Решение № 7391 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална здравноосигурителна каса - Благоевград, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Р. Ханджийска, против Решение 6247/23.10.2023г. по адм.д. 4786/2023г., постановено от Административен съд София град, в частта му с която се отменя Заповед РД-25-261/25.04.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса-Благоевград, в частта й, с която на СОФАРМАСИ 19 ЕООД, ЕИК: 175346654, на основание чл. 40, ал. 1, във вр. с чл 49, чл. 50 и чл. 51 от Договор 011297/10.01.2022 г., са наложени две санкции - по т. 1 - финансова неустойка в общо в размер на 100 лв. на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б от Договора от 2022г. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 6, предложение второ от Договора от 2022 г. и по т. 2 - финансова неустойка в размер на 100 лв. на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б" от Договора от 2022г. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 6, предложение второ от Договора от 2022г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират се съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Софармаси 19 ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна, а проверяваното решение за допустимо, валидно и правилно. С обжалваното решение в оспорената му част Административният съд София град е отменил по жалбата на Софармаси 19 ЕООД, ЕИК 175346654, Заповед РД-25-261/25.04.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса-Благоевград, в частта й, с която на дружеството, на основание чл. 40, ал. 1, във вр. с чл 49, чл. 50 и чл. 51 от Договор 011297/10.01.2022г., са наложени две санкции - по т. 1 - финансова неустойка в общо в размер на 100 лв. на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б от Договора от 2022г. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 6, предложение второ от Договора от 2022г. и по т. 2 - финансова неустойка в размер на 100 лв. на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б" от Договора от 2022г. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 6, предложение второ от Договора от 2022г. За да постанови този резултат, съдът е обосновал тезата, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от Административен съд София град аргументи за отмяна на процесния административен акт в посочените му части. По делото липсва спор относно фактите. Последните са били изяснени в пълнота от първоинстанционният съд. Установено е, че Дружеството Софармаси 19 ЕООД е собственик на обект аптека Sоpharmacy, находяща се в град Белица, ул. Владимир Поптомов 95, с рег. на аптеката 010126 в РЗОК Благоевград. Дружеството има сключен с РЗОК Благоевград Индивидуален договор 011297/10.01.2022. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК Пловдив. Договорът е сключен на основание Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цел. Процесното административно производство е започнало въз основа на Заповед РД-24 401/11.04.2023г. на Директор на РЗОК Благоевград, като след извършена проверка на място в аптеката е съставен Констативен протокол РД-24-401-1/12.04.2023г., в който са описани констатираните нарушения. По делото не са налице доказателства за подадени срещу съставения протокол възражения от страна на дружеството. При тези обстоятелства е издадена оспорената в първоинстанционното съдебно производство Заповед РД-25-261/25.04.2023 г., от директора на Районна здравноосигурителна каса-Благоевград. Със същата на дружеството е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. за констатирани две нарушения. По т.1 от заповедта е посочено, че при изпълнение на Електронно предписание 22266В05076В на здравноосигуреното лице Н. В. М., аптеката е нарушила чл. 8, ал.1, т.2, т.4 и т. 6 от Договора, като е отпуснала един и същ лекарствен продукт в рамките на срока за който е предписан за едно и също заболяване при дублиране на предписанията в срока, за който е отпуснат лекарствения продукт. Нарушението е квалифицирано като повторно във връзка със Заповед за налагане на санкция РД- 25-79/06.02.2023г., издадена за същия вид нарушение и влязла в сила на 23.02.2023г. По т. 2 от заповедта е посочено, че при изпълнение на Електронно предписание 22327803ЕВ6А/27.02.2023г. на здравноосигуреното лице Й. Д., аптеката е нарушила чл. 8, ал.1, т.2, т.4 и т. 6 от Договора, като е дублирала ЛП в рамките на срока, за който е отпуснат. И това нарушение е квалифицирано като повторно във връзка със Заповед за налагане на санкция РД- 25-79/06.02.2023г., издадена за същия вид нарушение и влязла в сила на 23.02.2023г. Към доказателствата по делото е приобщена цитираната в оспорения акт Заповед за налагане на санкция РД- 25-79/06.02.2023г. Видно от същата, вмененото с нея нарушение на процесното дружество също е квалифицирано като такова по чл. 8, ал.1, т.6 от договора и е осъществено при изпълнение на електронно предписание, с което на едно ЗОЛ са били отпуснати повече от три лекарствени продукта за един и същи период. При така установените, относими за правния спор факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение правото на защита на санкционираното лице и в нарушение с материалния закон. Съдът е аргументирал този си извод като е посочил, че в мотивите по т. 1 и т. 2 от заповедта са описани факти, сочещи на едно извършено нарушение по всяка от точките, а същевременно, са посочени три отделни разпоредби от договора, които административният орган твърди да са нарушени - по чл. 8, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, всяка от които уреждаща различен състав на нарушение и съответно, на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б са наложени две санкции финансова неустойка", всяка в размер на 100 лв. Предвид посоченото, ревизираната съдебна инстанция е приела, че дадената от органа правна квалификация сочеща три отделни нарушения не съответства на словесното описание на всяко от двете нарушения и е лишило процесното дружество от възможност да разбере за какво точно деяние е наказано. Отделно от това съдът е посочил, че в нарушение на материалния закон, всяко от нарушенията извършени, както следва: на 25.08.2022г. и 18.08.2022г. е квалифицирано, като осъществено при условията на повторност, с оглед Заповед РД-25-79/06.06.2023г., влязла в сила на 23.02.2023г. Последният извод на ревизирания съд изцяло се споделя от настоящият касационен състав, който е имал повод да изложи съображения относно обстоятелствата, при които посочените еднотипни договори приемат нарушенията за осъществени при повторност Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 6, б. б от договора при повторно нарушение на чл.8, ал.1, директорът на РЗОК налага санкция финансова неустойка в размер на 100 лв., умножена по броя констатирани нарушения. Според чл. 67, т. 1 по смисъла на договора повторно нарушение е нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора в рамките на една година след нарушение, за което е наложена и влязла в сила санкция. Макар и цитираната в оспорения акт Заповед за налагане на санкция РД- 25-79/06.02.2023г. да касае нарушение от същия вид, същата е влязла в сила, след датата на която са осъществени процесните деяния. Именно това е релевантният момент, към който следва да се съблюдава наличието на влязъл в сила акт за налагане на санкция, за същото по вид нарушение. Предвид че повторността се явява квалифициращ признак от обективната страна на всяко наказуемо деяние, то следва нейното наличие или не да се преценява към момента на неговото извършване. Именно това е моментът, към който следва да са налице всички предпоставки, квалифициращи деянието като по- тежко наказуемо, предвид осъществяването му в условията на повторност . Това разбиране е в унисон и с целта, за която се налага санкцията. Последната има за цел да превъзпита правонарушителя и да предотврати противоправното му поведение за бъдеще. Ето защо предвидената в чл. 50, ал.1, т. 6, б."б от Договора по висока санкция, за повторно нарушение на чл. 8, ал.1, следва да препятства извършването на нарушение по този текст от договора, след като вече е налице наложена и влязла в сила санкция за друго нарушение от същия вид. Тези обстоятелства следва да могат бъдат съобразени от изпълнителя на договора към момента на осъществяване на нарушението, за което му се държи сметка в даден административен акт, а последното няма как да се случи при влизане в сила на санкцията за предхождащото нарушение след осъществяване на последващото такова. Ето защо като е санкционирал процесното дружество при условията на повторност за нарушение извършено преди датата, на която е влязла в сила заповедта за налагане на санкция за друго нарушение от същия вид, административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Основателни за доводите на ревизираната инстанция и за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед посоченото несъответствие между словесното описание на нарушението, сочещо осъществено деяние по чл. 8, ал.1, т.6 от Договора и посочената в акта правна квалификация по чл. 8, ал.1,т.2, т.4 и т. 6 от Договора, която на практика вменява три отделни нарушения. Не се споделят възраженията в касационната жалба, че т.2 и т.4 се покриват от хипотезата на т. 6. Всяка от тези точки на ал.1 от чл. 8 от Договора, съдържа състав на самостоятелно нарушение от съответния вид и не би могло да се приеме разширителното тълкуване на органа, че фактическите обстоятелства, при които следва да се счита за осъществено деянието по т. 6, налагат квалификация и по т. 2 и т. 4 от същия текст. Макар и дадената от органа прана квалификация на деянието да съдържа т. 6 на чл. 8, ал.1 от Договора, относима към словесното описание на нарушението, като е посочил и нормата на т.2 и т.4 от същия текст, органът е лишил санкционираното лице от възможност да разбере за какво конкретно деяние му е наложена процесната санкция. Последното нарушение е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, до който правилен и съобразен с материалния закон извод е достигнал и Административен съд София град. Предвид така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се полагат на ответната страна, но предвид липсата на направено искане за това, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение