Решение № 4807 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 910/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от [населено място], обл. Велико Търново, срещу Решение 3629 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело 225/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени ЕР 40 от зас. 012 от дата 30.01.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Нервни, очни и ССЗ. Претендира разноски. Ответникът Национална експерта лекарска комисия(НЕЛК), чрез юриск. Дончев, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът ТЕЛК при МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов АД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Агенция за хората с увреждания не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът ДКЦ ЕООД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът Община Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът РДСП Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът ТП на НОИ Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на П. срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил решението на ТЕЛК, с което е отменен болничен лист(БЛ) Е20232802613 от 27.09.2023г., издаден от специализирана ЛКК по очни болести при ДКЦ ЕООД, гр. Горна Оряховица на освидетелстваното лице, с който е била определена временна неработоспособност за период от 30 дни. Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен. Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов АД е било по жалба на ТП на НОИ Велико Търново срещу БЛ Е20232802613 от 27.09.2023г., издаден от специализирана ЛКК по очни болести при ДКЦ ЕООД, гр. Горна Оряховица. Твърдението на осигурителния орган е било, че за П., която е лице с трайно намалена работоспособност(55%) съгласно Експертно Решение на ТЕЛК към МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов АД 91464 от зас. 240 от дата 17.12.2021г. за срок от три години, не се установява и състояние на временна неработоспособност, което продължава непрекъснато считано от 02.05.2023г. и така до 26.10.2023г., т.е. за период от почти шест месеца, касаеща общо заболяване с окончателна диагноза [заличен текст] . Видно е в тази връзка от събраните по делото доказателства, че касаторът е бил на лечение в МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов АД, отделение по Очни болести по КП 134, в периода 02-09 май 2023г., с посочена според издадената и епикриза окончателна диагноза [заличен текст] . В епикризата като придружаващи заболявания на лицето са посочени други [заличен текст], за които обаче на П. е определена степен на трайна неработоспособност срочно с цитираното решение на ТЕЛК от 2021г. В хода на заболяването е посочено, че в периода на болничен престой от 7 дни е налице значително подобрение, като [заличен текст]. Съгласно пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на изслушаната и приета пред първата съдебна инстанция СМЕ с вещо лице офталмолог доц. д-р Ненчева от МУ Варна, се установява, че [заличен текст]. Експертът е анализирал цялата медицинска документация, създадена след приема на П. в болницата и последвалите четири прегледа при офталмолог, след което тя е била представена на специализирана очна ЛКК при ДКЦ ООД за продължаване на разрешения от медицинските органи отпуск поради временна неработоспособност именно и само с основна диагноза [заличен текст] . В изводите си вещото лице сочи, че при издаване на амбулаторния лист(27.09.2023г.), на който се основава последният(тук обжалван) болничен лист, не са вписани данни за констатирани налични [заличен текст]. С касационната жалба се навеждат доводи, че първостепенният съд не отчел значението и на останалите очни страдания на касатора, според който съставът на ТЕЛК не е извършил пълен анализ на всички заболявания и не ги оценил в тяхната съвкупност, породи което и НЕЛК е следвало да върне преписката за ново освидетелстване. В тази връзка следва да се посочи, че правилни са изводите на административния съдия, че в конкретния случай(по обжалван болничен лист) относими за преценка са само обстоятелствата, отнасящи се до диагнозата, послужила за определяне на състояние на временна неработоспособност на лицето. Останалите страдания, обосноваващи изводи в полето на трайната неработоспособност, са неотносими към дължимата тук преценка, която е била свързана с обективното наличие на язви на роговицата към датата на прегледа, извършен на 27.09.2023г. В този смисъл и след като няма документирани находки, определящи наличието на такива [заличен текст], то това обективно е мотивирано и състава на ТЕЛК, а и този на НЕЛК, да приемат, че не е имало основание в продължаването на временната неработоспособност на това основание и за времето след 27.09.2023г. Останалите повдигани въпроси(за добросъвестността на извършените плащания от фондовете на ДОО) не са предмет на разглеждане в това съдебно производство. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЕЛК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на молба, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,