Решение № 6334 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2018 г.

Решение № 6334 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, представлявана от директора й, и от Н. Кръстева, представлявана от процесуалния си представител адв. И. Цветков, против решение № 57 от 29.01.2018 г., постановено по административно дело № 485 по описа за 2017 г. на Административен съд - Монтана. И в двете жалби са изложени сходни съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и потвърждаване на отмененото с него постановление. Касаторът Н. Кръстева възвежда и искане да бъде спряно производството по делото до приключване на следствено дело № 47/2017 г. по описа на Сл. Служба – Монтана. Ответникът по касация – "Авто-плац 2013" ЕООД, ЕИК 202478175, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. "Хаджи Димитър" № 31, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител И. Миронов, действащо чрез пълномощника адв. Й. Василев, в писмени отговори по делото изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, и моли решението да бъде оставено в сила, като претендира единият от касаторите – Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, да бъде осъден да му заплати направените разходи за адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага оспореното с тях решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационните жалби на визираните в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. От фактическа страна по делото безспорно е установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Монтана е било постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 16.10.2017 г. от старши инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - Монтана, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Н. Александров, изпълняващо длъжност "общ работник" в автоморга в гр. Монтана, ул. "Диана", до бензиностанция АИТ, и работодател "Авто-плац 2013" ЕООД, гр. Монтана, представлявано от И. Миронов, считано от 12.10.2017 г. От постановлението се установява, че то е издадено в резултат на извършена проверка от представители на дирекция "Инспекция по труда" - Монтана по повод станала трудова злополука на 12.10.2017 г. в автоморга в гр. Монтана, ул. "Диана", до бензиностанция АИТ, обект на "Авто-плац 2013" ЕООД, и на 16.10.2017 г. по документи в Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана. При проверката е констатирано, че дружеството е допуснало в автоморгата да работи Н. Александров, като общ работник, пресирайки работна сила, без отношенията при предоставяне на работната сила да са уредени като трудови. В постановлението не е посочено каква точно трудова функция е изпълнявало лицето, не са посочени доказателства в подкрепа на констатацията, нито дали са присъствали свидетели, а само е записано "Протокол от извършена изх. № 23-032". В представената пред Административен съд - Монтана преписка по случая се съдържат: съобщение за допусната злополука, подлежаща на разследване по чл. 58, ал. 1 КСО; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; протокол за извършена проверка изх. № 23-032/19.10.2017 г.; протокол на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 2 АПК от 20.10.2017 г.; извлечение от дневник за инструктаж; сведение от Ц. Каменов и декларация от същия; длъжностна характеристика; покана изх. № 17254814/16.10.2017 г. Допълнително в производството пред първоинстанционния съд са били представени от дружеството - жалбоподател и приети от съда: нотариален акт за собственост на недвижим имот № 189, том IV, дело 259/2013 г., вх. рег. № 7620/22.10.2013 г., акт № 38, том 20, дело 2500 на Агенция по вписванията гр. Монтана; договор № 4 за учредяване на право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура вх. рег. № 3790/02.06.2015 г.; договор за строителство от 2.10.2017 г. и договор за наем на имот от 1.03.2014 г. С представените доказателства се удостоверява, че имотът е собственост на Т. Петров, същият се разпорежда с имота - на него община Монтана е учредила право на прокарване и сервитут през поземлени имоти. Собственикът е сключил и договор за строителство - изграждане на навес в имота с Л. Танчев. Собственикът е отдал имота под наем на "Авто–плац 2013" ЕООД на 1.03.2014 г., подписите са нотариално заверени на 25.02.2015 г. Допълнително е представено и прието като доказателство по делото и придружително писмо изх. № 17256289/20.10.2017 г. до управителя на "Авто-плац 2013" ЕООД, относно протокол за извършена проверка, с приложен пощенски плик към същото, с пощенско клеймо от 15.11.2017 г. Установено е било по делото, че постановлението от 16.10.2017 г. е издадено в резултат на извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана, но не са посочени и не е ясно кои са тези служители, а в опис на събраните доказателства е записано "протокол от извършената... № 23-032.. ". Към преписката е приложен протокол за извършена проверка с изх. № 23-032/19.10.2017 г., като в същия е посочено, че проверка на дружеството е извършена на място на 12.10.2017 г. и на 16.10.2017 г. по документи в Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана от старши инспектор М. Трифонова и главен инспектор инж. М. Петков, като този протокол е съобщен по телефона на 20.10.2017 г. от М. Трифонова, след което е изпратен по пощата на 15.11.2017 г. Установено е още, че има образувано досъдебно производство по случая, за което няма данни да е приключило към момента. За изясняване на фактите по случая, съдът по съществото е уважил исканията за разпит на свидетели, направени от пълномощника на дружеството и от заинтересованото лице. В проведеното на 17.01.2018 г. съдебно заседание допуснатите по делото свидетели са дали своите показания. От показанията на свидетелите И. Любенов и Т. Петров – общи работници в дружеството, било установено, че същите визуално познавали "двете момчета", които са дошли на 12.10.2017 г. /денят на злополуката/, идвали и друг път "сигурно за части". В този ден са питали собственика на автоморгата за работа, но той казал, че евентуално при строителя на халето може да има и ги е изпратил да попитат майстора Л., отговарящ за строителството на навеса, дали при него има нещо за работа. Същият не е водил разговори с тях за никаква работа в дружеството. Управителят не е бил в автоморгата, когато е станала злополуката, те също не са присъствали при самата злополука, поради което не могат да кажат какво точно се е случило. От показанията на свидетелите И. Русев и Я. Багаров – приятели на Н. Александров, било установено, че според тях Н. Александров е работил за И., като двамата сочат различен период от време. Първият от тях твърди, че и той е работил в дружеството, но към момента на злополуката вече не е работил. Вторият твърди, че заедно с Н. са докарвали стари автомобили в автоморгата и тогава същият работил там, но също не е присъствал при злополуката. Не може да каже какво точно е работил Н., но е виждал, че вечер се връща в селото с някакви коли, като и И. го е докарвал. От свидетелските показания на А. Александров /брат на пострадалия/, било установено, че двамата с Н. са се договорили да извършват определена работа, възложена от И. срещу заплащане, като обикновено са получавали по 30 лева надница, а имало дни, в които при определено количество свършена работа получавали и повече. Братът също не е присъствал при злополуката, същият не твърди, че този ден /12.10.2017 г. / И. да е наредил на брат му Н. да върши някаква определена работа и не знае точно защо е бил на навеса. Той сочи, че са били наети от управителя на дружеството за определена работа, но не са имали трудови договори. Твърди, че никога досега не са работили по трудов договор, а все на парче – каквато работа намерят, вкл. в Монтана са копали и някакъв канал в къщата на И.. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Монтанският административен съд е отменил постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 16.10.2017 г. от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Н. Александров, изпълняващо длъжност "общ работник" в автоморга в гр. Монтана, ул. "Диана" до бензиностанция АИТ, и работодател "Авто-плац 2013" ЕООД, гр. Монтана, представлявано от И. Миронов, считано от 12.10.2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното постановление е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, както и, че то е и материално незаконосъобразно. Приел, че от представените доказателства не може да се направи обоснован извод, който да навежда за реално предоставяне на трудова сила от страна на Н. Александров, изпълнение на трудова функция, възложена му от управителя на "Авто-плац 2013" ЕООД, която да представлява трудово правоотношение, полагано в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено и в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил правнозначимите доводи на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че постановлението е издадено от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Това право е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 КТ, а в случай на смърт, каквато е настоящата хипотеза, в чл. 405а, ал. 2 КТ. В случая не е доказано по делото, че процесното постановление на старши инспектор при Дирекция "Инспекция на труда" - Монтана, е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. То представлява административен акт и като такъв следва да отговаря на изискванията както на специалния закон – Кодекса на труда, така и на общия закон - АПК. Императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква като задължителен реквизит на административния акт излагане на фактически основания за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили, и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените с акта правни последици. При липсата им не могат да се проверят и правните основания за издаване на акта. Пряко се засяга и правото на защита на адресата на акта. При липса на фактически основания за издаване на акта в константната съдебна практика се приема, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което задължително води до отмяната му. От самото постановление е видно, че като доказателства по него е записано ".. протокол от извършена изх. № 23-032..", като безспорно се е установило, че цитираният протокол към 16.10.2017 г. - датата на издаване на постановлението, не е бил съставен, нито е бил съобщен/връчен на управителя на дружеството. Към момента на издаване на акта, протоколът, в който се предполага, че се съдържат някакви мотиви и фактически основания, не е бил съставен и не е съществувал в правния мир, като неговото съдържание е било неизвестно. По делото първоинстанционният съд безспорно е установил, че са нарушени изискванията на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения. Тази нередност в съдебното производство е компенсирана, като на "Авто-плац 2013" ЕООД е дадена възможност да представят нови доказателства - нотариален акт за собственост и договор за извършване на строителство, както и показания на свидетелите относно изграждането на навеса, от които се установява, че собственикът на имота е предприел строителство на навес, за което е сключил договор с физическо лице, и това не е ангажимент на дружеството - наемател на имота. Допуснато от органа е също нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. При постановяване на процесния административен акт, решаващият орган, освен посочения протокол изх. № 23-032, без дата, който е съставен три дни след издаване на процесното постановление /на 19.10.2017 г./ и изпратен на дружеството – жалбоподател едва на 15.11.2017 г., не е събрал и ангажирал други доказателства, не са снети нито обяснения на управителя на дружеството или възражения, нито на работниците в автоморгата или на някой от присъстващите при злополуката. Събирането на нови доказателства едва в съдебния процес не може да отстрани, поправи и санира допуснатите нарушения по ангажирането им в административния процес с оглед изясняване на фактическите основания по издаване на акта. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са оказали влияние върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила, би достигнал до други изводи от фактическа и правна страна. Само допуснатите нарушения на административнопроизводствени правила е достатъчно основание за отмяна на постановлението. Правилни са изводите на съда, че постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено не само при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, но и при нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В конкретния казус обаче инспекторът от Дирекция "Инспекция на труда" са направил погрешна преценка и извод за наличие на трудово правоотношение между Н. Александров, изпълняващ длъжност "общ работник" в автоморга в гр. Монтана, и работодателя "Авто-плац 2013" ЕООД, гр. Монтана, представлявано от И. Миронов, считано от 12.10.2017 г. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване на трудовото правоотношение между дружеството и Александров. В случая в административното, и а в хода на съдебното производство, не са установени факти, които да обуславят такъв извод. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Дейността, която е извършвал Н. Александров, не съставлява осъществяване на трудова функция. Контролният орган не е доказал наличието на уговорки между Александров и дружеството в този смисъл, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ, като е издал обсъжданото постановление. За да прецени има ли трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, първоинстанционният съд е прецизирал спорните въпроси, като е приел, че те са: какво точно е изпълнявал и по силата на какво правоотношение; кои са страните по това евентуално спорно правоотношение. Административният съд е определил правилно, че за да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение, е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/служителят да работи при фиксирани работно време, място и характер на работа, да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя. В случая липсват основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и не се касае за престация на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, а постигане на определен резултат – изкопаване на канал, товарене на джанти, разкомплектоване на автомобили, "карали коли там" т. е предавали са коли там, помагал за бали сено. Не е установен определен конкретен вид и характер на дейността и на престирания труд и работна сила. За извършената дейност имал договорена "надница от 30 лева" или повече в зависимост от свършеното. Надницата е била обусловена от количеството и вида на дейността, а възлагането и (ако и когато се случи) е в зависимост от епизодичните нужди на възложителя. Възлагането се извършва периодично, но не ежедневно, и то при наличие на необходимост от извършване на различна дейност. В тази насока са дадени свидетелски показания, според които пострадалия заедно с брат си са отишли да питат за работа. В тези случаи обективно няма как да се обвърже възлаганата работа с определен часови пояс или някаква регулярност на времето за работа, защото от показанията е видно, че предварително е невъзможно да се предвиди дали, колко, кога и каква работа ще има. Не е уточнено и конкретното работно място, веднъж е в къщата на И. да копаят канал, друг път в автоморгата да разкомлектоват части, а друг път работа по навеса на скелето. Административният орган не е доказал един от най-важните и съществени елементи от трудовото правоотношение, а именно кой е работодателят на Н. Александров. По този въпрос има разнопосочни данни, фактите по които не са подложени на обстойно изследване и проучване от инспекцията по труда. От представените писмени доказателства се е установило, че "Авто-плац 2013" ЕООД, гр. Монтана, е наемател на недвижимия имот, където се изкупуват и разкомлектоват части на излезли от употреба МПС. Самият имот, видно от нотариален акт за собственост № 189, том 4, рег. № 3148, дело № 259 от 2013 г., е собственост на Т. Петров. Видно от договор за строителство от 02.10.2017 г., изграждането на навес в недвижимия имот е възложено от собственика на имота Т. Петров на Л. Танчев. Според данните по делото Н. Александров е починал, докато е работил по изграждането на навеса. В производството нито в административната му фаза, нито в съдебната е доказано за кого точно е извършвал дейност /полагал труд/ Александров на навеса: за "Авто-плац 2013" ЕООД, за собственика на имота, или за извършителя на строителните дейности по изграждане на навеса в него. Не е уточнена и йерархична подчиненост на Александров към кого от тримата е: към "Авто-плац 2013" ЕООД, към Т. Петров или към Л. Танчев. Изложеното опровергава изводите на административния орган за уговорено трудово възнаграждение и определени работно време и място при наличие на контрол от страна на работодателя върху работника. Правилен е и изводът на съда, че извършваното от Александров не е трудова функция, а постигане на определен резултат. В случая е договорен резултат, а не трудова функция, тъй като няма трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е установено към кого е задължението за спазване на трудова дисциплина, няма и определено работно време. Анализът на писмените доказателства не насочва към извод, че е договорено престиране на работна сила на постоянно място на работа при постоянен и един и същ работодател, при предварително създадена от страна на работодателя организация на труда и под негов контрол. Административният орган не е събрал категорични данни, които да обосновават издаването на постановлението за обявяване на трудово правоотношение между Н. Александров и "Авто-плац 2013" ЕООД. Събраните по делото доказателства навеждат на обратния извод, че правоотношението между дружеството и Александров е било облигационно - за извършване на определена работа, ако въобще Александров е извършвал работа за дружеството или за Т. Петров или за Л. Танчев. Обсъжданото постановление е издадено от контролния орган на инспекцията по труда при отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 405а, ал. 1 КТ – установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2. В касационната жалба от процесуалния представител на Н. Кръстева е направено искане за спиране на настоящето производство до приключване на следствено дело № 47/2017 г. Направеното искане е неоснователно. То касае друго производство - наказателно, което не е преюдициално по настоящето административно производство и не би изяснило факти или обстоятелства, които да са от значение за осъществения контрол по законосъобразността на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Двете производства са с различен предмет, характер, правна регламентация и ред за разглеждане. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията и в двете касационни жалби за необоснованост на касационното решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторите, за неправилност на решението и законосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба поради основателност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 0058512 от 14.02.2018 г. Касаторът Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана следва да бъде осъден да заплати на "Авто-плац 2013" ЕООД гр. Монтана сумата от 300 лв., за деловодните разноски за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,