Решение № 12945 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2009 г.

Решение № 12945 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба на Аднан Фадел Абу Хасун гражданин на Сирия против Решение № 10 от 15.01.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона убежището и бежанците. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по 146 от АПК. Твърди, че бежанската му история не е обсъдена в цялост и съобразно представените доказателства. Сочи, че административният орган е нарушил изискванията на раздел 203 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят Аднан Фадел Абу Хасун е депозирал молба под № 865 от 26.06.2008 г. пред Държавната агенция за бежанците за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ - по чл. 8 и чл. 9 от закона, като в същата е изтъкнал, че в страната си по произход - Сирия е преследван поради политическите си убеждения. Посочил е, че е член на ливанската партия "Партия за социалистически прогрес" от 1989 г. По тази причина е бил арестуван и без съд и присъда е престоял в затвора в гр. Дамаск, като е бил обвинен в помагачество на членовете на партията. Счита, че при завръщането си в страната по произход - Сирия ще бъде подложен на репресии, поради което изпитва основателен страх от преследване. В подкрепа на твърденията си представя два документа - работна карта на затворник и приходен касов ордер, издаден от Миграционен център на Международното летище Дамаск. Двата документа с официален превод на български език. В хода на административното производство, развило се пред Държавната агенция за бежанците, се установява, че жалбоподателят е сирийски гражданин, разведен от 1990 г., като от брака си има три деца, понастоящем пълнолетни. От фактическо съжителство с полска гражданка има родени две деца, които, заедно с майката се намират в Сирия. От фактическото съжителство с българската гражданка Николинка Николова през 1998 г. има родено едно дете. За първи път пристига в Република България през 1991 г., като до 1997 г. притежава статут на законно пребиваващ чужденец. Регистрирал е фирма на територията на страната. През 1999 г. се е завърнал в Сирия за издаване на нов сирийски паспорт, тъй като сирийското посолство в България му е отказало издаване на такъв. В подкрепа на твърдението си, че през 2000 г. е било арестуван по политически причини и е бил освободен едва през 2006 г. представя сочените и пред съда доказателства. За втори път е пристигнал в България през 2008 г. по нелегален начин, като при пристигането си е поискал предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. В писмено становище от 09.10.2008 г. главният експерт в РПЦБ е дал предложение предоставянето на статут по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ да бъде отказано, с позоваване на недостоверност на посочената бежанска история и недоказаност на твърденията в интервюто пред интервюиращия орган. С обжалваното в настоящото производство решение № 10 от 15.01.2009 г. председателят на Държавната агенция за бежанците е отказал предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, мотивирайки се липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от закона. В мотивите към решението органът се е обосновал с посоченото в писменото становище на главния експерт при РПЦБ. От представената в административното производство справка за обстановката в страната по произход се установява, че политическата партия, на която жалбоподателят твърди, че е член - " Прогресивна политическа партия на Ливан" е основана през 1949 г. и оттогава развива непрекъснато политическа дейност. В Ливан същата действа било като опозиционна партия, било в блок с други политически партии, участващи по различни начини в управлението, но във всички случаи партията действа легално и развива вътрешна и международна дейност. Като политическо образование, същата има за привърженици и изразява интересите на другата общност в Ливан. Същата има привърженици и сред сирийското население, като отношенията й с официалните власти в Сирия се развиват по различен начин в зависимост от управляващата политическа сила. Не се представят данни тази партия да е обявена за незаконна на територията на Сирия, както и няма данни нейните членове или симпатизанти в Сирия да са преследвани само по тази причина в Сирия. Липсват и данни привържениците на партията да са организационно обособени на територията на Сирия. Действително от представените по делото документи, които са били представени и на административния орган съдът може направи обосновано предположение, че жалбоподателят е бил арестуван или затворен в затвора в гр. Дамаск, но причините поради които е било сторено това не могат да се установят с категоричност. Политическите причини за преследването му от властите в Дамаск само се твърдят от жалбоподателя, като не се представя доказателство в тяхна подкрепа. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗУБ твърдените обстоятелства, неподкрепени с доказателства, следва да се тълкуват в полза на търсещия закрила, когато той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволителни обяснения за липсата на доказателства. В настоящия случай, освен факта, че жалбоподателят е пребивавал в затвора в Дамаск, други обстоятелства сочещи на политическия характер на репресията, не се сочат. Жалбоподателят дори не твърди, че и сочи от кога е член или привърженик на тази политическа сила, не твърди и не сочи доказателства за това развивал ли е политическа дейност на територията на Сирия и в какво се е изразява помагачеството на други членове на партията, посочено в жалбата. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на административния орган за липса на предпоставки за търсене на закрила по реда на ЗУБ, се явяват обосновани и са в съответствие с приложимия материален закон. Твърдените в молбата за закрила и жалбата пред съда обстоятелства налагат извършване на проверка за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Макар, с оглед представените доказателства, да се приеме, че същият е бил подложен на репресия чрез арестуването му и задържането му в затвора в Дамаск, обстоятелството, че това е станало по политически причини не се подкрепя по никакъв начин с доказателства, а се основава единствено на твърденията в молбата за закрила и жалбата. По тази причина искането за предоставяне на статут на бежанец на основанията, посочени в чл. 8 от ЗУБ следва да се приеме за недоказано, като решението на административния орган по молбата, се явява постановено в съответствие със закона. По изложените съображения твърденията за нарушение на административнопроизводствените правила също не се възприемат от настоящата инстанция. Не са налице и основанията за предоставяне на субсидиарната форма на закрила - хуманитарен статут. Същия намира приложение само при наличие на изброените в чл. 9, т. 1 2 и 3 от ЗУБ хипотези, които не само не се твърдят от жалбоподателя, но и няма данни за наличието им. По изложените причини, жалбата следва да се приеме за неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд