Решение № 4676 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2019 г.

Решение № 4676 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инспектор "Преместване неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново срещу Решение № 158 от 03.04.2019 г. по адм. д. № 116/2019 г. на Административен съд – В. Т.. С обжалваното решение е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата – "преместване на пътно превозно средство без знанието на собственика", приложена на 02.06.2017 по отношение на лек автомобил, марка "Мерцедес", с регистрационен [рег. номер на МПС], със собственик Е. Е.. Касационният жалбоподател – инспектор "Преместване неправилно паркирани пътни превозни средства" (ПНП ППС) в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за липса на адресат на административния акт, тъй като съгласно чл. 171, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), преместването на автомобила се извършва без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. Неправилно съдът е приел, че не е посочена правната норма за прилагане на принудителната административна мярка. Процесната ПАМ е приложена чрез устно разпореждане и съставеният констативен протокол представлява единствено формално доказателство, сочещо, че на конкретната дата, по отношение на конкретно превозно средство е наредено принудително преместване. Касаторът счита за неправилни и в резултат на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изводите на съда, че процедурата по прилагане на процесната ПАМ не е изпълнена, поради непредставено уведомление до районното управление на Министерството на вътрешните работи за новото местоположение на автомобила след неговото принудително преместване. Уведомяването на РУ на МВР не е част от фактическия състав по прилагане на ПАМ, а представлява вторична последица от вече приложената принудителна мярка. Съдът не е указал на ответния инспектор, че обстоятелството за извършеното уведомяване за новото местоположение на репатрирания автомобил се нуждае от доказване, тъй като оспорване на този факт от страна на жалбоподателя не е извършвано. В този смисъл, липсва и разпределяне на доказателствената тежест в тази част. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Й. Х., Адвокатска колегия, гр. В. Търново. Ответникът – Е. Е., изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Твърди липса на пасивна процесуална легитимация на подателя на жалбата. Излага съображенията, с които е сезирал първоинстанционния съд, за липса на компетентност на административния орган и незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. Счита решението за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Ответникът се представлява от адв. К. П., Адвокатска колегия – гр. В. Търново. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При прилагане на процесната ПАМ са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, което обосновава извод за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 02.06.2017 г. около 15, 48 часа лек автомобил "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС] е бил паркиран на пътното платно от лявата страна по посока на движението на ул. "И. В." в гр. В. Търново, където е поставен пътен знак В 27 и допълнителна табела "нарушителят се отстранява принудително". На 02.06.2017 г. около 15, 48 часа инспектор "Преместване неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново разпорежда прилагането на принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на собственика". Прилагането на мярката е отразено в Констативен протокол № 1640, в който е посочено изготвянето на снимки. В протокола органът е посочил, че автомобилът е паркиран в зоната на действие на знак В-27, обозначен с допълнителна табела Т-17. В хода на съдебното производство органът е представил: Заповед №РД 22-1490 от 17.09.2014 г. на кмета на Община В. Т. за определяне на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба по контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП; Заповед №РД 22-2512 от 20.12.2016 г. на кмета на Община В. Т. за определяне на служителите от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" от Закона за движението по пътищата; длъжностна характеристика на длъжността "инспектор в звено ПНП ППС"; докладна записка на инспектор в звено ПНП ППС; справка от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за лицата заемащи длъжността "инспектор в звено ПНП ППС" към месец юни 2017 г.; 12 броя снимки. В хода на съдебното производство от Община В. Т. е представена схема по организация на движението с обозначена вертикална сигнализация по ул. "И. В.", гр. В. Търново. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че липсва адресат на административния акт. По аргумент на чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" адресата на акта следва да притежава качеството собственик или упълномощен водач на лек автомобил. В конкретния случай не е посочен собственикът на автомобила, нито са събирани преди издаването на ПАМ доказателства за собственика на автомобила или управлението на МПС от упълномощено лице. Съдът е приел, че посочените в констативния протокол правни основания включват три хипотези за преместване на превозно средство, поради което липсата на индивидуализация на правното основание се приравнява на липса на правно основание. Съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато и нарушение на изискването по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за уведомяване на Районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. В представената по делото административна преписка липсва уведомяване, поради което не е изпълнена процедурата по налагане на принудителната административна мярка. По тези съображения съдът е приел незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП установява три хипотези, при които, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката се прилага, когато: б. "а" превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. "б" превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. "в" превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Видно от представения по делото Констативен протокол № 1640, мярката е приложена на основание чл. 171, т. 5 ЗДвП. В същия е посочена и конкретната законова хипотеза - пътното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение, при наличието на пътен знак В–27 и допълнителна табела Т–17. От представените по делото снимки безспорно се установява наличието на пътен знак В-27 забраняващ паркирането, допълнителна табела "нарушителят се отстранява принудително" и наличието на паркирани автомобили, един от които е процесния. Тези обстоятелства са констатирани и от първоинстанционния съд, но неправилно е прието, че въпреки наличието на административно нарушение и основания за прилагане на ПАМ, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на акта. Липсата на писмена форма на акт от посочената категория не е основание за неговата незаконосъобразност. Според изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – изброените в тази норма ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2 а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в тази разпоредба не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и по аргумент от противното следва да се приеме, че ПАМ в този случай не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните оправомощени лица, което не е необходимо да е в писмен вид. Следователно, правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност е устно разпореждане за преместване на моторното превозно средство. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е неформален акт, то нарушението на предписаната от закона форма, в това число липса на адресат и на конкретно правно основание за налагането й, не може да бъде третирано като основание за незаконосъобразността й. Като е приел обратното съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Основателно е и възражението срещу извода на съда за допуснато нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, изразяващо се в липса на доказателства за уведомяване на Районното управление на Министерството на вътрешните работи за новото местоположение на преместеното превозно средство. Неуведомяването на Районното управление на Министерството на вътрешните работи за новото местоположение на преместеното превозно средство е въпрос на изпълнение на мярката, а не е материалноправна предпоставка за нейната законосъобразност. Както беше посочено по-горе, от доказателствата по делото безспорно се установява, че автомобилът, към момента на прилагане на принудителната административна мярка, е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране, при наличието на пътен знак В27 и допълнителна табела Т-17, така, както е описано в констативния протокол, съставен от органа, разпоредил прилагането на процесната ПАМ. Предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка безспорно са били налице. По изложените съображения решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Предвид изхода на спора на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, се дължат направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. По делото са представени доказателства за плащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв. за двете инстанции и 70 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение