Решение № 7093 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2012 г.

Решение № 7093 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Стойчев, в качеството му на процесуален представител на "Мира Текс 5" ЕООД срещу решение № 1497 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 85 по описа за 2012 г. на административния съд - София град в тази негова част, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2000908516 от 6.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1317 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2004 г. по 4 броя фактури, издадени от ЕТ "Интерконсулт - Антон Огнянов" и за данъчен период м. 08.2004 г. по фактура, издадени от "Хера Комерс" ЕООД общо в размер на 22 000.00 лв. и съответната лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ирина Кирова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2000908516 от 6.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1317 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Постановяването на неговото решение е след отменително решение № 16894 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 2887 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение. В хода на съдебното производство се установява, че процесният ревизионен акт във времето е трети по ред. Същият е издаден след издаването на ДРА № 455 от 04.07.2005 г. на данъчен орган при ДП "Изток" при ТДД - гр. София, частично отменен с решение № 2930 от 03.11.2005 г. на директора на РДД - гр. София, като след връщане на преписката е издаден РА № 221400366 от 07.04.2006 г. на данъчен орган при ТД на НАП София, офис "Изток". Същият е обявен за нищожен с решение № 2030 от 12.10.06 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, без разпоредено връщане на преписката, като той е влязло в сила като необжалван. При разглеждане на спора, с който е бил сезиран съда е поддържано искане за прогласяване нищожността на оспорения ревизионен акт, като при постановяване на решение № 16894 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 2887 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение е прието, че същият не е нищожен. Изложени са подробни съображения затова. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и оспореният ревизионен акт се явява нищожен, като не споделя аргументите на състава на Върховния административен съд, осмо отделение. Обжалваният РА се явява нищожен, поради липса на материална компетентност на органа, издал заповедта за изменение за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото не се спори, че процесната ревизия е трета по ред, като извършеното ревизионно производство се явява недопустимо, с оглед нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Тя установява невъзможността издаденият в изпълнение на решение по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионен акт да бъде втори път отменян, съответно да се постанови извършването на нова ревизия. Обсъжданата разпоредбата не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния РА и постановяване връщането за нова ревизия, а именно дали е поради това, че отмененият РА е нищожен или поради това, че отмененият РА е незаконосъобразен. Същата има предвид всяка незаконосъобразност на административния акт, като законодателят не е направил диференциране според тежестта на порока, който той е съдържал. Текстът на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е категоричен и недвусмислен, и определя пределите на правомощията на решаващия орган, директора на дирекция "ОУИ" при разглеждане на жалба срещу РА. Точният смисъл на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК: "Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия" означава, че след като вече веднъж решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия, при обжалване на втория ревизионен акт, издаден при повторната ревизия, е недопустимо, след като отмени повторно издадения РА, да върне преписката за нова ревизия, т. е. решаващият орган няма правомощия за повторно връщане на преписката дори и да обяви повторно издадения РА за нищожен или да го отмени като незаконосъобразен, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на повторната ревизия, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Разпоредбата от една страна е дисциплинираща по отношение на органите по приходите, които възлагат и извършват ревизията, както и тези които издават ревизионния доклад и ревизионния акт, а от друга страна е в защита интересите на данъчните субекти, които е недопустимо да бъдат в процес на безсрочно продължавана ревизия, поради пропуски или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на органите по приходите, които извършват ревизията. (решение № 1175 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 13669 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение и решение № 13896 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 2739 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение). В конкретния случай не е спазена тази забрана, поради което всички актове във връзка с възлагането, извършването и приключването на тази трета по ред ревизия са нищожни, респективно е нищожен и оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и се постанови решение по същество. При този изход от делото съдебни разноски се дължат на касатора в размер на 56.00 лв., за осъществени разноски за държавна такса, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. По делото няма данни за реално изплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение