Решение № 1009 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Т. К., Н. А. Н. и Т. А. Н. срещу Решение 6262 от 18.06.2024г., постановено по адм. дело 751/2024г. на Административен съд Варна, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове против Община Варна за присъждане обезщетение в размер на общо 15000 лв за имуществени вреди и 10000лв за неимуществени вреди, търпени в периода от 20.04.1994 г. до предявяване на исковата молба вследствие отменени административни актове Одобрен проект от 18.04.1994 г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г., предявени частично.

Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на обжалваното решение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразяват становище, че първоинстанционният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно относимите за спора обстоятелства и факти, не е обсъдил доводите на страните и така е постановил атакувания съдебен акт при грешка във вътрешното убеждение и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Считат, че по делото е доказано кумулативното наличие на изискуемите се предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С тези доводи искат отмяната на съдебното решение и присъждане на претендираниет обезщетения.

Ответникът Община Варна оспорва касационната жалба.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд Варна е приел, че е сезиран от С. Т. К., Н. А. Н. и Т. А. Н. с обективно и субективно съединени искове против Община Варна за осъждането й да им заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, търпени в периода от 20.04.1994 г. до предявяване на исковата молба и причинени им вследствие незаконосъобразно издадени административни актове Одобрен проект от 18.04.1994 г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г., отменени по съдебен ред с влязло в сила решение на 18.02.1998г., които вреди са претендирани общо в размер на 250 000, 00 лв., но са предявени частично, както следва:

1. Имуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв., от които 10 000, 00 лв. за С. К. и по 2 500, 00 лв. за всеки от другите двама ищци Н. Н. и Т. Н., изразяващи се в нарушаване на конструкцията на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, на [улица], чийто втори етаж ищците притежават и обитават, промяна на нейната здравина и устойчивост и по-конкретно в: разрушаване и премахване на комин на къщата и запушване на димохода; разрушена покривна конструкция; премахване на съществуващ общ покрив; пукнатини в тавана и стените на жилището, което обитават, вследствие отливане на 6 бетонни плочи над терена; премахване на два външни тоалета, бетонно стълбище и метална врата; пропадане на пода в една от стаите; паднала мазилка; наклоняване на стените; продължаваща поява на нови цепнатини през последните години и пропадане на пода и

2. Неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., от които 5 000, 00 лв. за С. К. и по 2 500, 00 лв. за всеки от другите двама ищци Н. Н. и Т. Н., изразяващи се в причинени им психически травми невъзможност за нормално обитаване на жилището, тяхна собственост, психически стрес и уплаха от възможността за срутване и премазване, ментални и физически болки и увреждания [заличен текст] в тежка форма на С. К., както и унижения неразбиране и липса на ответна реакция от Община Варна.

С влязло в сила определение при първото разглеждане на делото от Административен съд Варна е прекратено производството по исковете, с които се претендира обезщетение от касаторите и като наследници на А. Н. К.; както и от бездействие на Община Варна и на нейните длъжностни лица за своевременно премахване на незаконните строежи, от неизпълнение на съдебни решения по адм. д. 2860/1996 г. на ВАС и по гр. д. 2161/1994 г. на ВРС, Х-ти състав; както и обезщетение от Виза за промяна предназначението П-901/13.11.1996 г., Одобрен проект от 11.11.1996 г., Скица П-300/30.03.2001 г.; и Удостоверение 2/05.04.2012 г. за узаконяването им.

Съдът установил от фактическа страна, че ищците са собственици на втори етаж на жилищна сграда в гр. Варна, на [улица]. За същия имот, по заявление на ЕТ Т. Лекс , от кметство Прогрес ( Одесос ), при Община Варна, е одобрен проект от 18.04.1994 г. и е издадено Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г. за основен ремонт на покрив и подмяна на под и външна мазилка на съществуващата сграда. И двата акта са отменени с влязло в сила съдебно решение. Освен това, с влязло в сила съдебно решение от 23.03.1995г. Г. П., действаща като ЕТ с фирмено наименование Терра Лекс е осъдена, по предявени искове от А. К. и С. К., на основание чл.109 ЗС да премахне изградените ново помещение на втория етаж на място на балкон с метален парапет; мансарден етаж; таванско помещение в подпокривното пространство; входно антре на мястото на два външни тоалета; монолитна пристройка от две помещения на първия етаж и стоманено-бетонно стълбище за втория етаж, тъй като същите засягат общи части от етажната собственост, без предварително съгласие на останалите съсобственици. След обжалване постановеното решение е оставено в сила с Решение от 23.03.1995 г. по гр. дело 273/1995 г. на Окръжен съд Варна.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд Варна е приел, че са налице отменени незаконосъобразни административни актове, но не са налице доказателства за настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с тях.

Съдът е счел, че вредите са настъпили от начина на изпълнение от възложителя на Одобрен проект от 18.04.1994г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994г. за основен ремонт на покрив и подмяна на под и външна мазилка на съществуваща сграда и от отказът му да отстрани незаконното строителство, както и от неизпълнението на задължението на Кмета на Община Варна да издаде заповед за събарянето на незаконното строителство. Този извод съдът е обосновал и с установените факти относно водените съдебни дела между касаторите и възложителя на строежа.

По отношение на представените доказателства за наличие на влошено здравословно състояние на касаторите през периода 2003 2022г., съдът е приел, че те не могат да бъдат отнесени към издаването на Одобрения проект от 18.04.1994г. и на Разрешението за строеж 34/20.04.1994г., доколкото към 2003г. и двата административни акта са отменени.

Съдът е изтъкнал още, че предмет на делото е спорното право на обезщетение за незаконосъобразно издадени административни актове, а не от незаконосъобразни бездействия на община Варна. Позовал се е и на изтекла погасителна давност за предявяване на исковете.

Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до невъзможност за преценка правилното приложение на материалния закон.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест.

Безспорна е първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - отменени административни актове, издадени от длъжностни лица на Община Варна. Страните спорят по вторите два елемента - настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменените актове.

Следва изрично да се отбележи, че производството касае само правото на обезщетение от два незаконосъобразни административни акта - разрешение за строеж и архитектурен проект. В останалата част производството е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Поради това последващи издаването на посочените два административни акта актове, действия и бездействия на общинската администрация са ирелевантни за конкретния настоящ спор. Срещу тях касаторите са имали правната възможност да се защитят в отдени съдебни производства, като оспорят изрично въпросните актове, действия и бездействия, респективно като предявят отделни искове за обезщетяване във връзка с тях. Обстоятелството, че ищците са навеждали доводи за последващи актове, действия и бездействия на общинската администрация и при повторното разглеждане на делото не задължава съда да се произнесе по тях. Както сами посочват касаторите, те не са искали изменение на исковете, а освен това подобно изменение би било недопустимо, тъй като касае както основанието, така и петитума на предявените претенции, т.е. предявяване на изцяло нови искове.

Изводът на съда за липса на настъпили имуществени и неимуществени вреди за касаторите в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните актове е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка.

Административен съд Варна не е спазил лаконичните и ясни указания на ВАС при първото касационно разглеждане на делото - да се разрешат въпросите налице ли е вземане на ищците и от кой момент е изискуемо вземането им, като едва след това да се определи началния момент на давностния срок, съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД, респективно да се прецени изтекъл ли е срока на погасителната давност. Преценката за възникване на вземането предполага изясняване на спора първо от фактическа страна и после прилагане на приложимите правни норми. Това е основно правомощие на съда и не е необходимо касационната инстанция да дава изрични указания в тази връзка, защото това правомощие е основополагащо за правораздавателната дейност. Това правомощие не е осъществено от съда, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. На страните не са давани конкретни и подробни указания по доказателствената тежест в никой от етапите на делото. Доказателствените искания за назначаване на експертизи и изслушване на свидетелски показания са оставени без уважение при първото разглеждане на делото. И при двете разглеждания на спора в първата инстанция е проведено само по едно заседание, в което са събрани само писмени доказателства. По този начин спорните въпроси за настъпване на вредите, техният размер и наличието на причинна връзка са останали изцяло неизяснени в производството, въпреки прогласеното като основен принцип на административния процес служебно начало, съгласно чл. 9, ал.3 и ал.4 АПК вр. чл.171, ал.2 и ал.5 АПК.

Изводите на първоинстанционния съд по приложение на чл.226 АПК са изцяло неправилни. Съгласно чл.226, ал.1 АПК, първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. След като касационната инстанция е върнала делото за установяване дали вземането е дължимо и необходимите доказателства за осъществяване на извод в тази връзка не са били събрани, това означава, че делото се връща на етап изясняване на спора от фактическа страна, включително извършване на необходимите процесуални действия за събиране на необходимите и относими към спора доказателства. Разпоредбата на чл.226, ал.2 АПК не означава, че е забранено събирането на необходими и относими доказателства, особено ако те са били поискани от страните. Ограничението на посочения текст не е приложимо, когато съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е събрал доказателства, които е следвало да бъдат събрани при първото разглеждане на делото. Противното би означавало блокиране на правораздавателната дейност всеки път, когато първоинстанционният съд е нарушил задължението си за изясняване на спора от фактическа страна.

Правилни са изводите на съда относно началния момент, в който започва да тече давността за предявяване на исковете, а именно отмяната на незаконосъобразните административни актове. Крайният извод, че давността по исковете за обезщетяване на вреди за периода от отмяната на незаконосъобразните актове до завеждане на исковата молба е изтекла, би бил верен обаче само ако се приеме, че вредите могат да бъдат причинени само за времето, в което актът е действал, а не и след неговата отмяна. Подобна мисловна конструкция изключва възможността за реализиране отговорността на държавата за правните и фактически последици, породени и продължили да съществуват след отмяната на акта. Отговорността по чл.1 ЗОДОВ обаче не предвижда подобно ограничение, а и в конкретния случай твърдението на касаторите е било, че отменените актове са продължили да пораждат вреди включително до завеждане на исковата молба поради извършения въз основа на тях строеж, а именно пристрояване и надстрояване на сградата, в която се намира тяхното жилище. Поради това исковете за обезщетения на вреди, търпени в последните пет години преди завеждане на исковете, не се погасени по давност. За периода от отмяната на актовете до пет години преди завеждане на исковата молба произнасяне е възможно само след изпълнение на дадените от ВАС указания за преценка възникнали ли са вземанията за обезщетение.

Поради неизпълнение указанията на Върховния административен съд, дадени при второто касационно разглеждане на делото и допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание за събиране на отказаните при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд доказателства за настъпването на вредите, техния размер и причинната има връзка с незаконосъобразните актове.

Тъй като отмяната на първоинстанционното решение е повторна, а основанието за отмяна налага събирането на горепосочените доказателства, то по аргумент от чл. 227, ал. 2 АПК делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение