Решение № 9375 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2010 г.

Решение № 9375 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Георги Йорданов Киров от гр. Силистра, подадена срещу решение № 3/19.01.2010 г., постановено по адм. дело № 220/2009 г. по описа на Административен съд Силистра. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмениш като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗГПРРЛ/ образувано по жалба на Георги Йорданов Киров е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 12-292/20.11.2009 г. на областния управител на област Силистра, с която административният орган е отказал да удовлетвори искането му за еднократно обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗГПРРЛ. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна на основанията по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От събраните в административното и съдебно производство доказателства е установено, че областният управител с обжалваната заповед е постановил административен отказ да уважи направеното искане за признаване право на еднократно обезщетение за претъпени имуществени и неимуществени вреди на заявителя Георги Йорданов Киров след преценка на представените към искане с вх. № АП-14-1241/21.10.2009 г. доказателства - преписи от влезли в сила присъди по нохд № 219/1968 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и по нох. дело № 111/1970 г. по описа на Михайловградския окръжен съд. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че административният отказ е постановен след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и административната заповед се основава на действителни факти относно неприложимостта на чл. 1, т. 11 по отношение на искането на жалбоподателя за признаване право на еднократно обезщетение като репресирано лице осъдено за бягство през граница при обстоятелства, свързани с политически убеждения. От мотивите към преписите от присъдите и по двете наказателни дела съдът обосновано е приел, че бягството през граница е осъществено по "лични причини", като изрично тези причини за "по-добър и охолен живот в друга държава" са мотивирали съдът при индивидуализация на наказанието и по двете присъди да приеме, че са налице смекчаващи вината обстоятелства поради това, че "мотивите на подсъдимия да извърши престъплението не са имали политически, а личен характер". Осъждането на жалбоподателя за престъпления по чл. 279, ал. 1 НК - за бягство и опит за бягство през границата, не е достатъчно законово основание, за да се приеме, че жалбоподателя е от кръга на правоимащите лица, които могат да получат еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като репресирани лица по политически причини на основание чл. 1, т. 1 ЗГПРРЛ, както законосъобразно е приел съдът. От представените от жалбоподателя доказателства не е установено осъжданията /репресията/ на жалбоподателя да се основават по причини, посочени в чл. 1 от закона - жалбоподателят да е лице, което е било незаконно репресирано заради политически убеждения, както се поддържа в жалбата. За действителните причини на осъждането по чл. 279, ал. 1 НК на основание представените преписи от присъди следва да се съди по изложените мотивите, с които съдът е обосновал и индивидуализирал наложеното наказание, както е приел съдът. От приложеното удостоверение с рег. № 3362/1 от 13.04.2009 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се установява, че жалбоподателят е постъпил в затвора гр. София на 04.06.1968 г. за изтърпяване на наказанието по нох. дело № 219/68 г. с размер на наказанието - 2 години лишаване от свобода и е помилван с Указ № 1125/18.09.1969 г., като е освободен от затвора на 18.09.1969 г. За изтърпяване на втората присъда по нох. дело № 111/70 г. жалбоподателят е постъпил в затвора гр. Враца на 27.08.1970 г. със зачетен предварителен арест от 27.07.1970 г. с размер на наказанието от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, като е освободен от затвора условно предсрочно на 06.09.1971 г. Тези установени обстоятелства относно размера на наложеното наказание с посочените присъди и размера на изтърпяното наказание също обосноват извода на съда, че жалбоподателят не е репресиран като осъден за бягство по политически причини, за да има право на еднократно парично обезщетение за претърпени вреди по приложимия закон ЗПГРРЛ. Доводите в жалбата, че при пореден опит през 1972 г. жалбоподателят е извършил бягство през границата на РБългария и в Германия за полицейските служби е имал статут на "политически имигрант", са неоснователни и неотносими към преценката за правилността на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение