Решение № 3031 от 22.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Инспектор в Инспектората към висшия съдебен съвет (ИВСС) чрез процесуален представител, срещу решение 76 от 28.01.2022 г., постановено по административно дело 1903/2021 г. от Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на негово решение ЛДЖ 21- 6/28.07.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба Н. Неделчев в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Варна е било решение ЛДЖ 21- 6/28.07.2021 г., постановено от Инспектор при ИВСС по реда на чл. 38в от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което е отхвърлена жалба вх. ЛДЖ-21-6/05.05.2021 г., подадена от Неделчев срещу действия по обработване на личните му данни от Районен съд Варна, като администратор на лични данни, изразяващи се в незаконосъобразно предоставяне на ОП-Варна, РП Варна, ГД Национална полиция, ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция и отдел Икономическа полиция, Първо и Трето РУП МВР Варна на информация и документи, съдържащи негови лични данни по ЧНД 1332/2020 г. по описа на РС Варна.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издадено от некомпетентен орган, поради това, че мандатът на същия е изтекъл на 18.02.2020 г., обуславящо извод за нищожност на акт. Въпреки този извод е посочил, че ще разгледа акта за законосъобразност и на останалите основания по чл. 146 АПК, като е приел, че същият е постановен в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон, обуславящо извод за отмяната му като незаконосъобразен .

С решението си АС Варна прогласява нищожността на обжалвания пред него акт и връща делото като преписка на инспектор към ВСС за ново разглеждане при спазване на дадените указания. В решението е прието, че редът за предоставяне на информация по делата, уреден в Правилника за администрацията на съдилищата, като в случая изводите в акта са в противоречие с разпоредбите на чл.77, ал. 4 и чл. 78, ал. 3 от посочения Правилник.

Решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

1. При преценката на компетентността на органа, постановил обжалвания пред АС Варна акт, изводите на съда са в противоречие с постановеното в конституционно решение 12 от 27.09.2022 г., постановено по конституционно дело 7/2022 г. , при което изводът за постановяване на акта от некомпетентен орган е неправилен, а съответно и прогласяване на нищожността на решение ЛДЖ 21- 6/28.07.2021 г., постановено от Инспектор при ИВСС по реда на чл. 38а ЗЗЛД, неправилно посочено в диспозитива като обявяване нищожността на ЛДЖ 21- 6/28.07.2021 г., постановено от Инспектор при ИВСС. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 38б ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Жалбата му се разглежда от Инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. В случая не е извършена проверка за спазване на тези правила, а още по малко на приетите такива в Методиката за извършване на проверки по Закона за защита на личните данни от екипи на Инспектората към Висшия съдебен съвет в органите на съдебната власт, приети с решение по Протокол 17/08.11.2019г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет

1. Неправилни са и изводите относно незаконосъобразността на акта, доколкото съдът не е разгледал акта за законосъобразност при съобразяване на приложимите в случая норми, като изводите му са относими при предоставяне на лични данни на трети лица администратори на такива данни без да съобрази, че в случая тези данни са предоставени на администратори на лични данни попадащи в категорията на посочените в т.19 от взетите предвид съображения при приемането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД), за които са приложими разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета в качеството му на също такъв администратор. В Глава осма ЗЗЛД са въведени правила за защита на физическите лица във връзка с обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазване от заплахи за обществения реди сигурност и тяхното предотвратяване. Посочените нормативни актове, приложими в конкретния случай не са съобразени от първоинстанционния съд, при което настоящият състав намира, че съдът не е изпълнил задължението по чл. 168, ал.1 АПК да разгледа акта за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, с което е налице допуснато съществено процесуална нарушение на съдопроизводствените правила.

Цитираните в решението на АС Варна разпоредби на чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 77, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата предвиждащи, че при писмено заявление от лица, които не са страни по делото при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба от служителите от съответните служби им се издават съдебни удостоверения и преписи от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден, след разпореждане на съдията-докладчик са неотносими към предмета на спора, тъй като уреждат действия на служителите в администрацията на съответния съд, за лица, извън категорията на поискалите материали от делото на РС Варна в конкретния случай, при което са ирелевантни към предмет на спора.

1. Делото е върнато като преписка за ново произнасяне на орган, който не е постановил акт, а и не съществува според действащата законодателна уредба инспектор при Висшия съдебен съвет.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на изложеното по-горе.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение