Решение № 13479 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2012 г.

Решение № 13479 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница - Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Симеонова, против решение № 2267/29.12.2011 г., постановено по адм. д. 1915/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС/, с което е отменено Решение № 1144 от 28.06.2011 г. на Началника на Митница Пловдив. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Садат" ООД оспорва касационната жалба и в писмен отговор и писмени бележки, чрез пълномощника си адв. С. Костов излага доводи за правилност на решението. Представя допълнителни писмени доказателства. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите- Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е било Решение № 1144 от 28.06.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, буква "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС на "САДАТ" ООД е определено да доплати ДДС в размер на 2739,29 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 09.02.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока "парфюмна композиция - аромати без съдържание на алкохол" с нето тегло 1830 кг, с изпращач "Гюлкючек Кимия Ве учанйаглар Сан. Ве. Тидж. А. Ш." гр. Истанбул, внесени от ответника по касационна жалба от Турция с ЕАД № 10ВG003000Н0017132 на 09.02.2010 г. и поставени под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 057772 от 29.01.2010 г. на стойност 8629,50 евро с равностойност 17 001,05 лв. с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, изпратена им от турските митнически власти - 22 053,20 щатски долара с условие на доставката "FCD Истанбул". Началникът на митница незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация, към която са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от МКО в размер на 176,82 лв. Тези си изводи АС е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактура и документ от турския доставчик, в който е посочено, че са направени плащания по фактура № 057772 от 29.01.2010 г., като е положен подпис и печат на дружеството доставчик за платена сума, в която е вписана същата стойност - 8629,50 евро, което кореспондира и на условията по договора. В тази насока от ответника по жалбата пред настоящата инстанция са представени и приети по делото счетоводно отразяване на митническата декларация от 09.02.2010 г., извадка от дневник за покупки за м. 02.2010 г., справка-декларации по ЗДДС за м. 02.2010 г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, извадка от счет. регистър - сметка 302, извадка от счетоводен регистър сметка 404-4 /сметка доставчици/ от които се установява, че стойността, която е счетоводно отразена по процесния ВОП е 8629,50 евро, съответно левовата й равностойност. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводена с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован изводът, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 8629,50 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят разноски в доказания размер 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.10.2012 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,