Решение № 4311 от 24.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 786 от 22.07.2022 г. по адм. д. 574/2021 г. Административен съд София-област по жалба на МГМ ГРУП ЕООД, [ЕИК], гр. Ботевград, е отменил ревизионен акт /РА/ Р-22002319006184-091-001/04.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 814/25.05.2021 г. на зам.директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 5 420 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез гл.юрк. Минкова, в която се твърди, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-област и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба МГМ ГРУП ЕООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Бърчев и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както е присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. С решението си Административен съд София-област е отменил РА Р-22002319006184-091-001/04.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 814/25.05.2021 г. на зам.директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на МГМ ГРУП ЕООД за данъчните периоди м. 06.2019 г., м. 07.2019 г. и м. 09.2019 г. не е непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС в общ размер на 165 975,59 лв. по фактури, издадени от СИЛЕНА КЪМПАНИ ЕООД, КАТЕРИНИ М 03 ЕООД, ГАЗ ЛОДЖИСТИК ЕАД и ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД. Ревизиращите органи са изложили мотиви за липса на реални доставки по всички фактури, по които ревизираното дружество е получател, като е обоснована хипотезата на липса на стоков поток и документиране, водещо до злоупотреба с механизма на ЗДДС. Административен съд София-област е приел, че процесният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд на МГМ ГРУП ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42955, 62 лв. по 13 фактури, издадени от "СИЛЕНА КЪМПАНИ" ЕООД, с предмет на доставка - изработено съгласно договор - разредител за бои КН38140090" и "разредител за алкидни бои с код по КН38140090". В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, от страна на дружеството доставчик са представени копия на процесиите фактури за извършени доставки към "МГМ ГРУП" ЕООД, придружени с приемо-предавателни протоколи, товарителници, акцизни данъчни документи, анализни свидетелства, документи за плащане, заявки за доставки на разредители др. Според решаващия съд са налице годни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че ревизираното дружество е получило реално, действително стоките, предмет на процесните фактури, като без правно значение за признаване правото на данъчен кредит по конкретната доставка е дали доставчикът може да представи доказателства и да установи произхода на доставените стоки. По отношение на доставките по 10 бр. фактури, издадени от "КАТЕРИНИ М 03" ЕООД, с предмет на доставката толуен и разредител за алкидни бои, Административен съд София-област е приел, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 77141, 05 лв., тъй като наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да достави определен вид и количество стоки не е сред изискуемите и задължителни предпоставки, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е приел, че чрез доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, а и тези ангажирани в хода на съдебно производство, е доказано по несъмнен начин реалността на доставките. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 43257, 92 лв. по 9 фактури, издадени от "ГАЗ ЛОДЖИСТИК" ЕАД, с предмет доставка на разтворител БАС, решаващият съд е изложил доводи, че е доказано реалното получаване на стоките, предмет на доставки по спорните фактури, както и че произхода на стоките, наличието на ревизионно производство по отношение на доставчиците, непълната документация относно предходни доставки не може да бъде довод и основание за отказване на правото му на данъчен кредит. За доставките от "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД" ЕООД, с предмет -транспортни услуги (по 16 фактури с отказано право на данъчен кредит в размер на размер на 2620 лв.), Административен съд София-област е приел, че наличието или липсата на фактура не е основание за отказване признаване правото на данъчен кредит. Крайният извод на първоинстанционния съд, въз основа на приетите в хода на ревизионното производство и съдебното производство, както и приетото заключение по назначената ССчЕ, е за незаконосъобразност на процесния РА. За да обоснове извод за материална незаконосъобразност на РА, съдът е приел за установено по несъмнен начин, че за ревизираните периоди през 2019 г. съвкупният анализ на събраните доказателства налага извод за наличието на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 25 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично правилно. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink & Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са материалноправните предпоставки, посочени по-горе, се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (решение на СЕС Mecsek-Gabona, C-273/11). За да се извърши тази преценка обаче, фактурата трябва да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените стоки и услуги. Според т. 43 и т. 44 от решението на СЕС по дело С-516/14, Barlis 06 правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се извърши проверката за това дали материалноправните предпоставки са изпълнени.