Решение № 10105 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Шопов, представляван от адв. Йорданов, подадена срещу решение 1528 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело 10125/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед 513з-13497/21.09.2020 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на СДВР, чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмен отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: АССГ правилно е преценил като законосъобразна процесната заповед на директора на СДВР, с която на Д. Шопов на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5, чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарното наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай в група Охрана на национална галерия на сектор Охранителна полиция към 05 Районно управление при СДВР. Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена. Събраните по делото доказателства са обсъдени от административния съд и по категоричен начин е установено, че в периода от 02.02.2020 до 10.04.2020 г. включително, многократно в поредица от по два последователни дни Шопов не се е явявал на работа без уважителни причини. Тези дни са конкретизирани в административния акт. Видно е, че за времето на отсъствие на полицейския служител от работа не е налице ползването на отпуск, включително и за временна неработоспособност. Обстоятелството, че до 01.02.2020 г. е бил в непрекъснат отпуск по болест от 180 дни и е подал документи до ТЕЛК за освидетелстване не изключват явяването на касатора на работното му място за изпълнение на служебните му задължения след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и липса на разрешен друг вид отпуск. От влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК - МВР, което е потвърдено с експертно решение на НЕЛК, се установява, че Шопов е клинично здрав и трудоспособен. Съответно не е налице обективна невъзможност, която да е наложила отсъствието на полицейския служител от работа, поради което е следвало да изпълнява служебните си задължения на определеното работно място, съгласно разпределения часови график, което не е сторил. Субективното предоверяване на оспорващия, че ще бъде освидетелстван от ТЕЛК и ще му издаден болничен лист, не може да служи като извинително обстоятелство за неявяването му на работа. За така допуснатите от служителя нарушения, определени от закона като тежки нарушения на служебната дисциплина следва да се наложи дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, което законосъобразно е и сторено от органа по назначаването. При така установеното от фактическа страна правилно е прието от АССГ, че дисциплинарнонаказващият орган при налагане на дисциплинарното наказание е спазил и сроковете по чл. 195, вр. с чл. 196 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като са приети изрично депозираните до органа писмени обяснения на служителя от 17.08.20 г. (л. 11 от делото) В заключение, дисциплинарното производство е проведено съгласно правилата, посочени в разпоредбите на глава осма от ЗМВР, както и Инструкция 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Затова правилно АССГ е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с целта на закона, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Съответно административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта за налагане дисциплинарното наказание уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение като неоснователна, е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Следователно, оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. АССГ е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези изводи на съда следва да бъдат споделени, като в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. В касационното производство не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на АССГ и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което то следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касационният жалбоподател Шопов следва да се осъди на заплати на СДВР сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,