Решение № 8721 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2018 г.

Решение № 8721 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. С., гражданин на Иран, срещу решение № 1700 от 15.03.2018 г. постановено по адм. дело № 395 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че съдът не е обсъдил в пълнота становищата на страните и доказателствата по делото, не е направил задълбочена и пълна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт, поради което е приел за установени обстоятелства различни от реално съществуващите. Съдът неправилно е приел, че в докладна записка от 16.12.2017 г. директорът на дирекция "Миграция" е уведомен за проведена беседа с чужденеца, по време на която той е отказал да се завърне доброволно в страната на произход. Не отговаря на истината и споменатото в докладната записка, че А. С. бил освободен предсрочно от затвора в С., където изтърпявал присъда "лишаване от свобода" за разпространение на наркотични вещества. Сочи, че А. С. не е осъждан и не е лежал в затвора. Единственият мотив в докладната записка, че лицето може да се укрие, противоречи на доказателствата по делото. По отношение на А. С. не са установени обстоятелства измежду изброените в § 1, т. 4в от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Той може да бъде намерен на обявения от него адрес на пребиваване, няма наличие на предходни нарушения на обществения ред, не е показал, че няма да се съобрази с наложената му мярка, не притежава подправени документи. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на А. С., гражданин на Иран, против заповед № УРИ 5364з-2424 от 15.12.2017 г. издадена от директора на дирекция "Миграция" - МВР. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че с решение № 74 от 01.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) на А. С. е предоставен статут на бежанец, който е отнет с решение № 16536 от 04.10.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, във връзка с направено от интервюиращ орган предложение № УП 4016 от 17.05.2017 г. Предложението е направено предвид наложени със заповед № З-1154 от 02.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на А. С. принудителни административни мерки: "експулсиране", на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и "отнемане правото на пребиваване в Р. Б.", на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. От председателя на ДАНС е издадена и заповед № З-1155 от 02.05.2017 г, с която е постановено принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при дирекция "Миграция" - МВР. Началото на настаняването е 21.06.2017 г. Съдът е посочил, че в докладна записка от 16.12.2017 г. директорът на Дирекция "Миграция" е уведомен за проведена беседа с чужденеца, по време на която той отказал категорично да се завърне доброволно в страната на произход. В същата докладна записка е посочено, че А. С. е бил освободен предсрочно от затвора в С., където изтърпявал присъда "лишаване от свобода" за разпространяване на наркотични вещества. На 15.12.2017 г. началник отдел в дирекция "Миграция" е уведомил директора, че изпълнението на ПАМ "експулсиране" е затруднено от липсата на национален паспорт, както и от отказа на лицето да се завърне доброволно, за да бъде възможно Посолството на Иран да издаде съответните документи за пътуване. Предложил е да бъде продължен срокът за настаняване в СДВНЧ, тъй като съществува опасност чужденецът да се отклони от изпълнението на ПАМ. Основавайки се на това предложение директорът на дирекция "Миграция" е издал оспорената заповед № УРИ 5364з-2424 от 15.12.2017 г., с която е продължен срокът за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, считано от 21.12.2017 г., "до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 и при изключенията на ал. 8 от ЗЧРБ, но не повече от шест месеца". При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ), а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ материалноправни основания директорът на дирекция "Миграция" да продължи принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок от още шест месеца. Изложил е, че по делото е установено, че чужденецът отказва да се завърне доброволно в страната на произход; очевидно умишлено не представя пред дирекция "Миграция" документ за самоличност, какъвто е представил през 2012 г. пред ДАБ; по отношение на него председателят на ДАНС е приел, че представлява опасност за сигурността на Р. Б.; осъждан е за умишлено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства по случая съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца, предвид възможностите, които дава Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета, от 26.10.2016 г. "за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г.". Ответникът е положил усилия за привеждане в изпълнение на ПАМ "експулсиране", което е било препятствано от причини извън неговата воля, но след физическото отпечатване на формуляр на европейския пътен документ (приложение към Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета, от 26.10.2016 г.) обратното връщане ще бъде възможно. Решението е правилно. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган - директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че А. С. няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие от А. С. е налице е и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред това по отношение на А. С. не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,