Решение № 4148 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2021 г.

Решение № 4148 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на началника на службата по геодезия картография и кадастър гр. София и на С. Х., К. И. и А. Ц. против решение № 2536 от 15.04.2021 г., постановено по адм. д. № 11952/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-10331/28.10.2020 г. на началника на СГКК гр. София, с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1005.188 в съответствие с границите на имот пл. № 1329, к. л. 544 по кадастралната карта на м. "Красно село-плавателен канал", одобрен със заповед от 29.03.2005 г. на кмета на район "Триадица"- Столична община. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка. Приема, че е налице спор за материално право, поради което прави извод, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението на кадастралната карта е допуснато преди спора да е разрешен по съдебен ред. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1005.188 е нанесен за първи път в кадастралния план от 2005 г. С одобряването на кадастралната карта през 2016 г. имотът е заснет като южната, западната и източната граница са отразени съобразно кадастралния план, а северната граница е заснета съобразно реализираната улица. Последната е предвидена с одобреното частично изменение на регулационния план от 2000 г. Установено е, че в административното производство Столична община възразява срещу исканото изменение, тъй като част от ПИ с идентификатор 68134.1005.188 попада върху изградената улица. При тези данни изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон, е законосъобразен. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засяга ПИ с идентификатор 68134.1005.218 – второстепенна улица, като е налице застъпване между имотите и квадратурата на последния се намалява. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на имотите да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Законосъобразен и и изводът на съда, че фактът дали одобреният със заповедта от 2000 г. регулационен план е приложен, е ирелевантен, тъй като кадастралната карта отразява действителното състояние на имота, а именно неговото местоположение, граници и размери. В случая имотът е заснет по неговите материализирани граници към момента на одобряване на кадастралната карата, поради което и фактът, че същият е бил с по-голяма квадратура по предходен кадастрален план не е основание за изменение на кадастралната карта и не сочи на наличие на непълнота или грешка при одобряването на същата. Доводите на касаторите, че не е проведено отчуждително производство за частта от имота, която попада под улица, са неоснователни. Към момента на одобряване на регулационния план през 2000 г. имотът не е бил възстановен и съответно не е нанесен в кадастралната му основа, поради което и отчуждително производство за изграждане на улицата не е проведено. Приложеното съдебно решение за възстановяване на собствеността върху имота по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти не може да се противопостави на Столична община, тъй като за последната същото няма сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,