Решение № 4692 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2014 г.

Решение № 4692 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е касационна жалба на Албена Георгиева Желязкова от гр. Русе, против Решение № 17/27.06.2014 г., постановено по а. д. № 144/2014 г. по описа на Административен съд - Русе (АСРс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСРс е отхвърлил оспорването на Желязкова срещу Заповед № РД-08-18/20.03.2014 г. на директора на Областна Дирекция "Земеделие" - Русе (ОДЗРс). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и утвърдено ново длъжностно разписание (ДР) на ОДЗРс, считано от 19.03.2014 г., е прекратено служебното правоотношение на касаторката за длъжността "главен юрисконсулт" с II мл. ранг в ОДЗРс, Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" (ДАПФСДЧР), считано от датата на връчване на заповедта. Недоволна, Желязкова обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от нея заповед на директора на ОДЗРс. Претендира присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на ОДЗРс, с писмен "Отговор" на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АСРс. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСРс. Тя не се оспорва от касаторката. Към нея следва да се добави само, че видно от приложените по делото поименни разписания на длъжностите (ПРД) на ОДЗРс, в същата е имало незаети бройки за служители както следва: към 01.09.2012 г. - 7 (л. 89), към 01.12.2012 г. - 3 (л. 92), към 01.04.2013 г. - 4 (л. 95), към 24.10.2013 г. - 6 (л. 98), към 07.02.2014 г. - 5 (л. 101), към 01.03.2014 г. - 5 (л. 104) и към 24.03.2014 г. - 8 (л. 107). Следва да се посочи също, че предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Безспорно по делото е, че съгласно ДР от 01.08.2012 г., общата численост на ОДЗРс е била общо 49 щатни бройки, от които в ДАПФСДЧР - 6. В тази дирекция е имало една длъжност "главен юрисконсулт", заемана от Желязкова и 1 - "старши юрисконсулт". Промяна е направена с ДР от 19.03.2014 г., утвърдено от директора на ОДЗРс, съгласувано с министъра на земеделието и храните (министъра). Бройката служители в дирекцията е същата - 49, от които в ДАПФСДЧР са станали 5. В структурата на тази дирекция вече има само 1 бройка за "старши юрисконсулт", като тази за "главен юрисконсулт" е съкратена. При посоченото числово съотношение на длъжностите в ОДЗРс преди и след 19.03.2014 г. безспорен е фактът, че длъжността, заемана от Желязкова е била съкратена като позиция в ДР. Същата съществува като система от функции и задължения, но те се изпълняват само от един служител - заемащият длъжността "старши юрисконсулт". При така установените факти ВАС счита, че правомощията на директора на ОДЗРс по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (УП) да утвърждава ДР в областната дирекция, съгласувано с министъра са упражнени превратно и в противоречие с целта на ЗДСл. Последната, въпреки липсата на легално определение за понятието, според постоянната съдебна практика и житейския смисъл, е след съкращения на работа да останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители при запазване и подобряване на качеството й. Безспорно е правомощието на директора на дирекцията по чл. 2, ал. 3 ЗДСл, респективно чл. 3, ал. 3, т. 6 и 8 от УП, като орган по назначаването, да разпорежда промени в структурата, вкл. вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при които да бъдат съкратени едни и разкрити други такива. Това е проявление на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, действията в изпълнението на която не се проверяват за целесъобразността им от съда. Постоянна е обаче съдебната практика, че упражнявайки тези си правомощия, административният орган следва да вземе решение, което трябва да е законосъобразно (чл. 4 АПК), при негативни последици в не по-голяма степен от най-необходимото за целта (чл. 6, ал. 2 АПК) и възможно по-благоприятно за държавата, обществото и адресатите на акта (чл. 6, ал. 3 АПК). Несъответствието с целта на закона от своя страна, води по силата на чл. 4, ал. 2 и чл. 146, т. 5 до незаконосъобразност на акта. В конкретния случай, видно от представените доказателства по делото, производството за промяна на ДР на ОДЗРс е започнало с изготвянето от директора й на Предложение изх. № РД-05-184/10.12.2013 г. (л. 69) до министъра за съгласуване на ново ДР. Обосноваването на новата структура в рамките на същата щатна численост е "във връзка с увеличения обем на работата в специализирана администрация - Главна дирекция "Аграрно развитие" в областта на агростатистиката, необходимостта от допълнителни щатни бройки за експерти и реорганизация структурата на част от териториалните звена". Тези доводи, които впрочем не са подкрепени с представени доказателства от предложителя, са обобщени от директорите на Дирекция "Човешки ресурси" и Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в техен Доклад № 93-2501/07.03.2014 г. (л. 120) до министъра като необходимост от "укрепване на административния капацитет". В същото време, за периода от преди 24.10.2013 г., когато видно от приложеното ПРД, действало към тази дата (л. 98), директор на ОДЗРс е станал лицето, изготвило и подписало Предложение изх. № РД-05-184/10.12.2013 г., до 24.03.2014 г. (от която дата е последното приложено по делото ПРД на ОДЗРс), е имало незаети щатни бройки, на които не са назначени нови служители и/или същите не са променени като наименование с промяна на съответните длъжностни задължения. Съкращаването на длъжности при наличието на незаети такива, които в продължение на дълъг период от време не се усвояват, сочи, че действителните преследвани цели са различни от заявените и като цяло не отговарят на целта на закона. Освен това, видно от представените на л. 36 и сл. от делото атестационни документи е, че за 2013 г. изпълнението на служебните задължения от касаторката е оценено като "надвишаващо изискванията". Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са заявени, но неконкретизирани и неаргументирани от касаторката. При това положение ВАС е лишен обективно от възможността да ги изследва и се произнесе по въпроса съществуват ли такива или не. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо, но постановено при посоченото нарушение на материалния закон, неконстатирано от АСРс. Като такова то следва да бъде отменено. Предвид пълното изясняване на спора от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по същество, като се уважи жалбата на Желязкова и се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ОДЗРс. По делото е направено искане от процесуалния представител на Желязкова за присъждане на направените от нея разноски по делото. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, то се явява основателно и доказано. Предвид чл. 143, ал. 4 АПК, целите на процесуалната икономия и представените по делото Договори за правна помощ и съдействие от 29.04.2014 г. (л. 45 от а. д. № 144/2014 г. на АСРс) и 21.07.2014 г. (л. 6 от настоящото дело) следва да бъде осъдена ОДЗРс да заплати на касаторката сумата 700 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС