Решение № 5099 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12365/2020 г.

Решение № 5099 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12365/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на "Палас-8" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, [улица], подадена чрез адв. П., срещу Решение № 162 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 212/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-110-0048496/22.07.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на обект" – магазин "Палас", находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 7, стопанисван от "Палас-8" ЕООД и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 187 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че по делото не е спорно, че при извършената проверка е констатирано, че не е издаден фискален бон за извършена контролна покупка на стойност 15 лв. Счита, че от мотивите на административния орган не следва извод за такъв дълъг срок на принудителната мярка, нито пък мотивите се подкрепят от представените доказателства. Иска отмяна на решението и отмяна ЗПАМ, както и присъждане на разноски в размер 1020 лв. за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), не взема становище. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: По делото е установено, че на 20.07.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин "Палас, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 7, стопанисван от "Палас-8" ЕООД. При проверката е извършена покупка на 1 чифт дамски обувки на стойност 15 лв. Не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство (ФУ), нито от кочан с ръчни касови бележки. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт административният съд е приел, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че при извършената контролна покупка в търговския му обект, не е била издадена касова бележка от фискално устройство или от кочан и с оглед на това административният орган правилно и в пълно съответствие с материалния закон, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил принудителната административна мярка. Според съда срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл. 3, ал. 1, изр. първо, от Наредба № Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 20.07.2020 г. в стопанисвания от касатора търговски обект - магазин, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. В тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид средно-дневният оборот в обекта, констатираното нарушение за неиздаване на фискален бон от ФУ, декларираните финансови резултати на дружеството, съпоставени с местоположението на обекта. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение