Решение № 8636 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2022 г.

Решение № 8636 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2022 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), гр. София, бул. "Янко Сакъзов" № 26, срещу Решение № 1677 от 15.03.2022 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 12677/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на НЦЗПБ срещу Решение № 16-45 от 02.12.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (ОПНОИР), с което на центъра е определена финансова корекция в размер на 25% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по Договор № 283 от 12.11.2020 г. с изпълнител "Антисел България" ООД, в частта му касаеща доставка на лабораторни консумативи по обособена позиция № 9 на стойност 11 520 лева без ДДС, за нередност за нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" във връзка с чл. 101, ал. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. "б" от Правилника за приложение на ЗОП (ППЗОП), всичко във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. Касационният жалбоподател – Националният център по заразни и паразитни болести, счита обжалваното решение за неправилно, като навежда доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че ако предлаганата от участника апаратура има възможност да изолира високомолекулна геномна ДНК >50 килобази (кб), в условия различни от нормалното й функциониране, това може да доведе до неправилна експлоатация или до претоварване, които да водят до нарушение на нормалната работа. Според касатора съдът не е изложил никакви мотиви, поради които не приема професионалното мнение на експерти вирусолози, подробно отразено в жалбата, а именно, че при качествен материал оферирания кит отговаря на изискванията на възложителя. Твърди, че липсват и мотиви защо съдът не приема представената от "Антисел България" ООД декларация от производителя за възможността набора PureLinkGenomic DNA да изолира ДНК с размер над 50 кб. Сочи, че представената в предходна процедура от участника "Антисел България" ООД декларация от производителя съставлява информация, която е достъпна по служебен път и може да се използва от назначените от директора на НЦЗПБ комисии за обществени поръчки, за целите на провежданите от НЦЗПБ процедури за възлагане на обществени поръчки, съдържащи идентични или сходни изисквания. Излага, че мнозинството от членовете в състава на комисията по процесната обществена поръчка участват и в състава на комисията по предходната такава, като отчитайки актуалната и налична в НЦЗПБ декларация от производителя, комисията е предложила участникът да бъде допуснат до отваряне на ценово предложение и класиране по обособената позиция. Според касатора това, че комисията не е описала в детайли защо приема, че оферираният продукт отговаря на изискванията заложени в техническата спецификация не означава, че комисията е променила или неправилно е приложила техническата спецификация, респективно, че оферирания продукт не отговаря на изискванията заложени от възложителя. Твърди, че в обжалваното съдебно решение съдът не е изложил собствени мотиви, а изцяло е възприел твърденията на административния орган, като е изложил и мотиви извън предмета на правния спор. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски по приложен списък. Касаторът се представлява от пълномощник Б. Менцел. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага възражения по релевираните касационни основания, като счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Правилен и мотивиран счита извода на съда за осъществено от касатора нарушение на чл. 107, т. 2, б. "а" във вр. с чл. 101, ал. 5 ЗОП и чл. 39, ал. 3, т. 1, б. "б" ППЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП и съответно законосъобразно определена финансова корекция за него. Прави искане съдът да остави в сила постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник – М. Колев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Решението е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, в частта, в която съдът е посочил какво е приел от фактическа страна, на практика дословно (с промяна на глаголната форма) от л. 2 до л. 5 от съдебното решение, механично е възпроизведена част от съдържанието на обжалвания административен акт, а именно частта пресъздаваща писмото за стартиране на производството по определяне на финансова корекция. Липсата на установени от съда факти води до невъзможност на касационната инстанция да извърши контрол за законосъобразност на обжалваното решение в съответствие с чл. 220 АПК. Умението на първоинстанционния съд да възпроизвежда в решението си съдържанието на оспорвания административен акт, не доказва способността на съда да отдели: 1. спорното от безспорното; 2. относимото от неотносимото и 3. да определи предмета на делото и да изложи фактически и правни изводи. На следващо място съдът е възпроизвел в съдебното решение като правни изводи установяващи липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотиви касаещи процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, в т. ч. оценяване и класиране на проектни предложения, регламентирана в Глава трета от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. Изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), който няма връзка с предмета на делото, доколкото същото е образувано по оспорване на решение на РУО на ОПНОИР за определяне на финансова корекция, постановено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка. Отделно от това в мотивната част на съдебното решение съдът е посочил, че "в оспорения акт се съдържат подробни мотиви защо УО не приема" направените възражения, като е възпроизвел изцяло мотивите на административния орган и в заключение е направил извод, че "установената фактическа обстановка обосновава извод, съгласно който, при постановяване на оспореното решение, УО на ОПНОИР е съобразил приложимите материалноправни норми. При постановяване на оспорения акт, УО на ОПНОИР е приел наличието на допуснатите от бенефициента - Национален център по заразни и паразитни болести нарушения на ЗОП. Спазването на принципите при възлагане на обществените поръчки, регламентирани в чл. 2 на ЗОП, е задължително от всеки възложител. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извод, че законодателят е въвел императивно изискване, имащо за цел спазване на принципите за възлагане на обществени поръчки и гарантиране равнопоставеност и недопускане на дискриминация, и на свободна конкуренция". С това се изчерпват собствените мотиви на съда. Липсата на собствени мотиви в първоинстанционния съдебен акт винаги е преценявана от съдебната практика като съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи конкретно и точно относимите към предмета на делото факти и да изложи относими и обосновани мотиви относно тях като направи извод относно спазването на изискванията на чл. 146 АПК. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,