Решение № 8283 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2008 г.

Решение № 8283 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аиди Джамал, гражданин на Алжир, против съдебно решение № 1057 от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5208/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗДМ-1121/19.08.2008 г. на директора на дирекция "Миграция". Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители - адв. Янев и адв. Стефанова, поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушен материален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Миграция" при Главна дирекция "Охранителна полиция", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу горепосочената заповед, с която на основание чл. 41, т. 2 (ред. ДВ, бр. 42/2001 г.) и чл. 42з, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ на чужденецът е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". При проверка законосъобразността на административната заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила, т. е. не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 41, т. 2, предл. първо (ред. ДВ. бр. 42/2001 г.) от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В конкретния случай е установено, че разрешения срок за пребиваване на Аиди Джамал е изтекъл към 31.01.2008 г., като след този момент и до датата на издаване на оспорваната заповед - 19.08.2008 г. жалбоподателя от една страна не напуснал страната, а от друга, не е придобил право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. Тук следва да се отбележи, че оспорваната заповед съдържа посочване на фактически и правни основание, касаещи хипотези различни от посочената в чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ, но настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд относно липсата на необходимост от обсъждането им. В случая е доказано едно от твърдението от административния орган обстоятелства, мотивирали го да постанови своя акт, поради което е безпредметно обсъждането на останалите посочени такива, посочени като мотив. Що се касае до изложените в касационната жалба аргументи против правилността на обжалваното съдебно решение, то същите не могат да бъдат възприети. Наличието на сключен граждански брак между чужденецът и български гражданин е факт, който няма пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Бракът е обстоятелство, даващо право на чужденеца да получи разрешение за пребиване от органите за административен контрол на чужденците и в тази връзка безспорната житейска абсурдност на създалата се ситуация, която е въведена като мотив за отмяна на оспорвания административен акт, е резултата от бездействието на адресата. Неоснователни са и аргументите, че загубването на националният паспорт на касатора и надеждата, че ще го намери, както и неговото задържане оправдават пропуска му да пристъпи към легализиране на своя престой. В жалбата пред административния съд е посочено, че загубването или "кражбата" на паспорта се е случило преди изтичане разрешеният му срок за пребиваване - 31.01.2008 г., което съотнесено към датата на неговото задържане към 19.08.2008 г., означава, че "надеждата" да намери своя паспорт е продължила най-малко осем месеца. Този срок е крайно неприемлив по своята продължителност, за да бъде оправдано бездействието на касатора. Задържането от своя страна не е пречка за почването на съответната административна процедура, а резултат от несвоевременно предприети действия от Джамал. Недоказано по делото е и твърдението, че за касатора по силата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона убежището и бежанците, е възникнало право да остане в страната преди 19.08.2008 г., когато е издадена процесната заповед. По делото не бяха представени каквито й да е доказателства в тази посока, а доказателствени искания в тази насока представяне на преписката пред Държавната агенция за бежанците) бяха оттеглени в съдебното заседание от 1.06.2009 г. от процесуалния представител на Джамал. Що се касае до доводите за материалната обезпеченост на касатора, то същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като както бе посочено по - горе, законосъобразността на процесната заповед е правилно установена от първоинстанционният съд с оглед изпълнения фактически състав единствено на хипотезата на чл. чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ, а не и спрямо съставите по чл. 42з, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,