Решение № 300 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2013 г.

Решение № 300 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 5550/22.10.2012 г. допълнено с решение № 1108/18.02.2013 г. по адм. д. № 6649/2011 г. на АССГ, с което е отменен РА № 20001007510/09.12.2010 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Холдингово дружество "Меридиан 98" АД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в тази част. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, оспорена в първата касационна жалба да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение, допълнено с решение № 1108/18.02.2013 г. по същото дело административният съд е отменил РА № 20001007510/09.12.2010 г. на ТД на НАП - София в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО по договор за заем /допълнителна парична вноска/ с "Юнайтед требъл 99" ООД за 2004 г. - в размер 42 541,40 лв., за 2005 г. - 35 405,22 лв., за 2006 г. - в размер 38 406,06 лв., за 2007 г. - в размер 38 406,06 лв. и за 2008 г. - в размер 42 673,40 лв. Със същото решение е отменен РА в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със 140 000 лв., представляваща опростено от "Меком-К" АД задължение и е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част, която включва: увеличение на финансовия резултат на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) за 2004 г. с 44 250 лв. и за 2005 г. с 42 406,25 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договори за разсрочване на дълг и увеличение на финансовия резултат на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) за 2004 г. с 4 312,45 лв., представляващи неотчетени лихви по договор с "Меком-К" АД. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че в РА неправилно е увеличен финансовият резултат на дружеството с неотчетени лихви по заем на "Юнайтед требъл 99" ООД за 2004 г. - 20 100 лв., за 2005 г. - 42 612 лв., за 2006 г. - 38 406,06 лв. и за 2007 г. - 38 406,06 лв. Според съда приложеният договор за заем /допълнителна парична вноска/ от 16.08.2004 г. и протоколи на ОС на съдружниците на "Юнайтед требъл 99" ООД и на Съвета на директорите на ХД "Меридиан 98" АД потвърждават тезата на ревизираното лице, че са предоставени 540 000 лв. по чл. 134 ТЗ като временна парична вноска от съдружник. Изводът е необоснован. В протокола от 15.08.2004 г. на ОС на съдружниците на "Юнайтед требъл 99" ООД след обсъждане на проект за изграждане на Складова база чрез набиране на допълнителни вноски на съдружниците е взето решение да се предостави 540 000 лв. като допълнителна вноска на съдружниците по смисъла на чл. 134 ТЗ. Правилно съдът е приел, че по чл. 134 ТЗ няма пречка допълнителна вноска да бъде определена за внасяне само от един от съдружниците предвид ал. 1, изр. 1, според който по решение на ОС на съдружниците за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължение да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Вещото лице е дало заключение, че предоставените 540 000 лв. в счетоводството на ревизираното лице са осчетоводени по сметка 229 - търговски заеми. В договорът от 16.08.2004 г. в т. 1.4 е посочено, че заемателят не дължи лихва на заемодателя. Уговорката има основание в чл. 294, ал. 1 ТЗ, според който между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В т. 4.3. от договора е посочено, че договорът се сключва по чл. 240 ЗЗД, а в чл. 1.1. от договора е посочено, че заемодателят предоставя на заемателя 540 000 лв. за целеви плащания по инвестиционен проект, а заемателят се задължава да върне заетата сума до 16.08.2009 г. По чл. 3.1. от договора страните са уговорили сумата да бъде върната 10 дни преди изтичане на срока, а по чл. 3.2. е уредено задължение за заплащане на законната наказателна лихва за всеки просрочен ден. Протоколите на ОС на съдружниците и на Съвета на директорите на двете дружества са представени с жалбата по административен ред и доводът на първия касатор, че са съставени за нуждите на процеса е основателен и се подкрепя от факта, че заетата сума е осчетоводена като заем. Предвид начинът на осчетоводяване на заетата сума - по сметка 229 - търговски заеми неправилен е изводът на съда, че заетата сума представлява допълнителна парична вноска на съдружник по чл. 134 ТЗ. След като дружеството е осчетоводило заетата сума като търговски заем законосъобразно в РА на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО(отм.) и чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО е увеличен финансовият резултат с неотчетени приходи от лихви по търговски заем, сключен между свързани лица. Посочените в диспозитива суми на увеличението на финансовия резултат за 2004 г. и 2005 г. противоречат на посочените в РА и в мотивите. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Съдът е отменил РА в частта, с която за 2006 г. е увеличен финансовият резултат със 140 000 лв., представляващи опростено задължение от "Меком-К" АД. В РА увеличението е извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.). Съдът е приел, че 140 000 лв. по договор за опрощаване от 9.05.2006 г. са отразени в счетоводството като извънреден приход по сметка 799 - извънредни приходи и участва при формиране на финансовия резултат. В този смисъл е заключението на вещото лице. Основателен е доводът на първия касатор, че в отчета за приходи и разходи за 2006 г. не са отразени извънредни приходи в раздел А, IV - Извънредни приходи /л. 424 от преписката/, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Погрешно посочената квалификация на основанието за преобразуване на финансовия резултат в РА не прави преобразуването незаконосъобразно след като са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) за извършването му като определянето на правилната правна квалификация може да се извърши и от съда. Решението в тази част като необосновано следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) за 2004 г. с 44 250 лв., а за 2005 г. с 42 406,25 лв., коригирани с решението по жалбата по административен ред на 42 541,40 лв. и 35 405,22 лв. съответно, представляващи неосчетоводени лихви по цедирани лихвоносни вземания, които ревизираното лице е разсрочило по договори 23.12.2001 г., 26.09.2002 г. и 20.11.2002 г. Впоследствие е цедирало вземанията си в общ размер 442 500 лв. на "Венид" ООД за 443 000 лв., като разликата от 500 лв. е осчетоводена като финансов приход. Според вещото лице приход от лихви следва да се отчита, когато е платена главницата. Съдът обосновано е приел, че са налице посочените в РА основания за увеличение на финансовия резултат за двете години с неотчетените лихви по тях на посоченото в РА основание. Неоснователно е възраженията на ревизираното лице, че първата цесия на 80 000 лв. е безлихвена и неправилно са определени лихви предвид цитираният по-горе чл. 294, ал. 1 ТЗ. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2004 г. с 5717 лв., намалена при обжалването по административен ред на 4312,45 лв., представляваща неотчетени лихви по договор за заем с "Меком-К" АД - свързано лице на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) се обхващат предоставяните от холдингово дружество кредити в изпълнение на дейността му по финансиране на дружества по чл. 280 ТЗ. Правилен е изводът на съда, че предоставяне или получаване на кредити по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) обхваща всички случаи на предоставяне или получаване на парични средства от едно дружество на друго срещу лихва със задължение за връщане в определен срок или без такъв. Обосновано съдът е приел, че в случая е предоставен заем на свързано лице при лихва, която се отличава от пазарната с повече от една четвърт и са налице фактическите и правни основания за увеличение на финансовия резултат с 4312,45 лв. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на втория касатор за приспадане на загуби от предишни години на основание чл. 38 ЗКПО (отм.). Доводът е направен едва пред съда и законосъобразно по чл. 156, ал. 2 ДОПК не е обсъждан от административния съд. По делото не са представени никакви доказателства за наличие на такива загуби. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 1330,31 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,