от Дирекция "Пенсии" от м. януари 2014 г., че Христов е придобил право на пенсия на 15.05.2012 г. Поради това е постановил три разпореждания: а) разпореждане № 212-00-16-3 от 06.03.2014 г., с което е отменил влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ; б) разпореждане № 212-00-16-4 от 06.03.2014 г., с което вместо отмененото разпореждане ръководителят на осигуряването за безработица разглежда отново заявлението на Румен Христов от 02.01.2013 г. за отпускане на ПОБ и се произнася с отказ; в) разпореждане № 212-00-16-5 от 06.03.2014 г., с което се нарежда на Христов да възстанови добросъвестно получените обезщетения за безработица за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., в размер на 14 258, 16 лв (главница). С решение № РО-244 от 16.04.2014 г., издадено от директора на ТП на НОИ, са потвърдени оспорените три разпореждания, като е прието, че правото на пенсия е възникнало на 15.05.2012 г. преди изплатените обезщетения за безработица. На лицето е отпусната пенсия, считано от 21.01.2014 г. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил това решение на директора на ТП на НОИ - София град в частта, с която е потвърдено разпореждане № 212-00-16-5 от 06.03.2014 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено Румен Христов да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 14 258, 16 лв. и е решил въпроса по същество, като е отменил разпореждане № 212-00-16-5 от 06.03.2014 г. Със същото решение Административен съд - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу решение № РО-244 от 16.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ в частта, с която са потвърдени разпореждане № 212-00-16-4 от 06.03.2014 г. и разпореждане № 212-00-16-3 от 06.03.2014 г. Решението на Административен съд - София град е правилно. Според чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Съгласно изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Разпореждане № 212-00-16-5 от 06.03.2014 г. (третото от посочените по-горе) е издадено на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 3 КСО, съгласно който изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Тази разпоредба не води до задължение за лицето да възстанови изплатеното ПОБ, тъй като за периода в обезщетение от 01.12.2012 г. до 30.11.2013 г. такава не е била отпусната. А въпросът, следва ли да бъде върнато и на какво правно основание парично обезщетение за безработица, което е било неправилно отпуснато и изплатено поради незнание на правно релевантното обстоятелство придобито право на пенсия, не е предмет на правния спор, разгледан от Административен съд - София град, поради което не следва да бъде обсъждан сега. В случа издаденото на основание чл. 54е, ал. 3 КСО разпореждане за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица противоречи на материалноправните изисквания за законосъобразност и като го е отменил, Административен съд - София град е постановил правилен съдебен акт. Касационната жалба на директора на ТП на НОИ - София град е неоснователна. Всички доводи, които са направени в нея, са по правилото на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, а отмененото от съда разпореждане № 212-00-16-5 от 06.03.2014 г. е издадено на основание чл. 54е, ал. 3 КСО. Касационната жалба на Румен Христов също е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО (в сила от 01.01.2012 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за безработица. В настоящия случай Румен Христов е подал заявление за отпускане на ПОБ след датата, на която е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което административният орган правилно е преценил, че същият не отговаря на условието на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО и законосъобразно е потвърдил разпореждане № 212-00-16-3 от 06.03.2014 г. и разпореждане № 212-00-16-4 от 06.03.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С оглед изложеното не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1815 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 5563/2014 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.