Решение № 3729 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 866/2017 г.

Решение № 3729 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 866/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-област против решение № 1144 от 7.12.2016 г. по адм. дело № 514/2016 г. на Административен съд С.- област, с което е отменено решение № 1012-22-25 #1/08.04.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 2113-22-835#14/16.12.2015 г. на началника на отдел "Пенсии", с което на З. В. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Стаменов против решението на директора на ТП на НОИ - С. - област да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-област е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но следва да бъде отменено, тъй като е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По делото е установено, че към 21.10.2015 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ответникът по касационната жалба З. С. е на 46 години, 08 месеца и 12 дни. Същият има общ осигурителен стаж 26 години, 08 месеца и 05 дни, от които 21 години, 09 месеца и 02 дни при първа категория, като военнослужещ, 04 месеца и 26 дни при втора категория и 04 години, 06 месеца и 07 дни при трета. За осигурителен стаж не са зачетени периодите от 1.07.1988 г. - 12.09.1988 г. и от 1.09.1990 г. до 22.01.1991 г. За тези периоди в издадените от "Железопътен завод" гр. С. удостоверение № ХIV-198/6.11.1991 г. и заверена от същия осигурител трудова книжка № 2859 е посочено, че Стаменов работи съответно като работник по почистване на отливки в леярен цех и като ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех на "Железопътен завод", гр. С. Органът приема, че липсват доказателства за достоверността на представеното обр. УП 3, тъй като разплащателна документация за тези периоди не е намерена. На това основание е направен извод, че заявителят не отговаря на условията на чл. 69, ал. 1 КСО за придобиване право на пенсия. При тези факти съставът на административния съд аргументирано приема, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 36 и чл. 35 АПК, без органът да събере релевантните за спора доказателства и без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Правилно е преценено, че в противоречие с цитираните текстове представените от осигуреното лице доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж (НПОС) за осигурителен стаж за периодите: 1.07.1988 г. - 12.09.1988 г. и 1.09.1990 г. - 22.01.1991 г. (трудова книжка и обр. УП3) не са обсъдени от органа в съвкупност, а при преценка, че тези доказателства на могат да бъдат взети предвид по причините, обосновали отказа, на лицето не са дадени указания в този смисъл, както и да ангажира допълнителни такива. Същевременно от страна на административния орган не са предприети и действия за служебно събиране на допустимите по чл. 40, ал. 5 и ал. 9 НПОС доказателства относно осигурителния стаж на лицето за посочените по - горе периоди. Възраженията на касационния жалбоподател, че разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК не намират приложение, са неоснователни. Нормите очертават задълженията на административните органи в производствата по издаване на индивидуални административни актове. Същите са проявление на принципа за служебното начало, регламентиран в чл. 9 АПК и се отнасят за всички производства пред административни органи (изключение са посочените в чл. 22 АПК административни актове), независимо от тяхната специфика. В случая, както административният съд правилно приема, служебните задължения на административния орган по събиране и преценка на доказателствата и по осъществяване на процесуално съдействие на страните за справедливо решаване на въпроса (чл. 9, ал. 4 АПК) не са изпълнени. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на крайния извод на органа за отсъствие на предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, отменя административния акт и връща преписката на директора на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне с конкретни указания, съставът на Административен съд С.-област постановява решение в съответствие с нормативната уредба и представените доказателства. Съображенията на съдебния състав за постановяване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-област в противоречие с материалния закон също се споделят от настоящата инстанция. Допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочават заключението, че Стаменов не отговаря на условията за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО, тъй като този извод е направен без необходимите доказателства и в противоречие с представените, чиято доказателствена сила не е оборена в хода на административното производство. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд С.- област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство, ТП на НОИ - С.-област следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,