Решение № 8164 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2018 г.

Решение № 8164 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба на "Бронз" ООД срещу решение № 380 от 25.10.2017 г. постановено по адм. дело № 281 по описа за 2017 г. на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново), в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (АУЗ) № 89-1 от 24.01.2017 г. издаден от старши инспектор в дирекция "Местни приходи" в община Горна Оряховица, потвърден с решение № РД94 Ж-11-1 от 3.04.2017 г. на директора на дирекция "Местни приходи" в община Горна Оряховица.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не споделя извода на съда, че задълженията му за такса битови отпадъци (ТБО) правилно са били определени върху отчетната стойност на недвижимите имоти. Счита, че в случая ТБО е следвало да се определи на база количество генериран отпадък, в изпълнение на принципа "замърсителят плаща" и на волята на законодателя. Поради това първоинстанционният съд е следвало да кредитира изготвената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и да приеме посочените в нея стойности на дължимата ТБО. Съдът е констатирал, че подаването на декларация за изчисляването на ТБО на база генериран отпадък е уредено едва с приетата през 2014 г. наредба. Следователно за периодите 2012 г., 2013 г. и 2014 г. дружеството обективно не е могло да подаде подобна декларация и е неправилен изводът, че то е бездействало. Органите по приходите са длъжни първо да приложат разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и едва ако това е обективно невъзможно да определят ТБО пропорционално върху данъчната основа на недвижимия имот. Съдът е посочил, че в действащата наредба на община Горна Оряховица размерът на ТБО се определял съобразно количеството битови отпадъци. Това обаче не е така, тъй като за един от компонентите й не е предвидена тази възможност. В изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ законодателят изрично е предвидил, че данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена не може да бъде основа за определяне на ТБО. Въпреки, че посоченото изменение влиза в сила от 1.01.2018 г., то ясно изразява цялостната нагласа на законодателя относно некоректното изчисляване на ТБО от общините. Действителният размер на ТБО, която "Бронз" ООД дължи за процесния период, е едва 16 116,42 лв., а не както е установено от решаващия орган – 43 547,78 лв. Предвид изложеното прави искане решението на АС – Велико Търново, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗ, да бъде отменено и вместо недо съдът да постанови решение, с което да отмени АУЗ в частта, с която е потвърден относно установените с него задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2016 г. и ТБО за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2016 г.

Ответникът – Директорът на дирекция "Метни приходи" в община Горна Оряховица оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи, че в жалбата не са посочени основания за незаконосъобразност на решението, в частта с която е потвърден АУЗ, в частта на установените с него задължения за ДНИ. С АУЗ размерът на ДНИ е правилно определен. Правилно е определен и размерът на ТБО по способа на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Според събраните по делото доказателства жалбоподателят е подал само една декларация с вх. № 5402000006 от 25.09.2015 г. отнасяща се за имот с партиден номер № 5402 F10129 за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци. Тази декларация е приложена при определянето на ТБО за 2016 г. само за този имот. През процесния период дружеството е използвало поставените за общо ползване контейнери за битови отпадъци в района около недвижимите имоти, на които е собственик. Следователно не е било възможно да се установи количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Неправилно е и твърдението, че компонентът за поддържане чистотата на териториите на обществено ползване на ТБО не е определен според количеството. Релевантната редакция на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ регламентира, че тази част от ТБО се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно действащата през процесния период редакция на наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общинския съвет – Горна Оряховица този елемент от таксата се определя пропорционално върху основа, която е по-високата между данъчната оценка на имота и отчетната му стойност. Жалбоподателят е визирал само част от заключението на вещото лице и е акцентирал върху изводите му, без да ги обвързва с поставените задачи. Прави искане решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С постановеното от АС – Велико Търново решение е оставена без разглеждане жалбата на "Бронз" ООД против АУЗ, в частта, в която е отменен с решение на директора на дирекция "Местни приходи" в община Горна Оряховица, за установеното задължение за ТБО за 2009 г. в размер на 1 788, 16 лв. Отменен е АУЗ в частта, с която на "Бронз" ООД са определени задължения за ТБО за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г. в размер на 1 788, 16 лв. и съответните лихви и е отхвърлена жалбата на "Бронз" ООД срещу АУЗ в останалата част.

Решението в частта, с която жалбата на "Бронз" ООД е оставена без разглеждане и в частта, с която АУЗ е отменен, не е обжалвано в законния срок и е влязло в сила.

Предмет на жалбата на дружеството в настоящето производство е решението на АС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Бронз" ООД срещу АУЗ № 89-1 от 24.01.2017 г. издаден от старши инспектор в дирекция "Местни приходи" в община Горна Оряховица (погрешно посочен в мотивите и диспозитива на решението като АУЗ № РД 9414-11-1 от 3.04.2017 г.), потвърден с решение № РД94 Ж-11-1 от 3.04.2017 г. на директора на дирекция "Местни приходи" в община Горна Оряховица.

За да постанови решението си, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е посочил, че с АУЗ, в потвърдената с решението на горестоящия административен орган част, на "Бронз" ООД са установени публични задължения за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г., както следва: ДНИ - 15 981, 00 лв. - главница и 3 705, 99 лв. - лихва или общо задължение от 19 686, 99 лв. и ТБО - 43 547, 78 лв. - главница и 12 900, 20 лв. - лихва или общо задължение от 56 447, 98 лв.

Изложил е, че от подадените от дружеството декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) се установява, че "Бронз" ООД притежава следните недвижими имоти:

• имот с партиден № 5402 F10129, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. "Недевска" № 1, с данъчна оценка за 2012 г. - 1 603 314,53 лв., за 2013 – 1 593 060,00 лв., за 2014 г. - 1 588 596,67 лв., за 2015 г. - 1 641 615,00 лв. и за 2016 г. - 1 637 346,15 лв.;

• имот с партиден № 131173414, представляващ сграда (апартамент), находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. Георги Измирлиев" № 8, с данъчна оценка за 2012 г. – 2 500,00 лв., за 2013 г. – 3 168,ЗЗ лв., за 2014 г. - 3 145,00 лв., за 2015 г. - 3 121,67 лв. и 2016 г. - 3 096,67 лв.;

• имот с партиден № 5402 F10118, представляващ сграда (магазин), находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. "Георги Измирлиев" № 8, с данъчна оценка 26 530,10 лв.;

• имот с партиден № 5402 F10125, представляващ земя, находящ се в гр. Долна Оряховица, ПИ № 000376, с данъчна оценка 34 987, 50 лв.,

• имот с партиден № 5402 F10127, представляващ земя, находящ се в гр. Долна Оряховица, УПИ ІІ газстанция, с данъчна оценка от 2 565, 70 лв.,

Дружеството е подало декларация за имот с партиден № 5402 F10129 за определяне размера на таксата за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството по реда на чл. 11 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Горна Оряховица, съгласно чл. 9 от ЗМДТ (НОАМТЦУ/Наредбата) през 2015 г., касаеща календарната 2016 г., като са заявени 4 броя съдове тип кука.

Съдът е посочил, че по делото са приети като доказателства съответните решения на Общински съвет - Горна Оряховица за одобряване на план-сметка за разходите за поддържане на чистотата и благоустройство на община Горна Оряховица и определения въз основа на тях размер на ТБО в съответните три компонента, а именно: решение № 25 по протокол № 4 от 17.12.2015 г, решение № 983 по протокол № 57 от 18.12.2014 г., решение № 652 по протокол № 39 от 18.12.2013 г., решение № 342 по протокол № 22 от 20.12.2012 г. и решение № 27 по протокол № 4 от 22.12.2011 г. Със заповеди кметът на община Горна Оряховица е определил вида на оказваната услуга от страна на общината, териториите на които същата се предоставя, както и вида и цената на съответните видове съдове, заявени от страна на юридическите лица, чрез подаване на съответна декларация. От заповедите съдът е установил, че притежаваните от дружеството имоти се намират в райони, в които услугите се предоставят.

След представяне на данни от страна на жалбоподателя относно отчетната стойност на притежаваните от него недвижими имоти и нейната съпоставка с данъчната оценка на същите, административният орган е приел, че последната е по-висока. Определил е дължимата ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на база приетия от Общински съвет промил. Единствено за имот с партиден № 5402 F10129 за 2016 г. е определил ТБО съгласно подадената декларация на дружеството за 4 броя съдове тип кука и 1, 3 промила върху данъчната оценка - такса за поддържане на територията.

При така установеното съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

След анализ на относимите разпоредби от ЗМДТ и ДОПК съдът е приел, че АУЗ, в частта с която на дружеството са определени задължения за ДНИ, е законосъобразен. Посочил е, че като собственик на декларираните имоти дружеството дължи заплащането на ДНИ, като размерът на данъка е правилно и определен, въз основа на декларираните от страна на самия жалбоподател данни.

По отношение на установените с АУЗ задължения за ТБО, съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството за незаконосъобразност на акта, предвид неспазването на принципа на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при определянето на размера на ТБО. Посочил е, че в чл. 11а от НОАМТЦУ изрично е предвидена възможността да се подаде декларация от страна на данъчно задължените лица за плащане на таксата съобразно заявени съдове, като таксата за поддържане на територията се изчислява пропорционално на определена основа. Дружеството се е възползвало от тази възможност само за 2016 г.

Решението, в обжалваната част, е правилно.

В съответствие с установените факти и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Бронз" ООД срещу АУЗ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Бронз" ООД, на основание чл. 11, ал. 1 ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се явява задължено лице за ДНИ и ТБО, като собственик на имоти, описани в подадени от дружеството декларации.

С АУЗ размерът на ДНИ е определен съгласно относимите разпоредби в ЗМДТ и Глава втора "Местни данъци" от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Горна Оряховица. Разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ предоставя право на общинския съвет да определи размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В изпълнение на това правомощие, в чл. 14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Горна Оряховица, данъкът върху недвижимите имоти е определен в размер на 1, 5 на хиляда за 2012 г. и 2, 0 на хиляда за периода 2013 г. – 2016 г. върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Горна Оряховица, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.

В случая с АУЗ задълженията на дружеството за ДНИ за 2012 г. - 2016 г., за декларираните имоти, са определени в съответствие с посочения в Наредбата промил за съответната година върху данъчната оценка на имотите, която е по-висока от отчетната им стойност. Поради това с решението на АС – Велико Търново жалбата на дружеството срещу АУЗ, в частта на установените с него задължения за ДНИ в общ размер на 15 981, 00 лв. - главница, правилно е била отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба не се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част, а при служебно извършената проверка за съответствието му с материалния закон съдът не откри такива.

С АУЗ размерът на ТБО и за трите услуги е определен съгласно относимите разпоредби от ЗМДТ и Глава втора "Местни такси", Раздел І "Такса за битови отпадъци" от НОАМТЦУ. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (ред. ДВ бр. 153 от 1998 г.), такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ (в релевантната редакция през процесния период) в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

От представените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, а именно заповед № 2343 от 28.10.2011 г., № 2842 от 31.10.2012 г., № 3229 от 30.10.2013 г., № 3106 от 29.10.2014 г. и № 2977 от 30.10.2015 г. на кмета на община Горна Оряховица е видно, че за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., на територията на Горна Оряховица, където се намират имотите на дружеството, е предвидено да се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на депата, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Страните не спорят, че услугите са реално извършвани от общината, както и че тя разполага с депо.

Размерът на ТБО за имотите на дружеството за периода 2012 г. - 2016 г. е определен в съответствие с решение № 27 по протокол № 4 от 22.12.2011 г., решение № 342 по протокол № 22 от 20.12.2012 г., решение № 652 по протокол № 39 от 18.12.2013 г., решение № 983 по протокол № 57 от 18.12.2014 г., и решение № 25 по протокол № 4 от 17.12.2015 г. на Общински съвет – Горна Оряховица. Съгласно посочените решения размерът на ТБО за юридическите лица е както следва: за 2012 г. – 5, 5 промила, а в периода 2013 г. – 2016 г. - 6, 0 промила. За 2016 г. размерът на ТБО от 6, 0 промила, е разпределен по компоненти, както следва: - за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 8 промила, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа – 1, 9 промила и за поддържане на териториите за обществено ползване – 1, 3 промила. Таксата е определена пропорционално на база промил върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на активите на юридическите лица (която за имотите на "Бронз" ООД е данъчната им оценка), с изключение на ТБО за имот партиден № 5402 F10129 за 2016 г. За посочения имот ТБО за 2016 г. е определена съгласно подадената на 26.09.2015 г. декларация от дружеството за 4 броя съдове тип кука в размер на 222, 72 лв. (по 55, 68 лв. на съд) плюс 1, 3 промила върху данъчната оценка на имота, по отношение на компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване".

Спорният по делото въпрос е правилно ли е определена ТБО за останалите имоти на дружеството за периода 2012 г. – 2016 г. и за този имот за периода 2012 г. – 2015 г. съобразно приетия от Общински съвет - Горна Оряховица промил върху данъчната оценка на имотите или органът е следвало да я определи съобразно количеството битови отпадъци.

Принципът в начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци, че той се определя според количеството на битовите отпадъци - чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в релевантната редакция). Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в релевантната редакция). Видно от чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, в изключение от регламентирания в ал. 1 от посочената разпоредба принцип, не е предвидено размерът на таксата по компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" да се определя според количеството на битовите отпадъци. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ (в релевантната редакция), таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С оглед на това дори и да се установи, че съответното лице е подало декларация за броя и вида на съдовете, необходими му сметосъбиране и сметоизвозване, този факт е ирелевантен за определяне на размера на таксата по посочения компонент.

Предвид посоченото правилно за имот с партиден № 5402 F10129 за 2016 г. към размера на задълженията за ТБО определени съгласно подадената от дружеството декларация за 4 броя съдове е добавена такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1, 3 промила върху данъчната оценка на имота.

Посоченият в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ принцип за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци е възпроизведен и в чл. 11а, ал. 1 НОАМТЦУ (още в редакцията й приета с решение № 30 от протокол № 4 от 22.12.2011 г. на Общинския съвет – Горна Оряховица), като е предвидена възможност за деклариране на количеството битови отпадъци в срок до 31 октомври на предходната година (чл. 11а, ал. 2 НОАМТЦУ). Предвидено е, че за 2012 г. срокът за подаване на декларациите е 30 юни. Нормата на чл. 11а НОАМТЦУ е претъпяла редица изменения, но възможността за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци, съгласно подадена от лицето декларация, е съществувала през целия процесен период.

Декларирането на вида и броя на съдовете е предварителна заявка на лицето да ползва услугите в определен от него обем при отчитане на честотата на предоставяне, установена в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Това предварително заявяване е необходимо за да може общинският съвет да направи план-сметката за необходимите средства за предоставяне на услугата, за да може таксата за битовите отпадъци да бъде определена при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, както и за да може извършващото услугите предприятие или общината, ако сама предоставя услугите, да организира предоставянето.

Въпрос на преценка на собственика на недвижим имот, който попада в границите на район, където общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, е дали ще декларира своевременно ползването на определено количество съдове за съхранение на битови отпадъци или ще предпочете таксата за предоставяната му услуга да бъде определяна пропорционално върху определена от общинския съвет основа.

В случая не се твърди и не се установява "Бронз" ООД да е упражнило правото си да определи количеството на битовите отпадъци чрез представяне на декларация за броя и вида на необходимите му съдове, с изключение на имот партиден № 5402 F10129 за 2016 г. С оглед на горното доводите на дружеството за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при определяне размера на дължимата такса за имоти с партиден № 131173414, с партиден № 5402 F10118, с партиден № 5402 F10125 и с партиден № 5402 F10127 за периода 2012 г. – 2016 г., както и за имот с партиден № 5402 F10129 за периода 2012 г. – 2015 г., са неоснователни. Предвид посоченото правилно с решението на АС – Велико Търново е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗ, в частта на установените с него задължения за ТБО в размер 41 759, 62 лв. – главница.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Ето защо правилно с АУЗ е установено, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 9 б ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От дружеството не е оспорено, че посочените в АУЗ лихви върху главниците са правилно изчислени. Ето защо с решението жалбата "Бронз" ООД срещу АУЗ, в частта на определените с него лихви върху главниците за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци правилно е била отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения решението на АС – Велико Търново, в частта с която е отхвърлена жалбата на "Бронз" ООД срещу АУЗ, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай на община Горна Оряховица следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 744,51 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение