Решение № 14571 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 972/2013 г.

Решение № 14571 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 972/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодексАПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/ със седалище гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Десислава Петрова, против решение № 666 от 28.11.2012 г., постановено по адм. дело № 832/2012 г. на Административен съд гр. Плевен. В касационната жалба се излагат подробни съображения по съществото на спора и се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда със задължителни указани. Претендира се юристконсултско възнаграждение и се възразява относно прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна-Пламен Цветанов Рашев от гр. Плевен, ул. "Солун" № 40, ет. 3, ап. 6, представляван от адв. Пламен Вълов с молба от 16.10.2013 г., в едно с приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК и писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК и чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, административният съд е отменил по жалба на Пламен Цветанов Рашев от гр. Плевен акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 01-6500/24287 от 13.04.2011 г. издаден от заместник изпълнителния директо на ДФЗ-Разплащателна агенция, с който е установено недължимо платена сума по подадено от жалбоподателя общо заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. с УИН 15/60609/32548 в размер на 3012,75 лева. Осъдил е ДФЗ-Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя сумата 1550 лв. -разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като същият не бил мотивиран. Изложените в него фактически констатации не можели да заменят реалното наличие на мотиви. Нямало разяснение защо вече одобрените площи са приети за недопустими за подпомагане и какви критерии са били приложени за този различен извод. Не бил изяснен и начинът на формиране на сумата, подлежаща на възстановяване. Това водело до извод за привидни мотиви, които съдът е приел за липса на такива. Това водело от една страна до ограничаване на правото на лицето на защита, а от друга - до невъзможност съдът да извърши преценка на законосъобразността на акта. Съдът е допуснал и експертиза, която да установи конкретните фактически основания за издаване на оспорения АУПДВ, но е приел, че изводите на експертното заключение не могат да бъдат средство за допълване на фактическите основания за издаване на акта и неговите мотиви. Съдът е приел също, че оспореният акт бил издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 34 и 36 АПК. Приел е още, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено наддеклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Налице било и несъобразяване с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели /ИСАК/, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ". На това основание част от оторизирана субсидия на бенефициента - в размер на 3012,75 лв. - се явява "недължимо изплатена", тъй като "е била платена за недопустими за подпомагане площи". Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 г. и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Актът е издаден и при нарушение на разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и като взе предвид неговата фактическа и правна сложност, съобразявайки разпоредбата на 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, настоящата инстанция намери, че следва да осъди касатора да заплати на ответната страна сумата от 250 лв. -разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,