Решение № 5035 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2008 г.

Решение № 5035 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Топлофикация-Русе" АД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ТЕЦ Изток против решение № ТЕ-015/9.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта по т. 1, с която на "Топлофикация- Русе" АД е определена, считано от 1.07.2008 г., нетна разполагаемост за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик за периода до 30.06.2009 г., за покриване на потреблението на крайните снабдители, както следва: в размер 63 148 MWh за второто полугодие на 2008 г. и в размер на 209 000 MWh за първото полугодие на 2009 г. Изложени са подробни съображения за материална незаконосъобразност на индивидуалния административен акт с искане за отмяната му в оспорената част. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: С Решение № ТЕ-015/9.06.2008 г. ДКЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката (ЗЕ) определя, считано от 1.07.2008 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик за периода до 30.06.2009 г., за покриване на потреблението на крайните снабдители. Предвид необходимостта от определяне на разполагаемостта за следващ период регулаторният орган изисква от крайните снабдители с писмо изх. № 13-00-10/19.03.2008 г. информация относно годишната консумация на електрическа енергия за 2007 г. на посочените в списъка на Националния статистически институт потребители. Изискана е и информация от "Национална електрическа компания "НЕК" и "Енергиен системен оператор" ЕСО ЕАД (писма с изх. №№ Е-13-01-14/2.04.2008 г. и Е-13-41-11/17.03.2008 г.) относно прогнозните количества електрическа енергия за периода 1.07.2008 г.-30.06.2009 г. Крайните снабдители, общественият доставчик и "ЕСО" ЕАД предоставят исканите данни. След обсъждане на получени становища от заинтересованите страни е изготвен доклад вх. № Е-ДК-189/26.05.2008 г. от директорите на дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребителите" и "Правна", с предложение за издаване на решение от регулаторния орган. ДКЕВР провежда закрито заседание на 9.06.2008 г., на което съгласно т. 1 от протокол № 96 приема проект на решение № ТЕ-015/9.06.2008 г. С т. 1 на решението се предвижда за "Топлофикация -Русе" АД нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през второто полугодие на 2008 г. в размер на 63 148 MWh и нетна разполагаемост за първо полугодие на 2009 г. в размер на 209 000 MWh. Първият довод в жалбата е за нарушение на Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО и на Правила за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, конкретно чл. 3, т. 6 от Правилата, предвиждаща отварянето на пазара на електрическа енергия по етапи и като дял от общото потребление на електрическа енергия на всички потребители на територията на Република България от 1.07.2007 г. да е пълно. Директивата като акт на производното общностно право според чл. 249, ал. 3 от Договора за европейска общност (ДЕО) е обвързваща по отношение на дължимия резултат за всяка държава членка, до която е адресирана, но оставя на националните власти избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Това означава, че в тежест на държавите-членки е да приемат необходимите мерки за постигането на целите, които тя поставя. След като директивата трябва да е обект на транспониране, тя не поражда директен ефект във вътрешното право. Ето защо частноправните субекти, какъвто е жалбоподателят не могат да се позовават при оспорването на един индивидуален административен акт на директивата, освен в два случая, каквито не се твърдят в жалбата, а именно: 1. на нетранспонирана директива и, 2. на зле транспонирана директива. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че с цитираната в жалбата Директива са утвърдени общите правила за дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия. Тя формулира правилата, касаещи организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и даването на разрешения и управлението на мрежите. В глава II Общи правила за организация на сектора се акцентира върху задълженията на държавите -членки, свързани с обществените услуги и защита на потребителя. Държавите-членки трябва да осигурят мониторинг на въпросите, свързани със сигурността на снабдяването, като тези задачи могат да постигат чрез делегирането им на регулаторните органи, какъвто у нас е ДКЕВР. Наблюдението следва да е съсредоточено преди всичко върху баланса снабдяване (потребление на националния пазар. Както бе посочено по-горе целта на транспонирането на директивата е да осигури в пълна степен полезния ефект на общностните задължения. Това е постигнато със Закона за енергетиката и подзаконовите актове, уреждащи обществени отношения в материята на енергетиката. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В изпълнение на регулаторното си правомощие по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, ДКЕВР определя с оспореното решение нетната разполагаемост на жалбоподателя в рамките на която се сключват сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители. Решение № ТЕ-015/9.06.2008 г. в частта по т. 1 е постановено от компетентния административен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решението от ДКЕВР поради липсата на мотиви, обосноваващи начина на определяне на установената за "Топлофикация -Русе" АД квота на нетната разполагаемост. Видно от обстоятелствената част на административния акт и приложената по делото административна преписка комисията се съобразява с всички относими доказателства към нея, взема предвид данните, предоставени от "ЕСО" ЕАД и "НЕК" ЕАД относно прогнозните количества необходима електрическа енергия за покриване както на технологичните разходи по разпределението, така и за покриване на потреблението на крайните снабдители. След анализ на тези количества регулаторният орган пристъпва към определяне на отделните квоти за кондензационните централи за производство на електрическа енергия, между които и жалбоподателя. Според дефиницията на понятието "разполагаемост", дадена в § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, това е "способността на производителя на осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия", а както бе посочено по-горе на основание императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ регулаторът определя тази разполагаемост за отделните производители, съобразявайки се с възможностите за производство, прогнозите за необходимостта и принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ - справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия, осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или обществените снабдители на електрическа енергия, осигуряване на балансирано изменение на цените на краен потребител, като се отчитат задълженията на обществения доставчик или на обществените снабдители, свързани с осъществяването на обществени услуги, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи и осигуряване на качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, предлагани при условията на равнопоставеност. С постановеното разпределяне на нетната разполагаемост в решението на ДКЕВР настоящата инстанция намира, че комисията се съобразява с принципите, посочени в чл. 24, ал. 1 от ЗЕ, тъй като квотите на кондензационните централи са определени в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс на страната и най-вече със заявените от крайните снабдители количества, необходими за нуждите на потребителите. В тази връзка неоснователно е възражението на "Топлофикация-Русе" АД за нарушаване на правото му да сключва договори за продажба на електрическа енергия на свободния пазар, който съгласно чл. 3 на Правила за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи (Правилата), (Приложение № 1 към т. 1 на Решение № П-4/8.06.2007 г., издадени от председателя на ДКЕВР, обн. ДВ бр. 56/2007 г.) следва да е напълно отворен от 1.07.2007 г. Цитираните правила са приети на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЕ и с тях се определят условията на които трябва да отговарят лицата, които имат право да сключват сделки по чл. 100, ал. 1 от ЗЕ, както и условията за предоставяне на достъп до съответните мрежи. Ето защо до изпълнението от страна на производителите, общественият доставчик на електрическа енергия, обществените снабдители на електрическа енергия, търговците и привилегированите потребители на всички изисквания на действащите нормативни актове, на техническите правила на мрежите по чл. 83, ал. 1, т. 4-6 от ЗЕ и на правилата за търговия с електрическа енергия, свързани с присъединяването към електропреносната и електроразпределителната мрежи, с измерването на количеството електрическа енергия и с регистрирането на пазара на балансираща енергия (чл. 6 от Правилата), ще се прилагат императивните разпоредби на ЗЕ, както и ще се упражняват регламентираните правомощия от регулаторния орган в областта на търговията с електрическа енергия, включая определянето на разполагаемостта за производството и (чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ). По делото е изслушано заключение на допусната съдебна технико-икономическа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно дадено по поставените задачи. Вещото лице посочва разполагаемата брутна максимална активна мощност на четирите топлофикационни блока и един брой кондензационен блок, с които разполага "Топлофикация- Русе" АД за производство на електрическа енергия на 468 652 MW*h. За да определи на търговското дружество нетната разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители, и изчисли стойностите, ДКЕВР отчита следните параметри: брутна разполагаемост, студен резерв и допълнителни услуги, разполагаемост за собствени нужди, нетна разполагаемост. След определяне на нетната разполагаемост на жалбоподателя за процесния период, процентното съотношение на участието му на регулирания и свободния пазар на електрическа енергия е както следва: за второ полугодие на 2008 г. 3, 1% участие на свободния пазар, а за първо полугодие на 2009 г.-11, 2 участие на свободния пазар. Действително тези стойности са ниски, но предвид изложеното по-горе относно императивната уредба на регулаторните правомощия на ДКЕВР в тази област, преценката на административния орган следва да бъде подчинена единствено на спазване на нормативните изисквания и принципите, гарантиращи развитието на вътрешния пазар на електроенергия в посока неговото либерализиране. Това е постигнато с оспорената част на решението на регулатора, като са защитени в най-голяма степен интересите на крайните потребители. По изложените съображения съдът намира жалбата на "Топлофикация- Русе" АД против решение № ТЕ-015/9.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта по т. 1 за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати разноски по делото, представляващи възнаграждение за вещо лице в размер на 480 лв., вносими по сметка на съда. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,