Решение № 10886 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2015 г.

Решение № 10886 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пътстрой" ООД, подадена чрез адв. Стаменова срещу Решение № 607 от 23.03.2015, постановено по адм. дело № 186/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 16251400090 от 4.09.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1214 от 15.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 16251400090 от 4.09.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1214 от 15.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора с оглед представените доказателства относно претендирано право на данъчен кредит по доставка-авансово плащане по договор, приходните органи обосновано са приели недоказаност на реалното извършване на строителната услуга. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, още повече, че фактическата обстановка е безспорно установена. Правилно е приел съда, че не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на строителната услуга, по която е извършено авансовото плащане и е издадена фактура от 25.02.2014 г., по която се иска ползване на данъчен кредит в размер на 385 000 лева. Това обстоятелства се признава и от жалбоподателя, който с жалбата си до АС - Пловдив е представил два анекса от 12.05.014 г. и от 7.10.2014 г., към договора за изработка от 10.02.2014 г., сключен между РЛ и "Бачково Строй-20" ЕООД, като изпълнител за обект - канални помпени станции, напорни тръбопроводи и колектори, с 3 подобекта. Съдът обосновано е приел, че авансовото плащане може да бъде свързано с извършването на реална доставка. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон /ЗДДС/ като е приел, че по силата му авансовото плащане на ЮФ не поражда настъпване на данъчно събитие, а е такава само доколкото е свързано с осъществяване на конкретна доставка. В случай, че тази доставка не се извърши, както е установено по делото, не се приема, че е налице данъчно събитие по извършеното авансово плащане, съответно не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Извън подписаният договор за изработка по делото не са налице други доказателства в подкрепа на твърдението на касатора за реалност на доставката. За процесните обекти не е доказано да е налице проектна документация, от които да е видно дори намерение за осъществяване на строителството на подземните СМР. В доказателствена тежест на РЛ е да установи правомерното начисляване на данъка досежно наличието на извършена услуга, при условията на пълно доказване, което в случая не е постигнато. Само осчетоводяването, било то и редовно водено, не е достатъчно за постигане целите на доказването. Обратно на твърденията на касатора актуалната практика на СЕС - по дело С-107/13 е в подкрепа на изводите на съда, че липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансовото плащане е основание да се коригира правото на приспадане. В цитираното решение, при сходни фактически установявания, съдът /СЕС/ е приел, че относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка, която в крайна сметка не е извършена, въпреки че данъкът все още се дължи от доставчика и че същият не е възстановил авансово платената сума. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в своята цялост следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. На ответника по касация - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6380 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,