Решение № 8705 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2019 г.

Решение № 8705 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А 1 България" ЕАД срещу решение № 438/18.01.2019 г., постановено по адм. д 8378/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Ответната страна Ю. Асенова, редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 438/18.01.2019 г., постановено по адм. д. 8378/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-132/12.06.2018 г. на КЗЛД, с което на дружеството за нарушение на чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 15 600 лв., поради това, че в качеството му на администратор на лични данни е извършило незаконосъобразно обработване на лични данни на Ю. Асенова. АССГ е приел за установено, че описаното в решението на Комисията нарушение е извършено и правилно е квалифицирано в оспореното решение на специализирания административен орган. Решаващият съд е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон от КЗЛД, спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, включително и по отношение определеното наказание. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора като е обсъдил и анализирал всички събраните по делото доказателства, за да приеме, че на 27.05.2015 г. в базата данни на "Мобилтел" ЕАД (праводател на "А 1 България" ЕАД) е регистрирана предплатена карта, за която като абонат е посочена Ю. Асенова от [населено място], но по делото не е представена регистрационната форма за активиране на услугата. След разпит в полицията Ю. Асенова е разбрала за тази ситуация и е сезирала КЗЛД с оплакване за злоупотреба с личните й данни, защото никога не е подавала заявление за регистриране на предплатена карта. Комисията е приела по тази жалба, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД е наложила имуществена санкция в размер на 15 000 лв. като е определила този размер, съобразявайки настъпилите неблагоприятни последици за физическото лице и обстоятелството, че нарушението не е първото на този администратор на лични данни. При тази правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Изискването за изрично съгласие от физическото лице за обработване на личните му данни се съдържа в ЗЗЛД, с който е транспонирана действащата към спорния период Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Администраторът на лични данни не е представил доказателства за наличие на такова съгласие от Ю. Асенова въпреки указанията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, поради което правилно и законосъобразно АССГ е възприел изводите на Комисията за допуснато нарушение при обработване на личните данни на физическото лице. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на "законодателството в областта на електронните съобщения, което урежда начина, по който ползвателите на електронни съобщителни услуги сключват договори с предприятията. " Многообразните възможностите за ползване на електронни услуги са регламентирани в полза на потребителите, но те не изключват съществуването на правото на потребителите на защита на личните им данни от доставчика на тези услуги при възникване на необходимост от обработването им. Екранната разпечатка от регистрацията на предплатената карта на името на Ю. Асенова не представлява доказателство, че тя лично е дала съгласие за обработване на личните й данни по повод сключен от именно от нея договор за предплатени услуги чрез закупуване/активиране на карта за тази услуга. В този смисъл от данните по делото се установява, че не е изпълнена и целта, за която е въведено задължението по § 80 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.), според който Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават от 1 януари 2010 г. да събират данни, необходими за идентифициране на потребител на предплатени услуги по чл. 251 и, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 2. В случая от установените пред КЗЛД и АССГ факти се установява, че не фактическия потребител, а Ю. Асенова е разпитвана от органите на полицията по повод ползването на предплатената услуга, с което не е подпомогнат процеса по разкриване на разследваното деяние. Действително КЗЛД не е компетентен да установява престъпления, но от данните в административната преписка и доказателствата по делото не е видно извършване на престъпление от служител на администратора на лични данни, което би имало значение за обосноваване съображенията, изложени в пункт 1. 2. от касационната жалба. Не е допусната и грешка при правната квалификация на нарушението. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция) обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено, физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие, обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. В случая не е установено наличието на нито едно от условията, при които е допустимо извършеното обработване на личните данни на Ю. Асенова. В тежест на доказване на администратора на лични данни е съществуването на условията за допустимо обработване на личните данни на физическите лица. Съображенията, че обработването на личните данни в случая е възможно да е в резултата от непредприемане на необходимите технически и организационни мерки по смисъла на чл. 23 от ЗЗЛД (приложимата редакция) не води до неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. Нарушението по чл. 23 от ЗЗЛД (приложимата редакция) представлява нарушение от друг порядък, което е възможно да няма за последица неправомерно обработване на лични данни, а само застрашаването им. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Административният съд е обсъдил всички относими към спора факти и съображения на страните. Обстоятелствата относно спазването или нарушаването вътрешните инструкции на "А 1 България" ЕАД за предотвратяване на незаконосъобразно обработване на лични данни и на Наредба № 1/30.01.2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни (отм., но действаща към спорния период) биха имали значение за нарушение по чл. 23 от ЗЗЛД, но не и към разглежданото в случая нарушение. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, разпределението на доказателствената тежест в процеса и правилата на логиката, АССГ е приел за обоснова извода на Комисията, че от нарушението за физическото лице са настъпили неблагоприятни последици. Действително даването на показания пред органите на полицията е граждански дълг и задължение, но това не означава, че при изпълнението им на физическото лице не се налага да изтърпи неблагоприятни последици – загуба на време, обичайните при извънредни ситуации безпокойство и напрежение. Обжалваното съдебно решение е обосновано като всички правни изводи кореспондират със събраните доказателства и приложимия закон. По делото липсват каквито и да е доказателства, че е налице някое от условията за допустимо обработване на личните данни на Ю. Асенова, поради което съдът е разгледал подробно само тези, за които са формулирани изрични твърдения. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,